Разлика между версии на „Пирин“
(Нова страница: == Пирин ==) |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| + | '''Пѝрин''' ('''Пирѝн''', '''Перѝн''') е втората по височина планина в югозападна България. Част е от [[Рило-Родопски масив|Рило-Родопския масив]]. Най-високият връх на ''Пирин'' е [[Вихрен]] - 2914 метра. | ||
| − | == Пирин == | + | == Положение == |
| + | |||
| + | На запад ''Пирин'' граничи с планините [[Огражден]] и [[Малешевска планина|Малешевска]]. Долината на река [[Струма]] е естествената граница между тези планини с най-голямо стеснение при [[Кресненска клисура|Кресненската клисура]]. На изток река [[Места]] отделя ''Пирин'' от съседната планина [[Родопа]]. | ||
| + | Северната граница на Пирин е седловината [[Предел]] (1140 м). На север от нея е разположена [[Рила]] планина. На юг [[Парилска седловина|Парилската седловина]] (1180 м) отделя Пирин от крайграничната планина [[Алиботуш]] (Славянка). | ||
| + | |||
| + | Днешните граници на планината са поставени през 1938 г от геологът проф. Георги К. Георгиев. Той изследва масивът на Пирин и установява сегашната му южна граница при Парилската седловина. Дотогава Пирин е възприеман като верига от планини, разположени между Рила и [[Бяло море]]. Частта между ''Предел'' и ''Алиботуш'' се е наричала '''Северен Пирин''', а планините на юг - [[Алиботуш]], [[Черна Гора]], [[Шарлия]], [[Боздаг]], [[Сминица]] и [[Кушница]], са се възприемали като '''Южен Пирин'''. | ||
| + | |||
| + | В наши дни Пирин се дели на три дяла. | ||
| + | * ''Северен Пирин'' започва от седловината Предел и се простира до вътрепланинската седловина [[Тодорово]] (Тодорова поляна). Този дял е най-обширния и заема 73.1% от общата площ на планината. | ||
| + | * ''Среден Пирин'' е разположен от Тодорово до седловината [[Папазчаир]] (Попови ливади). Това е най-малкият дял на планината - има площ само 8.8% от общата. Най-високият връх в този дял е [[Ореляк]] (2099 м). | ||
| + | * ''Южен Пирин'' се простира между двете седловини - Папазчаир и Парилската. Площта му съставлява 18.1% от общата. В Южен Пирин няма върхове над 2000 м. Най-високият връх на Пирин - [[Ушите]], е висок 1974 метра. В по-старите източници като първенец на този дял е споменаван връх [[Свещник]]. | ||
| + | |||
| + | == Произход на името == | ||
| + | |||
| + | Произходът на името е неясен. | ||
Версия от 12:00, 1 април 2011
Пѝрин (Пирѝн, Перѝн) е втората по височина планина в югозападна България. Част е от Рило-Родопския масив. Най-високият връх на Пирин е Вихрен - 2914 метра.
Положение
На запад Пирин граничи с планините Огражден и Малешевска. Долината на река Струма е естествената граница между тези планини с най-голямо стеснение при Кресненската клисура. На изток река Места отделя Пирин от съседната планина Родопа. Северната граница на Пирин е седловината Предел (1140 м). На север от нея е разположена Рила планина. На юг Парилската седловина (1180 м) отделя Пирин от крайграничната планина Алиботуш (Славянка).
Днешните граници на планината са поставени през 1938 г от геологът проф. Георги К. Георгиев. Той изследва масивът на Пирин и установява сегашната му южна граница при Парилската седловина. Дотогава Пирин е възприеман като верига от планини, разположени между Рила и Бяло море. Частта между Предел и Алиботуш се е наричала Северен Пирин, а планините на юг - Алиботуш, Черна Гора, Шарлия, Боздаг, Сминица и Кушница, са се възприемали като Южен Пирин.
В наши дни Пирин се дели на три дяла.
- Северен Пирин започва от седловината Предел и се простира до вътрепланинската седловина Тодорово (Тодорова поляна). Този дял е най-обширния и заема 73.1% от общата площ на планината.
- Среден Пирин е разположен от Тодорово до седловината Папазчаир (Попови ливади). Това е най-малкият дял на планината - има площ само 8.8% от общата. Най-високият връх в този дял е Ореляк (2099 м).
- Южен Пирин се простира между двете седловини - Папазчаир и Парилската. Площта му съставлява 18.1% от общата. В Южен Пирин няма върхове над 2000 м. Най-високият връх на Пирин - Ушите, е висок 1974 метра. В по-старите източници като първенец на този дял е споменаван връх Свещник.
Произход на името
Произходът на името е неясен.
