Разлика между версии на „Пирин“

от wiki.bgmountains.org
Направо към: навигация, търсене
(Положение)
 
(Не са показани 11 междинни версии от друг потребител)
Ред 1: Ред 1:
<onlyinclude>'''Пи&#768;рин''' ('''Пири&#768;н''', '''Пери&#768;н''') е втората по височина планина в югозападна България. Част е от [[Рило-Родопски масив|Рило-Родопския масив]]. Най-високият връх на ''Пирин'' е [[Вихрен]] - 2914 метра.
+
<onlyinclude>
 +
<div style="float:right;text-align:center;background:#F1F1F1;margin:2px;width:220px;height:170px;border:1px solid #A1A1A1">
 +
[[Файл:Pirin_IMG_8768.jpg|200px|middle]]
 +
Пирин - Вихрен, Кутело и Кончето
 +
</div>
 +
'''Пи&#768;рин''' ('''Пири&#768;н''', '''Пери&#768;н''') е втората по височина планина в югозападна България. Част е от [[Рило-Родопски масив|Рило-Родопския масив]]. Най-високият връх на ''Пирин'' е [[Вихрен]] - 2914 метра.
  
 
== Положение ==
 
== Положение ==
[[Файл:Pirin_IMG_8768.jpg|300 px|right|thumb|Пирин, Вихрен, Кутело и Кончето]]
 
 
На запад ''Пирин'' граничи с планините [[Огражден]] и [[Малешевска планина|Малешевска]]. Долината на река [[Струма]] е естествената граница между тези планини с най-голямо стеснение при [[Кресненска клисура|Кресненската клисура]]. На изток река [[Места]] отделя ''Пирин'' от съседната планина [[Родопа]].
 
На запад ''Пирин'' граничи с планините [[Огражден]] и [[Малешевска планина|Малешевска]]. Долината на река [[Струма]] е естествената граница между тези планини с най-голямо стеснение при [[Кресненска клисура|Кресненската клисура]]. На изток река [[Места]] отделя ''Пирин'' от съседната планина [[Родопа]].
 
Северната граница на Пирин е седловината [[Предел]] (1140 м). На север от нея е разположена [[Рила]] планина. На юг [[Парилска седловина|Парилската седловина]] (1180 м) отделя Пирин от крайграничната планина [[Алиботуш]] (Славянка).
 
Северната граница на Пирин е седловината [[Предел]] (1140 м). На север от нея е разположена [[Рила]] планина. На юг [[Парилска седловина|Парилската седловина]] (1180 м) отделя Пирин от крайграничната планина [[Алиботуш]] (Славянка).
Ред 9: Ред 13:
  
 
В наши дни Пирин се дели на три дяла.
 
В наши дни Пирин се дели на три дяла.
* ''Северен Пирин'' започва от седловината Предел и се простира до вътрепланинската седловина [[Тодорово]] (Тодорова поляна). Този дял е най-обширния и заема 73.1% от общата площ на планината.</onlyinclude>
+
* ''Северен Пирин'' започва от седловината Предел и се простира до вътрепланинската седловина [[Тодорово]] (Тодорова поляна). Този дял е най-обширния и заема 73.1% от общата площ на планината.
 
* ''Среден Пирин'' е разположен от Тодорово до седловината [[Папазчаир]] (Попови ливади). Това е най-малкият дял на планината - има площ само 8.8% от общата. Най-високият връх в този дял е [[Ореляк]] (2099 м).
 
* ''Среден Пирин'' е разположен от Тодорово до седловината [[Папазчаир]] (Попови ливади). Това е най-малкият дял на планината - има площ само 8.8% от общата. Най-високият връх в този дял е [[Ореляк]] (2099 м).
* ''Южен Пирин'' се простира между двете седловини - Папазчаир и Парилската. Площта му съставлява 18.1% от общата. В Южен Пирин няма върхове над 2000 м. Най-високият връх на Пирин - [[Ушите]], е висок 1974 метра. В по-старите източници като първенец на този дял е споменаван връх [[Свещник]].
+
* ''Южен Пирин'' се простира между двете седловини - Папазчаир и Парилската. Площта му съставлява 18.1% от общата. В Южен Пирин няма върхове над 2000 м. Най-високият връх на Пирин - [[Ушите]], е висок 1974 метра. В по-старите източници като първенец на този дял е споменаван връх [[Свещник]]. </onlyinclude>
  
 
== Произход на името ==
 
== Произход на името ==
  
 
Произходът на името е неясен.
 
Произходът на името е неясен.
 +
{{Портал Пирин}}
 +
 +
[[Категория:Планини в България]]
 +
[[Категория:Рило-Родопски масив]]

Текуща версия към 23:28, 18 януари 2012

Pirin IMG 8768.jpg Пирин - Вихрен, Кутело и Кончето

Пѝрин (Пирѝн, Перѝн) е втората по височина планина в югозападна България. Част е от Рило-Родопския масив. Най-високият връх на Пирин е Вихрен - 2914 метра.

Положение

На запад Пирин граничи с планините Огражден и Малешевска. Долината на река Струма е естествената граница между тези планини с най-голямо стеснение при Кресненската клисура. На изток река Места отделя Пирин от съседната планина Родопа. Северната граница на Пирин е седловината Предел (1140 м). На север от нея е разположена Рила планина. На юг Парилската седловина (1180 м) отделя Пирин от крайграничната планина Алиботуш (Славянка).

Днешните граници на планината са поставени през 1938 г от геологът проф. Георги К. Георгиев. Той изследва масивът на Пирин и установява сегашната му южна граница при Парилската седловина. Дотогава Пирин е възприеман като верига от планини, разположени между Рила и Бяло море. Частта между Предел и Алиботуш се е наричала Северен Пирин, а планините на юг - Алиботуш, Черна Гора, Шарлия, Боздаг, Сминица и Кушница, са се възприемали като Южен Пирин.

В наши дни Пирин се дели на три дяла.

  • Северен Пирин започва от седловината Предел и се простира до вътрепланинската седловина Тодорово (Тодорова поляна). Този дял е най-обширния и заема 73.1% от общата площ на планината.
  • Среден Пирин е разположен от Тодорово до седловината Папазчаир (Попови ливади). Това е най-малкият дял на планината - има площ само 8.8% от общата. Най-високият връх в този дял е Ореляк (2099 м).
  • Южен Пирин се простира между двете седловини - Папазчаир и Парилската. Площта му съставлява 18.1% от общата. В Южен Пирин няма върхове над 2000 м. Най-високият връх на Пирин - Ушите, е висок 1974 метра. В по-старите източници като първенец на този дял е споменаван връх Свещник.

Произход на името

Произходът на името е неясен.

Портал
Портал „Пирин“ съдържа статии, пътеписи и GPS-тракове свързани с Пирин планина.
.