wiki.bgmountains.org - Потребителски приноси [bg]

Кутело

2019-08-13T16:25:23Z

Dido: Нова страница: '''Кутело''' е връх в Пирин планина. Висок е 2908 m. Местните жители именуват котите на Кутело кат...

'''Кутело''' е връх в Пирин планина. Висок е 2908 m.
Местните жители именуват котите на Кутело като Кутело IX, Кутело III и Кутело XIV [1]. Някои географски източници погрешно именуват върха като Кутело I и Кутело II [2].

== Бележки ==
[1]„Пирин. Географски речник“ Душков, Добри, София, 1982, стр. 114

[2]„Пирин. Пътеводител“ Миронски, Никола, София, 1960, стр. 85

Начална страница

2016-07-19T17:05:29Z

Dido:

__NOTOC__
<div style="background:#F9F9F9;text-align:left;border:1px solid #aa8;padding: 0.2ex;">
<h2 style="margin:0.2ex;padding:0;height:20px;background:#5b9cc1;color:#fff;font-size:12px;font-weight:bold;text-align:center;border:1px solid #35a;">Добре дошли!</h2>
<div style="padding:1em;height:25px;">
{{ Начална страница Въведение}}
</div>
<div style="backgroundtransparent;border:0px solid #598507; height:780px; margin:0px; text-align:left">
<div style="background:#F1F1F1;border:1px solid #598507; height:17%; margin:0px; margin-bottom:0.25%; text-align:left">
<h3 style="background:#5B9CC1; border:1px solid #598507; text-align:center; margin:5px; padding:2px;">
Планини
</h3>
{|style="background:transparent;width:100%;font-size:100%;text-align: left"
|
*[[Portal:Алиботуш|Алиботуш]]
*[[Portal:Беласица|Беласица]]
*[[Portal:Верила|Верила]]
|
*[[Portal:Витоша|Витоша]]
*[[Portal:Влахина планина|Влахина планина]]
*[[Portal:Краище|Краище]]
|
*[[Portal:Люлин|Люлин]]
*[[Portal:Малешевска планина|Малешевска планина]]
*[[Portal:Огражден|Огражден]]
|
*[[Portal:Осогово|Осогово]]
*[[Portal:Пирин|Пирин]]
*[[Portal:Плана|Плана]]
|
*[[Portal:Рила|Рила]]
*[[Portal:Родопа|Родопа]]
*[[Portal:Руй|Руй]]
|
*[[Portal:Сакар|Сакар]]
*[[Portal:Средна гора|Средна гора]]
*[[Portal:Стара планина|Стара планина]]
|
*[[Portal:Странджа|Странджа]]
*[[Portal:Стъргач|Стъргач]]
*[[Portal:Планини в Гърция|Планини в Гърция]]
|
*[[Portal:Други|Други]]
|}
</div>

<div style="background:#F1F1F1;border:0px solid #598507; margin:0px; text-align:left;border-spacing: 0px;">
{|style="background:transparent;width:100%;border:0px solid #598507; border-spacing: 0px; height:80%;font-size:100%;text-align: left;"

| style="width:25%;height:94%;"|

<div style="background:#F1F1F1;border:1px solid #598507; width:100%;height:100%;margin:0%;text-align:left">
<h3 style="background:#5B9CC1; border:1px solid #598507; text-align:center; margin:5px; padding:2px;">
Новини
</h3>
{|style="background:transparent; width:20%;font-size:95%;text-align: left"
| style="font-size:115%"|
*[[Portal:Рила|Рила]]
*[[Portal:Пирин|Пирин]]
*[[Portal:Витоша|Витоша]]
|}
</div>

| style="width:25%;height:94%"|

<div style="float:left;background:#F1F1F1;border:1px solid #598507; width:100%;height:100%;text-align:left">
<h3 style="background:#5B9CC1; border:1px solid #598507; text-align:center; margin:5px; padding:2px;">
Избран маршрут
</h3>
{|style="background:transparent; width:20%;font-size:95%;text-align: left"
| style="font-size:115%"|
*[[Portal:Рила|Рила]]
*[[Portal:Пирин|Пирин]]
*[[Portal:Витоша|Витоша]]
|}
</div>

| style="width:25%;height:94%"|

<div style="float:center;background:#F1F1F1;border:1px solid #598507; width:100%;height:100%;text-align:left">
<h3 style="background:#5B9CC1; border:1px solid #598507; text-align:center; margin:5px; padding:2px;">
Екипировка
</h3>
{|style="background:transparent; width:20%;font-size:95%;text-align: left"
| style="font-size:115%"|
*[[Туристически обувки]]
*[[Дрехи за туризъм]]
*[[Раници]]
*[[Палатка|Палатки]]
*[[Спални чували]]
*[[Снегоходки, Котки и Пикели]]
*[[Щеки]]
*[[Каска]]
*[[Ръкавиците|Ръкавици]]
*[[Средства за индивидуална защита|МТБ Протектори]]
*[[Очилата|Очила]]
*[[Катерачески инвентар]]
*[[Какво да носим със себе си в планината?]]
|}
</div>

|

<div style="float:left;background:#F1F1F1;border:1px solid #598507; width:100%;height:100%;text-align:left">
<h3 style="background:#C2A35B; border:1px solid #598507; text-align:center; margin:5px; padding:2px;">
Последно в Трак архив
</h3>
{|style="background:transparent; width:30%;font-size:95%;text-align: left"
| style="font-size:115%"|
*[[Portal:Рила|Рила]]
*[[Portal:Пирин|Пирин]]
*[[Portal:Витоша|Витоша]]
|}
<h3 style="background:#C2A35B; border:1px solid #598507; text-align:center; margin:5px; padding:2px;">
Последно в Карти
</h3>
{|style="background:transparent; width:30%;font-size:95%;text-align: left"
| style="font-size:115%"|
*[[Portal:Рила|Рила]]
*[[Portal:Пирин|Пирин]]
*[[Portal:Витоша|Витоша]]
|}
</div>
|}
</div>
</div>
</div>

Беседа:Примерен ден (Йори)

2015-10-30T16:13:15Z

Dido:

=== Беседата е отворена за коментари ===

== Снимки и стрелки ==

Една закачка относно снимките. Според мен маркирането със стрелки е добра идея. Имайте предвид обаче, че в ebook-рийдърите екрана е BW и цветните стрелки ще изглеждат другояче. В този смисъл е добре да измислим фиксирана цветова схема за стрелките, която със сигурност ще е различима на чернобелия екран. Примерно - запълнена светла стрелка с тъмен кант (тип 1) и запълнена тъмна стрелка със светъл кант (тип 2). Който има идеи как да решим този проблем, моля да сподели. --[[Потребител:Dido|Dido]] ([[Потребител беседа:Dido|беседа]]) 17:14, 15 юли 2015 (EEST)

== Снимки, съдържание ==

Мисля е добре снимката да показва достатъчно еднозначно различими обекти по маршрута (субективно разбира се). Пиша това заради тази снимка -
[[Файл:KE_primer_image013.jpg|thumb|250px|center|Папратливите поляни]]
по която която мисля няма как да различите местността "Папратливите поляни" --[[Потребител:Dido|Dido]] ([[Потребител беседа:Dido|беседа]]) 17:19, 15 юли 2015 (EEST)

== Конвенция за географските посоки ==

Добре ще е да се следва единна конвенция за географските посоки, както следва:
* основни (N/S/W/E) север/юг/запад/изток
* междинни (NЕ/NW/SE/SW) североизток/северозапад/югоизток/югозапад
* допълнителни (N-NЕ/N-NW/E-NE/E-SE и т.н.) север-североизток/север-северозапад/изток-североизток/изток-югоизток и т.н.

нека всеки сподели коя система предпочита - кратката на латиница или пълна на български. Аз смятам, че кратката дава по-добра читаемост на текста; съответно пълната го претрупва в случаите на по-завъртяни посоки. --[[Потребител:Dido|Dido]] ([[Потребител беседа:Dido|беседа]]) 17:37, 15 юли 2015 (EEST)

== Първа редакция на примерния ден. ==

Ползвал съм специфичен израз за добавяне на оцветен текст - нека той ни бъде основния инструмент за залепяне на коректорски забележки.
Можем да възприемем следната схема за корекции:
* коректора добавя текст в жълто;
* ако пишещия приеме коментара, коригира и променя цвета на зелен; ако го отхвърли, само променя цвета на червен;
* коректора преглежда и изтрива коментарите си (приети или не)

Засега съм коментирал следните неща в статията:
* Липса на посоки, дистанции и време. Изрази от сорта "наблизо", "вляво", "не след дълго" са относителни и смятам, че трябва да бъдат заменени от време, дистанция и посока, желателно комбинирани (примерно: "наблизо"->"на 100 м, NW").
* Моето виждане е, че описанието трябва да следва линия време/дистанция. Всеки важен обект трябва да бъде отбелязан следвайки оста "време/дистанция" спрямо началото или спрямо по-предишен обект, примерно "достигаме Белева поляна (1:35h, 2.3 км от началото)", "достигаме чешмата Мечулица (0:30h, 700 м от Белева поляна).
Особено внимание трябва да се обърне на следните обекти:
* лесно различими опорни точки - сграда, връх, характерен разклон или други обекти. Тях да отбелязваме с описание и време/дистанция по времевата ни ос.
* кръстопъти/места на смяна на посоката. Там освен време/дистанция, е добре да се даде новото направление (ако е нужно, и старото). Направленията трябва да се дават като картен азимут (примерно направление 245°, SW или азимут 245°, SW);
* варианти на преминаване - по-кратки или по-дълги.
* варианти за напускане на маршрута (тип пътека, към - селище/обект, направление, време, посока и дължина)

Моля Йори да огледа и оцени забележките в този дух и ако ги намери адекватни - да промени текста надолу (това да не замърсявам текста надолу с еднотипни забележки).

--[[Потребител:Dido|Dido]] ([[Потребител беседа:Dido|беседа]]) 18:19, 15 юли 2015 (EEST)

== Конвенция за структурата на деня (статията ) ==

Помислете дали ще е добре да измислим и следваме фиксирана именована (дори номерирана?) структура на описанието в рамките на 1 ден, примерно (подредено както следва):

1. Заглавие на маршрута и кратка статистика.

2. Височинно сечение на маршрута.

3. Картна извадка на маршрута.

4. Същинско описание.

5. Секция с номерирано описание на по-дълги варианти по маршрута. В (4) ще бъде споменат накратко варианта и дадена препратка към (5)

6. Секция с отклонения от маршрута. Отново в (4) ще бъде споменат накратко отклонението и дадена препратка към (6)

7. Секция с полезни много кратки бележки ("Полезно" ???) като именуван списък, например:

* вода - ...
* подслон - ...
* храна - ...
* забележителности - ...

... и т.н.
--[[Потребител:Dido|Dido]] ([[Потребител беседа:Dido|беседа]]) 18:31, 15 юли 2015 (EEST)

== Примерен маршрут от пътеводителя на Н. Даутов за Пирин (като модел, някои идеи) ==

: ''' Маршрут 50 '''
: ''' ХИЖА „ПОПОВИ ЛИВАДИ“ – ВРЪХ СВЕТИ КОСТАДИН – СЕЛО ДЕЛЧЕВО – МАНАСТИР „СВЕТА БОГОРОДИЦА-ЖИВОПРИЕМНИ ИЗТОЧНИК“ – ГРАД ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ (3,50 ч.) '''
:: ·Посоченото време за изминаване на маршрута не включва почивките.
:: ·Приблизителна дължина на маршрута: 14,6 км.
:: ·Приблизителна денивелация на маршрута: 1410 м (изкачване 275 м, слизане 1135 м).

'''50.1 Хижа „Попови ливади“ – връх Свети Костадин – село Делчево (2,30 ч.)'''

<div style="text-indent: 3em">От х. „Попови ливади“ до разклона в м. Пункта (0,15 ч.) се следва описанието дадено в маршрут 49, етап 49.1 (виж). Тук се продължава наляво (югоизток) по маркировката със синя боя. Върви се по асфалтирано шосе. В началото има едва доловимо в релефа изкачване, последвано от спускане на юг край чешма вдясно. След 10 минути пътя се разделя. Левият – горски такъв (на североизток), и десният – асфалтов (на югоизток), трябва да се избегнат. Продължава се по шосето направо (изток). То се спуска по стръмния склон, прави няколко остри завоя (при първия се подминава отклонение вдясно – на юг, за м. Тешовски пункт) и извежда до големи поляни в '''м. Лагера''' (наблизо в гората има построени бунгала – ученически лагер), където асфалтът свършва (0,40 ч. от х. „Попови ливади“).</div>

<div style="text-indent: 3em">Продължава се по почвен път на изток. Върви се през поляни заели двата на Туповишка река. Това е '''м. Разсипаните ливади'''. Някога пастири юруци разрушават (разсипват, в тукашния говор) направените от местните хора предпазни огради и вкарват в ливадите добитък, след което тревата им става негодна за косене.</div>

<div style="text-indent: 3em">След като се мине край последната от построените тук вили се пренебрегва отклонение вдясно (юг) и се продължава наляво (североизток) по левия бряг на реката. Скоро се достига място където тя се пресича. Вляво под клоните на дърветата има чешма, която местните хора наричат '''Кундьов чучур'''. Няколко десетки метра по-надолу – в '''м. Чарговете''', пътя се раздвоява. Левият (на северозапад), покрай реката, маркиран със синя боя, се изоставя и се поема по десният (на североизток). По него също има маркировка със синя боя. Следва 15-20 минутно изкачване до '''м. Катър мандра''' (1,05 ч. от х. „Попови ливади“).</div>

<div style="text-indent: 3em">На това място е оформено своеобразно кръстовище. Пътищата вдясно (на югозапад) – за м. Шапковото, и направо (югоизток) – за м. Чавдърлъка, трябва да се избегнат. Продължава се по този наляво (североизток) през обрасли с бор поляни. Скоро се навлиза в букова гора. Тук започва кратко стръмно спускане по склона до открито място – '''м. Даскаловия бук''', където се пренебрегва обрасла пътека вдясно (изток).</div>

<div style="text-indent: 3em">След по-малко от 100 м, при завой на северозапад, пътя се изоставя. Поема се по добре очертана пътека надясно (изток). Само след няколко десетки метра тя се раздвоява. Дясната (на изток) – за с. Делчево (минава пред дола Ракиѝчката), се пренебрегва (при лошо време или ако се бърза може да се мине и по нея) и се продължава по лявата (на североизток). Тя (не е маркирана и в голямата си част е обрасла) се провира през треви, храсталак и рядка гора и за 5 минути извежда на горски път. Поема се по него надясно (отначало на север, а след това на североизток), и за 5 минути се достига малка поляна в '''м. Хрида''', в самото подножие на в. Свети Костадин. Изкачването до най-високата му точка става за още 15 минути по добре очертана пътека през гората на североизток (1,40 ч. от х. „Попови ливади“).</div>

<div style="text-indent: 3em">'''Връх Свети Костадин''' се издига на запад от гр. Гоце Делчев, на рида, който разделя долините на реките Туповишка и Делчевска. Има формата на гребен, по който – от северозапад на югоизток, се редуват три добре изразени коти Гологунката (Галагунката) – 1330 м, Св. Костадин – 1380 м, и Сирнишка скала (Чукаря) – 1301 м. Склоновете му са много стръмни, в голямата си част обрасли с гора. На североизток те се спускат към Гоцеделчевската котловина, на югоизток към долината на Делчевска река, а на северозапад към тази на Туповишка река. Името му се свързва с предание – случка, станала на празника на св. Константин. На този ден влашки пастир вижда, че към с. Делчево се задава гръмотевична буря с градушка. Тогава на най-високата кота на върха проблясва светкавица, разкъсва облаците и ги отклонява на север към съседното с. Добротино, където стихията унищожава всички посеви. Овчарят разказва видяното на селяните, а случката е сметната за поличба. Скоро мястото е осветено и наречено на светеца. През 2007-2010 г. тук бе построен параклис, който носи името на св. св. Константин и Елена.</div>

<div style="text-indent: 3em">По обратния път за 5-6 минути се слиза до поляната в м. Хрида. Тук се поема по добре очертана пътека на югоизток. Тя следи югозападния склон на върха и за по-малко от 10 минути извежда до '''м. Мушови ниви''' – седловината между коти 1380 м (Св. Костадин) и 1301 м (Сирнишка скала). До последната се достига за 7-8 минути по обрасла на места пътека на югоизток. В началото тя се провира между дърветата, след което излиза на обрасла с треви, хвойна и храсталак заравненост – '''м. Катурови ниви''', поема на изток и завършва при поставения горе кръст (2 ч. от с. Делчево).</div>

<div style="text-indent: 3em">'''Кота 1301''' м е крайната югоизточна на в. Св. Костадин. Сред местното е позната с названията Сирнишка скала (което име носи малка скална площадка по нейния югоизточен склон, на която в миналото, на празника Сирни заговезни, са палени големи огньове – сирници) и Чукаря (заради характерната ѝ заострена форма). От нея се откриват красиви гледки към долината на р. Места и Родопите на изток. На югоизток стърчи самотно Лясковския връх (Св. Дух), а на запад изпъкват голите върхове Ореляк и Свещник. Ниско долу се виждат покривите на къщите на с. Делчево.</div>

<div style="text-indent: 3em">По обратния път за 5 минути се слиза до м. Мушови ниви, откъдето се продължава по широка (на места изровена от пороищата) пътека на юг. В началото тя се спуска по оголения склон, след това пресича малка горичка – '''м. Купицата''', малко по-надолу от която прави завой на запад и за 10 минути достига мястото, където се събира отдясно (северозапад) с маркираната – по дола Ракиѝчката, спомената по-горе. Тук се поема наляво (югоизток) и след около 250 м се достигат първите къщи на с. Делчево, до центъра на което се стига за още десетина минути (2,30 ч. от м. Попови ливади).</div>

<div style="text-indent: 3em">'''Село Делчево''' отстои на около 2,5 км югозападно от гр. Гоце Делчев. По асфалтираното шосе това разстояние е 9 км. Разположено е по склоновете на Пирин на височина 1024 м. Относно възникването му има най-различни предположения. Според едно от тях то е основано край османски чифлик през XVII век, а някои местни хора разказват, че това е станало по-рано. Но в досега известните на науката османски данъчни регистри, от средата на XV до 20-те години на XVIII век, селището не фигурира. Това предполага възникването му да се отнесе към един по-късен период – втората половина на XVIII или началото на XIX век.</div>

<div style="text-indent: 3em">Под името Юч Дорук, чифлик на един от неврокопските бейове, то се споменава в няколко описания от XIX век. Жителите му са преселници от селата Ляски, Голешово, Пирин, Цапарево и др. Тъй като се намира в планината неговия собственик предприема особени мерки за опазването му. В долния край на чифлика, където днес шосето напуска града и поема към селото, е поставена бариера (т.нар. портеник) с часови пост, който осъществява пропускателен режим. С настъпването на вечерта движението от и към стопанството се преустановява, а на зазоряване отново се възобновява. От запад, където започва пътеката към местността Попови ливади, също е поставяна стража, която охранява населението и имота от разбойници.</div>

<div style="text-indent: 3em">Юч Дорук е чифлик до 1889 г. По-голямата част от жителите му се занимават със земеделие. За да осигурят препитанието си те вземат под наем земя в полето. Някои от бившите чифлигари се захващат със строителство, кираджийство, златарство и дърводобив. По-късно селяните изкупуват част от бейските имоти. По тази причина землището на селото и днес опира до последните градски къщи, при някогашната бариера.</div>

<div style="text-indent: 3em">Името Делчево (по това на революционера Гоце Делчев) селището носи от 1934 г. Днес то се развива като вилна зона, а някои от къщите му са превърнати в хотели.</div>

'''50.2 Село Делчево – манастир „Света Богородица-Живоприемни източник“ – град Гоце Делчев (1,20 ч.)'''

<div style="text-indent: 3em">От площада се тръгва по асфалтираното шосе за гр. Гоце Делчев.</div>

Беседа:Примерен ден (Йори)

2015-10-30T15:49:07Z

Dido: форматиране

=== Беседата е отворена за коментари ===

== Снимки и стрелки ==

Една закачка относно снимките. Според мен маркирането със стрелки е добра идея. Имайте предвид обаче, че в ebook-рийдърите екрана е BW и цветните стрелки ще изглеждат другояче. В този смисъл е добре да измислим фиксирана цветова схема за стрелките, която със сигурност ще е различима на чернобелия екран. Примерно - запълнена светла стрелка с тъмен кант (тип 1) и запълнена тъмна стрелка със светъл кант (тип 2). Който има идеи как да решим този проблем, моля да сподели. --[[Потребител:Dido|Dido]] ([[Потребител беседа:Dido|беседа]]) 17:14, 15 юли 2015 (EEST)

== Снимки, съдържание ==

Мисля е добре снимката да показва достатъчно еднозначно различими обекти по маршрута (субективно разбира се). Пиша това заради тази снимка -
[[Файл:KE_primer_image013.jpg|thumb|250px|center|Папратливите поляни]]
по която която мисля няма как да различите местността "Папратливите поляни" --[[Потребител:Dido|Dido]] ([[Потребител беседа:Dido|беседа]]) 17:19, 15 юли 2015 (EEST)

== Конвенция за географските посоки ==

Добре ще е да се следва единна конвенция за географските посоки, както следва:
* основни (N/S/W/E) север/юг/запад/изток
* междинни (NЕ/NW/SE/SW) североизток/северозапад/югоизток/югозапад
* допълнителни (N-NЕ/N-NW/E-NE/E-SE и т.н.) север-североизток/север-северозапад/изток-североизток/изток-югоизток и т.н.

нека всеки сподели коя система предпочита - кратката на латиница или пълна на български. Аз смятам, че кратката дава по-добра читаемост на текста; съответно пълната го претрупва в случаите на по-завъртяни посоки. --[[Потребител:Dido|Dido]] ([[Потребител беседа:Dido|беседа]]) 17:37, 15 юли 2015 (EEST)

== Първа редакция на примерния ден. ==

Ползвал съм специфичен израз за добавяне на оцветен текст - нека той ни бъде основния инструмент за залепяне на коректорски забележки.
Можем да възприемем следната схема за корекции:
* коректора добавя текст в жълто;
* ако пишещия приеме коментара, коригира и променя цвета на зелен; ако го отхвърли, само променя цвета на червен;
* коректора преглежда и изтрива коментарите си (приети или не)

Засега съм коментирал следните неща в статията:
* Липса на посоки, дистанции и време. Изрази от сорта "наблизо", "вляво", "не след дълго" са относителни и смятам, че трябва да бъдат заменени от време, дистанция и посока, желателно комбинирани (примерно: "наблизо"->"на 100 м, NW").
* Моето виждане е, че описанието трябва да следва линия време/дистанция. Всеки важен обект трябва да бъде отбелязан следвайки оста "време/дистанция" спрямо началото или спрямо по-предишен обект, примерно "достигаме Белева поляна (1:35h, 2.3 км от началото)", "достигаме чешмата Мечулица (0:30h, 700 м от Белева поляна).
Особено внимание трябва да се обърне на следните обекти:
* лесно различими опорни точки - сграда, връх, характерен разклон или други обекти. Тях да отбелязваме с описание и време/дистанция по времевата ни ос.
* кръстопъти/места на смяна на посоката. Там освен време/дистанция, е добре да се даде новото направление (ако е нужно, и старото). Направленията трябва да се дават като картен азимут (примерно направление 245°, SW или азимут 245°, SW);
* варианти на преминаване - по-кратки или по-дълги.
* варианти за напускане на маршрута (тип пътека, към - селище/обект, направление, време, посока и дължина)

Моля Йори да огледа и оцени забележките в този дух и ако ги намери адекватни - да промени текста надолу (това да не замърсявам текста надолу с еднотипни забележки).

--[[Потребител:Dido|Dido]] ([[Потребител беседа:Dido|беседа]]) 18:19, 15 юли 2015 (EEST)

== Конвенция за структурата на деня (статията ) ==

Помислете дали ще е добре да измислим и следваме фиксирана именована (дори номерирана?) структура на описанието в рамките на 1 ден, примерно (подредено както следва):

1. Заглавие на маршрута и кратка статистика.

2. Височинно сечение на маршрута.

3. Картна извадка на маршрута.

4. Същинско описание.

5. Секция с номерирано описание на по-дълги варианти по маршрута. В (4) ще бъде споменат накратко варианта и дадена препратка към (5)

6. Секция с отклонения от маршрута. Отново в (4) ще бъде споменат накратко отклонението и дадена препратка към (6)

7. Секция с полезни много кратки бележки ("Полезно" ???) като именуван списък, например:

* вода - ...
* подслон - ...
* храна - ...
* забележителности - ...

... и т.н.
--[[Потребител:Dido|Dido]] ([[Потребител беседа:Dido|беседа]]) 18:31, 15 юли 2015 (EEST)

== Примерен маршрут от пътеводителя на Н. Даутов за Пирин (като модел, някои идеи) ==

: ''' Маршрут 50 '''
: ''' ХИЖА „ПОПОВИ ЛИВАДИ“ – ВРЪХ СВЕТИ КОСТАДИН – СЕЛО ДЕЛЧЕВО – МАНАСТИР „СВЕТА БОГОРОДИЦА-ЖИВОПРИЕМНИ ИЗТОЧНИК“ – ГРАД ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ (3,50 ч.) '''
:: ·Посоченото време за изминаване на маршрута не включва почивките.
:: ·Приблизителна дължина на маршрута: 14,6 км.
:: ·Приблизителна денивелация на маршрута: 1410 м (изкачване 275 м, слизане 1135 м).

'''50.1 Хижа „Попови ливади“ – връх Свети Костадин – село Делчево (2,30 ч.)'''
От х. „Попови ливади“ до разклона в м. Пункта (0,15 ч.) се следва описанието дадено в маршрут 49, етап 49.1 (виж). Тук се продължава наляво (югоизток) по маркировката със синя боя. Върви се по асфалтирано шосе. В началото има едва доловимо в релефа изкачване, последвано от спускане на юг край чешма вдясно. След 10 минути пътя се разделя. Левият – горски такъв (на североизток), и десният – асфалтов (на югоизток), трябва да се избегнат. Продължава се по шосето направо (изток). То се спуска по стръмния склон, прави няколко остри завоя (при първия се подминава отклонение вдясно – на юг, за м. Тешовски пункт) и извежда до големи поляни в '''м. Лагера''' (наблизо в гората има построени бунгала – ученически лагер), където асфалтът свършва (0,40 ч. от х. „Попови ливади“).

Продължава се по почвен път на изток. Върви се през поляни заели двата на Туповишка река. Това е '''м. Разсипаните ливади'''. Някога пастири юруци разрушават (разсипват, в тукашния говор) направените от местните хора предпазни огради и вкарват в ливадите добитък, след което тревата им става негодна за косене.

След като се мине край последната от построените тук вили се пренебрегва отклонение вдясно (юг) и се продължава наляво (североизток) по левия бряг на реката. Скоро се достига място където тя се пресича. Вляво под клоните на дърветата има чешма, която местните хора наричат '''Кундьов чучур'''. Няколко десетки метра по-надолу – в '''м. Чарговете''', пътя се раздвоява. Левият (на северозапад), покрай реката, маркиран със синя боя, се изоставя и се поема по десният (на североизток). По него също има маркировка със синя боя. Следва 15-20 минутно изкачване до '''м. Катър мандра''' (1,05 ч. от х. „Попови ливади“).

На това място е оформено своеобразно кръстовище. Пътищата вдясно (на югозапад) – за м. Шапковото, и направо (югоизток) – за м. Чавдърлъка, трябва да се избегнат. Продължава се по този наляво (североизток) през обрасли с бор поляни. Скоро се навлиза в букова гора. Тук започва кратко стръмно спускане по склона до открито място – '''м. Даскаловия бук''', където се пренебрегва обрасла пътека вдясно (изток).

След по-малко от 100 м, при завой на северозапад, пътя се изоставя. Поема се по добре очертана пътека надясно (изток). Само след няколко десетки метра тя се раздвоява. Дясната (на изток) – за с. Делчево (минава пред дола Ракиѝчката), се пренебрегва (при лошо време или ако се бърза може да се мине и по нея) и се продължава по лявата (на североизток). Тя (не е маркирана и в голямата си част е обрасла) се провира през треви, храсталак и рядка гора и за 5 минути извежда на горски път. Поема се по него надясно (отначало на север, а след това на североизток), и за 5 минути се достига малка поляна в '''м. Хрида''', в самото подножие на в. Свети Костадин. Изкачването до най-високата му точка става за още 15 минути по добре очертана пътека през гората на североизток (1,40 ч. от х. „Попови ливади“).

'''Връх Свети Костадин''' се издига на запад от гр. Гоце Делчев, на рида, който разделя долините на реките Туповишка и Делчевска. Има формата на гребен, по който – от северозапад на югоизток, се редуват три добре изразени коти Гологунката (Галагунката) – 1330 м, Св. Костадин – 1380 м, и Сирнишка скала (Чукаря) – 1301 м. Склоновете му са много стръмни, в голямата си част обрасли с гора. На североизток те се спускат към Гоцеделчевската котловина, на югоизток към долината на Делчевска река, а на северозапад към тази на Туповишка река. Името му се свързва с предание – случка, станала на празника на св. Константин. На този ден влашки пастир вижда, че към с. Делчево се задава гръмотевична буря с градушка. Тогава на най-високата кота на върха проблясва светкавица, разкъсва облаците и ги отклонява на север към съседното с. Добротино, където стихията унищожава всички посеви. Овчарят разказва видяното на селяните, а случката е сметната за поличба. Скоро мястото е осветено и наречено на светеца. През 2007-2010 г. тук бе построен параклис, който носи името на св. св. Константин и Елена.

По обратния път за 5-6 минути се слиза до поляната в м. Хрида. Тук се поема по добре очертана пътека на югоизток. Тя следи югозападния склон на върха и за по-малко от 10 минути извежда до '''м. Мушови ниви''' – седловината между коти 1380 м (Св. Костадин) и 1301 м (Сирнишка скала). До последната се достига за 7-8 минути по обрасла на места пътека на югоизток. В началото тя се провира между дърветата, след което излиза на обрасла с треви, хвойна и храсталак заравненост – '''м. Катурови ниви''', поема на изток и завършва при поставения горе кръст (2 ч. от с. Делчево).

'''Кота 1301''' м е крайната югоизточна на в. Св. Костадин. Сред местното е позната с названията Сирнишка скала (което име носи малка скална площадка по нейния югоизточен склон, на която в миналото, на празника Сирни заговезни, са палени големи огньове – сирници) и Чукаря (заради характерната ѝ заострена форма). От нея се откриват красиви гледки към долината на р. Места и Родопите на изток. На югоизток стърчи самотно Лясковския връх (Св. Дух), а на запад изпъкват голите върхове Ореляк и Свещник. Ниско долу се виждат покривите на къщите на с. Делчево.

По обратния път за 5 минути се слиза до м. Мушови ниви, откъдето се продължава по широка (на места изровена от пороищата) пътека на юг. В началото тя се спуска по оголения склон, след това пресича малка горичка – '''м. Купицата''', малко по-надолу от която прави завой на запад и за 10 минути достига мястото, където се събира отдясно (северозапад) с маркираната – по дола Ракиѝчката, спомената по-горе. Тук се поема наляво (югоизток) и след около 250 м се достигат първите къщи на с. Делчево, до центъра на което се стига за още десетина минути (2,30 ч. от м. Попови ливади).

'''Село Делчево''' отстои на около 2,5 км югозападно от гр. Гоце Делчев. По асфалтираното шосе това разстояние е 9 км. Разположено е по склоновете на Пирин на височина 1024 м. Относно възникването му има най-различни предположения. Според едно от тях то е основано край османски чифлик през XVII век, а някои местни хора разказват, че това е станало по-рано. Но в досега известните на науката османски данъчни регистри, от средата на XV до 20-те години на XVIII век, селището не фигурира. Това предполага възникването му да се отнесе към един по-късен период – втората половина на XVIII или началото на XIX век.

Под името Юч Дорук, чифлик на един от неврокопските бейове, то се споменава в няколко описания от XIX век. Жителите му са преселници от селата Ляски, Голешово, Пирин, Цапарево и др. Тъй като се намира в планината неговия собственик предприема особени мерки за опазването му. В долния край на чифлика, където днес шосето напуска града и поема към селото, е поставена бариера (т.нар. портеник) с часови пост, който осъществява пропускателен режим. С настъпването на вечерта движението от и към стопанството се преустановява, а на зазоряване отново се възобновява. От запад, където започва пътеката към местността Попови ливади, също е поставяна стража, която охранява населението и имота от разбойници.

Юч Дорук е чифлик до 1889 г. По-голямата част от жителите му се занимават със земеделие. За да осигурят препитанието си те вземат под наем земя в полето. Някои от бившите чифлигари се захващат със строителство, кираджийство, златарство и дърводобив. По-късно селяните изкупуват част от бейските имоти. По тази причина землището на селото и днес опира до последните градски къщи, при някогашната бариера.

Името Делчево (по това на революционера Гоце Делчев) селището носи от 1934 г. Днес то се развива като вилна зона, а някои от къщите му са превърнати в хотели.

'''50.2 Село Делчево – манастир „Света Богородица-Живоприемни източник“ – град Гоце Делчев (1,20 ч.)'''
От площада се тръгва по асфалтираното шосе за гр. Гоце Делчев.

Беседа:Примерен ден (Йори)

2015-10-30T15:38:39Z

Dido: Нова тема /* Примерен маршрут от пътеводителя на Н. Даутов за Пирин (като модел, някои идеи) */

=== Беседата е отворена за коментари ===

== Снимки и стрелки ==

Една закачка относно снимките. Според мен маркирането със стрелки е добра идея. Имайте предвид обаче, че в ebook-рийдърите екрана е BW и цветните стрелки ще изглеждат другояче. В този смисъл е добре да измислим фиксирана цветова схема за стрелките, която със сигурност ще е различима на чернобелия екран. Примерно - запълнена светла стрелка с тъмен кант (тип 1) и запълнена тъмна стрелка със светъл кант (тип 2). Който има идеи как да решим този проблем, моля да сподели. --[[Потребител:Dido|Dido]] ([[Потребител беседа:Dido|беседа]]) 17:14, 15 юли 2015 (EEST)

== Снимки, съдържание ==

Мисля е добре снимката да показва достатъчно еднозначно различими обекти по маршрута (субективно разбира се). Пиша това заради тази снимка -
[[Файл:KE_primer_image013.jpg|thumb|250px|center|Папратливите поляни]]
по която която мисля няма как да различите местността "Папратливите поляни" --[[Потребител:Dido|Dido]] ([[Потребител беседа:Dido|беседа]]) 17:19, 15 юли 2015 (EEST)

== Конвенция за географските посоки ==

Добре ще е да се следва единна конвенция за географските посоки, както следва:
* основни (N/S/W/E) север/юг/запад/изток
* междинни (NЕ/NW/SE/SW) североизток/северозапад/югоизток/югозапад
* допълнителни (N-NЕ/N-NW/E-NE/E-SE и т.н.) север-североизток/север-северозапад/изток-североизток/изток-югоизток и т.н.

нека всеки сподели коя система предпочита - кратката на латиница или пълна на български. Аз смятам, че кратката дава по-добра читаемост на текста; съответно пълната го претрупва в случаите на по-завъртяни посоки. --[[Потребител:Dido|Dido]] ([[Потребител беседа:Dido|беседа]]) 17:37, 15 юли 2015 (EEST)

== Първа редакция на примерния ден. ==

Ползвал съм специфичен израз за добавяне на оцветен текст - нека той ни бъде основния инструмент за залепяне на коректорски забележки.
Можем да възприемем следната схема за корекции:
* коректора добавя текст в жълто;
* ако пишещия приеме коментара, коригира и променя цвета на зелен; ако го отхвърли, само променя цвета на червен;
* коректора преглежда и изтрива коментарите си (приети или не)

Засега съм коментирал следните неща в статията:
* Липса на посоки, дистанции и време. Изрази от сорта "наблизо", "вляво", "не след дълго" са относителни и смятам, че трябва да бъдат заменени от време, дистанция и посока, желателно комбинирани (примерно: "наблизо"->"на 100 м, NW").
* Моето виждане е, че описанието трябва да следва линия време/дистанция. Всеки важен обект трябва да бъде отбелязан следвайки оста "време/дистанция" спрямо началото или спрямо по-предишен обект, примерно "достигаме Белева поляна (1:35h, 2.3 км от началото)", "достигаме чешмата Мечулица (0:30h, 700 м от Белева поляна).
Особено внимание трябва да се обърне на следните обекти:
* лесно различими опорни точки - сграда, връх, характерен разклон или други обекти. Тях да отбелязваме с описание и време/дистанция по времевата ни ос.
* кръстопъти/места на смяна на посоката. Там освен време/дистанция, е добре да се даде новото направление (ако е нужно, и старото). Направленията трябва да се дават като картен азимут (примерно направление 245°, SW или азимут 245°, SW);
* варианти на преминаване - по-кратки или по-дълги.
* варианти за напускане на маршрута (тип пътека, към - селище/обект, направление, време, посока и дължина)

Моля Йори да огледа и оцени забележките в този дух и ако ги намери адекватни - да промени текста надолу (това да не замърсявам текста надолу с еднотипни забележки).

--[[Потребител:Dido|Dido]] ([[Потребител беседа:Dido|беседа]]) 18:19, 15 юли 2015 (EEST)

== Конвенция за структурата на деня (статията ) ==

Помислете дали ще е добре да измислим и следваме фиксирана именована (дори номерирана?) структура на описанието в рамките на 1 ден, примерно (подредено както следва):

1. Заглавие на маршрута и кратка статистика.

2. Височинно сечение на маршрута.

3. Картна извадка на маршрута.

4. Същинско описание.

5. Секция с номерирано описание на по-дълги варианти по маршрута. В (4) ще бъде споменат накратко варианта и дадена препратка към (5)

6. Секция с отклонения от маршрута. Отново в (4) ще бъде споменат накратко отклонението и дадена препратка към (6)

7. Секция с полезни много кратки бележки ("Полезно" ???) като именуван списък, например:

* вода - ...
* подслон - ...
* храна - ...
* забележителности - ...

... и т.н.
--[[Потребител:Dido|Dido]] ([[Потребител беседа:Dido|беседа]]) 18:31, 15 юли 2015 (EEST)

== Примерен маршрут от пътеводителя на Н. Даутов за Пирин (като модел, някои идеи) ==

Маршрут 50
ХИЖА „ПОПОВИ ЛИВАДИ“ – ВРЪХ СВЕТИ КОСТАДИН – СЕЛО ДЕЛЧЕВО – МАНАСТИР „СВЕТА БОГОРОДИЦА-ЖИВОПРИЕМНИ ИЗТОЧНИК“ – ГРАД ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ (3,50 ч.)
·Посоченото време за изминаване на маршрута не включва почивките.
·Приблизителна дължина на маршрута: 14,6 км.
·Приблизителна денивелация на маршрута: 1410 м (изкачване 275 м, слизане 1135 м).

50.1 Хижа „Попови ливади“ – връх Свети Костадин – село Делчево (2,30 ч.)
От х. „Попови ливади“ до разклона в м. Пункта (0,15 ч.) се следва описанието дадено в маршрут 49, етап 49.1 (виж). Тук се продължава наляво (югоизток) по маркировката със синя боя. Върви се по асфалтирано шосе. В началото има едва доловимо в релефа изкачване, последвано от спускане на юг край чешма вдясно. След 10 минути пътя се разделя. Левият – горски такъв (на североизток), и десният – асфалтов (на югоизток), трябва да се избегнат. Продължава се по шосето направо (изток). То се спуска по стръмния склон, прави няколко остри завоя (при първия се подминава отклонение вдясно – на юг, за м. Тешовски пункт) и извежда до големи поляни в м. Лагера (наблизо в гората има построени бунгала – ученически лагер), където асфалтът свършва (0,40 ч. от х. „Попови ливади“).
Продължава се по почвен път на изток. Върви се през поляни заели двата на Туповишка река. Това е м. Разсипаните ливади. Някога пастири юруци разрушават (разсипват, в тукашния говор) направените от местните хора предпазни огради и вкарват в ливадите добитък, след което тревата им става негодна за косене.
След като се мине край последната от построените тук вили се пренебрегва отклонение вдясно (юг) и се продължава наляво (североизток) по левия бряг на реката. Скоро се достига място където тя се пресича. Вляво под клоните на дърветата има чешма, която местните хора наричат Кундьов чучур. Няколко десетки метра по-надолу – в м. Чарговете, пътя се раздвоява. Левият (на северозапад), покрай реката, маркиран със синя боя, се изоставя и се поема по десният (на североизток). По него също има маркировка със синя боя. Следва 15-20 минутно изкачване до м. Катър мандра (1,05 ч. от х. „Попови ливади“).
На това място е оформено своеобразно кръстовище. Пътищата вдясно (на югозапад) – за м. Шапковото, и направо (югоизток) – за м. Чавдърлъка, трябва да се избегнат. Продължава се по този наляво (североизток) през обрасли с бор поляни. Скоро се навлиза в букова гора. Тук започва кратко стръмно спускане по склона до открито място – м. Даскаловия бук, където се пренебрегва обрасла пътека вдясно (изток).
След по-малко от 100 м, при завой на северозапад, пътя се изоставя. Поема се по добре очертана пътека надясно (изток). Само след няколко десетки метра тя се раздвоява. Дясната (на изток) – за с. Делчево (минава пред дола Ракиѝчката), се пренебрегва (при лошо време или ако се бърза може да се мине и по нея) и се продължава по лявата (на североизток). Тя (не е маркирана и в голямата си част е обрасла) се провира през треви, храсталак и рядка гора и за 5 минути извежда на горски път. Поема се по него надясно (отначало на север, а след това на североизток), и за 5 минути се достига малка поляна в м. Хрида, в самото подножие на в. Свети Костадин. Изкачването до най-високата му точка става за още 15 минути по добре очертана пътека през гората на североизток (1,40 ч. от х. „Попови ливади“).
Връх Свети Костадин се издига на запад от гр. Гоце Делчев, на рида, който разделя долините на реките Туповишка и Делчевска. Има формата на гребен, по който – от северозапад на югоизток, се редуват три добре изразени коти Гологунката (Галагунката) – 1330 м, Св. Костадин – 1380 м, и Сирнишка скала (Чукаря) – 1301 м. Склоновете му са много стръмни, в голямата си част обрасли с гора. На североизток те се спускат към Гоцеделчевската котловина, на югоизток към долината на Делчевска река, а на северозапад към тази на Туповишка река. Името му се свързва с предание – случка, станала на празника на св. Константин. На този ден влашки пастир вижда, че към с. Делчево се задава гръмотевична буря с градушка. Тогава на най-високата кота на върха проблясва светкавица, разкъсва облаците и ги отклонява на север към съседното с. Добротино, където стихията унищожава всички посеви. Овчарят разказва видяното на селяните, а случката е сметната за поличба. Скоро мястото е осветено и наречено на светеца. През 2007-2010 г. тук бе построен параклис, който носи името на св. св. Константин и Елена.
По обратния път за 5-6 минути се слиза до поляната в м. Хрида. Тук се поема по добре очертана пътека на югоизток. Тя следи югозападния склон на върха и за по-малко от 10 минути извежда до м. Мушови ниви – седловината между коти 1380 м (Св. Костадин) и 1301 м (Сирнишка скала). До последната се достига за 7-8 минути по обрасла на места пътека на югоизток. В началото тя се провира между дърветата, след което излиза на обрасла с треви, хвойна и храсталак заравненост – м. Катурови ниви, поема на изток и завършва при поставения горе кръст (2 ч. от с. Делчево).
Кота 1301 м е крайната югоизточна на в. Св. Костадин. Сред местното е позната с названията Сирнишка скала (което име носи малка скална площадка по нейния югоизточен склон, на която в миналото, на празника Сирни заговезни, са палени големи огньове – сирници) и Чукаря (заради характерната ѝ заострена форма). От нея се откриват красиви гледки към долината на р. Места и Родопите на изток. На югоизток стърчи самотно Лясковския връх (Св. Дух), а на запад изпъкват голите върхове Ореляк и Свещник. Ниско долу се виждат покривите на къщите на с. Делчево.
По обратния път за 5 минути се слиза до м. Мушови ниви, откъдето се продължава по широка (на места изровена от пороищата) пътека на юг. В началото тя се спуска по оголения склон, след това пресича малка горичка – м. Купицата, малко по-надолу от която прави завой на запад и за 10 минути достига мястото, където се събира отдясно (северозапад) с маркираната – по дола Ракиѝчката, спомената по-горе. Тук се поема наляво (югоизток) и след около 250 м се достигат първите къщи на с. Делчево, до центъра на което се стига за още десетина минути (2,30 ч. от м. Попови ливади).
Село Делчево отстои на около 2,5 км югозападно от гр. Гоце Делчев. По асфалтираното шосе това разстояние е 9 км. Разположено е по склоновете на Пирин на височина 1024 м. Относно възникването му има най-различни предположения. Според едно от тях то е основано край османски чифлик през XVII век, а някои местни хора разказват, че това е станало по-рано. Но в досега известните на науката османски данъчни регистри, от средата на XV до 20-те години на XVIII век, селището не фигурира. Това предполага възникването му да се отнесе към един по-късен период – втората половина на XVIII или началото на XIX век.
Под името Юч Дорук, чифлик на един от неврокопските бейове, то се споменава в няколко описания от XIX век. Жителите му са преселници от селата Ляски, Голешово, Пирин, Цапарево и др. Тъй като се намира в планината неговия собственик предприема особени мерки за опазването му. В долния край на чифлика, където днес шосето напуска града и поема към селото, е поставена бариера (т.нар. портеник) с часови пост, който осъществява пропускателен режим. С настъпването на вечерта движението от и към стопанството се преустановява, а на зазоряване отново се възобновява. От запад, където започва пътеката към местността Попови ливади, също е поставяна стража, която охранява населението и имота от разбойници.
Юч Дорук е чифлик до 1889 г. По-голямата част от жителите му се занимават със земеделие. За да осигурят препитанието си те вземат под наем земя в полето. Някои от бившите чифлигари се захващат със строителство, кираджийство, златарство и дърводобив. По-късно селяните изкупуват част от бейските имоти. По тази причина землището на селото и днес опира до последните градски къщи, при някогашната бариера.
Името Делчево (по това на революционера Гоце Делчев) селището носи от 1934 г. Днес то се развива като вилна зона, а някои от къщите му са превърнати в хотели.

50.2 Село Делчево – манастир „Света Богородица-Живоприемни източник“ – град Гоце Делчев (1,20 ч.)
От площада се тръгва по асфалтираното шосе за гр. Гоце Делчев.

Беседа:Примерен ден (Йори)

2015-07-15T15:31:03Z

Dido:

Беседа:Примерен ден (Йори)

2015-07-15T15:30:06Z

Dido: Нова тема /* Конвенция за структурата на деня (статията ) */

Беседа:Примерен ден (Йори)

2015-07-15T15:19:28Z

Dido: Нова тема /* Първа редакция на примерния ден. */

Примерен ден (Йори)

2015-07-15T14:57:30Z

Dido:

Хижа Лескова – местност Зла поляна (7 часа)

Тръгва се на север от хижа Лескова, по черен път {{Font color||yellow|цветна маркировка?}}. След 100 м {{Font color||yellow|време/дист.}} се излиза на по-широк черен път, по който се върви 50 м на юг (вдясно). Тук пътят се напуска и се продължава по пътека на изток (в ляво). Отбивката е обозначена с табели и червена маркировка. Следват се марките {{Font color||yellow|направление?}} през гората и поляни, докато се излезе на друг черен път {{Font color||yellow|време/дист.}}. Върви се надясно и нагоре (юг-югозапад) по него покрай последните къщи на Лескова махала. След 10 минути се достига коловата маркировка, идваща от м. Разделната вода.
Продължава се на изток през ливади, а после на юг. За още 20 минути {{Font color||yellow|време/дист.}} се слиза на седловина Преслопа. От едната страна (изток) е Тевната река – начален приток на р. Боговица, а от другата (запад) е Качаров дол – начален приток на р. Девич.
От Преслопа все на юг се изкачва връх Бигла (1320,6 м). Самият връх е покрит с гори и от него няма гледки. Множество от дървосекачески пътища пресичат маркирания и затова трябва внимателно да се следи за такива отклонения {{Font color||yellow|на такива места е добре да се даде генерално направление}}. На слизане широколистната гора се превръща в смесена и пътеката от ясно очертана, става по-трудно проследима. Скоро {{Font color||yellow|време/дист.}} се навлиза отново в букова гора, където има сечище и някои от дърветата с марки са отсечени.
1 час {{Font color||yellow|време/дист.}} след Преслопа пътеката излиза от гората в северозападния край на Малка Белева поляна. Насреща {{Font color||yellow|посока?}} има височина, наричана от туристите връх Белева поляна, по подобие на поляните от двете му страни. Вляво {{Font color||yellow|посока?}} има ловджийско чакало. В него при необходимост могат да пренощуват двама човека, има врата и прозорци.
Вдясно (на запад) се спуска път към махала Лак на с. Огоя (1 час до махалата или 1:30 часа до селото {{Font color||yellow|време/дист}}). На 10 минути надолу по пътя {{Font color||yellow|посока?}} се намира Хайдушкото кладенче, което понякога пресъхва. Вляво (на изток) води {{Font color||yellow|време/дист}} път до с. Литаково.
От Малка Белева поляна се тръгва на юг, като се следва коловата маркировка, която минава през височината. От горе се открива гледка към върховете Мургаш, Звездец и Баба {{Font color||yellow|опц. да се спомене посоката, в която се виждат обектите}}. Има възможност да се подсече по пътека вляво (от изток), която минава през гората, но не е често използвана.
От върха се слиза {{Font color||yellow|посока?}} по стръмен, чакълест път, също маркиран със ЗКМ. Пресича се Голяма Белева поляна {{Font color||yellow|генерална посока?}}. Пътеката минава вляво {{Font color||yellow|посока?}} от вр. Данчулица (113,2 м) , който представлява леко възвишение с трудно забележим бетонен знак. По поляната има пръснати каменни блокове. Мястото е удобно за лагеруване, заради намиращата се наблизо {{Font color||yellow|дист/посока}} чешма Мечулица. От Малка Белева поляна до тук се стига за 40 минути {{Font color||yellow|време/дист}}.

[[Файл:KE_primer_image001.jpg|thumb|650px|center|Изглед от връх Белева поляна на изток]]

В края на поляната и в началото на гората на дясно отново се отделя път за махала Лак на с. Огоя, който следва първите притоци на Огойска река и след половин час се слива с пътя от Малка Белева поляна (т. нар. Водослив). В началото на пътя за Огоя, на 70 метра от пътеката се намира чешма Мечулица, изградена от доброволци през пролетта на 2014 г. Мястото е отбелязано с надпис върху последния кол от ЗКМ.
Наблизо има и малка паметна плоча, след която пътя навлиза в гората и постепенно се изкачва, заобикаляйки от юг вр. Златаришка чукла (1261,9 м). Има сечище и трябва да следи маркировката, за да не се слезе по грешно разклонение надясно към Канни дол. След 30 минути се излиза на билната поляна Прекръстето. Пак се открива гледка към Мургаш, който видимо се приближава. Надясно се намират върховете Муртини чукли. Пътеката продължава наляво (на изток), като завоя е обозначен но отсрещен камък и на основата на единствения маркировъчен кол. 10 минути по-късно вдясно от пътеката се появява голям камък, с огнище в подножието му. Отляво се извисяват стръмните склонове на вр. Златаришка чукла, самия връх не се качва. Още 20 минути и отново се излиза на билна поляна – Осенов преслоп. Отново се появява ЗКМ. При втория стълб се отбива път вдясно (на юг) към с. Ябланица. Той е често използван от мотористите. По него за 1 час се слиза до асфалтов път между махалите Рудешки дол и Горановци, откъдето до центъра на с. Ябланица са 4,5 км.
Следвайки ЗКМ пътеката се спуска през поляната. При предпоследния маркировъчен кол, преди да се навлезе в гората, вдясно има животинска пътека. На 100 метра по нея се стига до малко дере и изворче. За да се пие обаче, първо трябва да се почисти и утаи.

[[Файл:KE_primer_image003.jpg|thumb|650px|center|Билна поляна Прекръстето]]

[[Файл:KE_primer_image005.jpg|thumb|650px|center|Гледка от западния край на местността Осенов преслоп на изток.]]

[[Файл:KE_primer_image007.jpg|thumb|650px|center|Гледка на изток от най-високата точка на местността Осенов преслоп]]

Продължава се напред (на изток), като се подсича вр. Рудешки камък (1178,4 м). Пътеката е добре маркирана. След около половин час вдясно от нея се появява оградата на ДДС „Витиня”, като от тук нататък тя ту се приближава, ту се отдалечава, но общо взето се върви покрай нея. Подсича се връх Погледец (1125,8 м). Върви се на югоизток.

[[Файл:KE_primer_image009.jpg|thumb|650px|center|Оградата на ДДС „Витиня”]]

За още 50 минути се достига до бариера, която предшества излизането на пътя Врачеш – Ябланица в местността Дълбокия трап. В едната посока се слиза при Ловен дом Търсава, махала Търсава на с. Ябланица, а в другата при Врачешкия манастир, на 3 км от село Врачеш.
От Лескова до тук общо са 4 часа.
Пресича се пътя и се продължава по коларски път в югоизточна посока. Пресича се сечище, след което вдясно от пътеката се намира закътаната малка Йовчева поляна. Има огнище, но липсата на вода я прави неудобна за лагеруване. Половин час след Дълбокия трап гората оредява и се излиза на открито място. Пътеката е обрасла с млади дървета, а след това с бодливи храсти. Гледката към Мургаш, който изглежда вече близо компенсира това. Следват гъсто обрасли с папрат и шипкови храсти поляни, известни сред ком-еминейците като Папратливите поляни. През тях има маркировъчни колове, като на основата на първия има знак за завой надясно и нагоре. Това е трудно за ориентиране място, защото коловете не се виждат един от друг. Допълнително затруднява туристите това, че освен отъпканата от предишните групи пътека, има и множество животински такива. При последния кол се достига тревисто възвишение с гледка към долината на река Чешковица.

[[Файл:KE_primer_image011.jpg|thumb|650px|center|Йовчева поляна]]

[[Файл:KE_primer_image013.jpg|thumb|650px|center|Папратливите поляни]]

Пътеката продължава на юг, през храсти, които почти я скриват. Следват няколко десетки метра с лоша маркировка, поради липса на място, където да се поставят марките. С появата на дърветата, маркировката отново започва да се следи. За 20 минути се минава връх Чилек, слиза се в местността Снегьова бара (800 м) и се стига до пътя, който върви покрай газопоровода.
Надясно пътят се спуска стръмно в долината на река Еловица – начален приток на река Ябланица. Зад нея се извисява от север на юг гористият Калоянов рид. При липса на вода може да се слезе до реката, като се загуби половин час. Като се следва р. Еловица или Калояновия рид също може да се слезе до Горски дом Търсава. Наляво по пътя се слиза до Врачешкия манастир, който се намира на 3 км от с. Врачеш.

[[Файл:KE_primer_image015.jpg|thumb|650px|center|Мястото, където Пътеката пресича газопровода]]

[[Файл:KE_primer_image017.jpg|thumb|650px|center|Пътят покрай газопровода, водещ до долината на р. Еловица]]

[[Файл:KE_primer_image019.jpg|thumb|650px|center|Колче, обозначаващи трасето на газопровода. Да не се бърка с туристическата лентова или колова маркировка!]]

Тръбите на газопровода са заровени в земята, ориентир е разкопаваната земя, която е обрасла с къпини и малини. Има обозначение с ниски 50 сантиметрови колчета в червено и бяло, които не трябва да се бъркат с червената лентова маркировка. Разклона, където пътеката пресича газопровода е обозначен с табелка. Трябва да се преодолее еднометров стръмен праг. Алтернативата е да се продължи около 20 метра наляво (североизток) по пътя в посока Врачеш и после надясно и нагоре (на юг) по немаркиран път. Маркираната пътека и немаркираният път вървят успоредно известно време, след което се сливат малко преди излизането в местността Циганска поляна. От газопровода до нея се стига за 20 минути, а след още 20 и до местността Белия камък (1270 м).
През поляните на Белия камък, пътеката следва коловете на ЗКМ, докато се стигне до подножието на скалите, дали наименованието на местността. На последния стълб има табели, които сочат към хижа Мургаш, връх Мургаш и прохода Витиня. На скалите високо горе е нарисуван червено-бял знак за разтрояване на маршрута.

[[Файл:KE_primer_image021.jpg|thumb|650px|center|Местност Белия камък]]

[[Файл:KE_primer_image023.jpg|thumb|650px|center|Трите варианта, гледани от последния кол от ЗКМ в местността Белия камък]]

Вариант І – през хижа Мургаш (2 часа до хижата + 2 часа до Зла поляна)
Тръгва се по десния разклон (на югозапад). След 30 минути се пресича река Еловица. Почти веднага след това се излиза на широк път. Тук маркировката остава в сечище малко по-надолу от пътя, повечето от дърветата с марки са изсечени. По-добре е да се продължи надясно по пътя (на запад), който след 15 минути излиза на широкия път покрай газопровода. Продължава се наляво (юг) по него. Има стара маркировка и табели, но нарядко. След около час пътеката напуска пътя и се отбива вляво. Трябва да се следи отляво на пътя за дърво с марка и табели за х. Мургаш в едната посока и х. Лескова в другата. Две минути по-късно хижата се вижда между дърветата.

[[Файл:KE_primer_image025.jpg|thumb|650px|center|Река Еловица – между Белия камък и хижа Мургаш]]

[[Файл:KE_primer_image027.jpg|thumb|650px|center|Дървото, при което пътеката за хижа Мургаш се отделя от пътя край газопровода. До хижата остават няколко минути.]]

От хижата се тръгва в североизточна посока, връщайки се малко по пътеката за Лескова до дърво с указателна табела с надпис „вр. Мургаш 29 минути”. Добре маркирана пътека минава през красива гора със стари дървета с причудливи форми. За 20 минути се излиза на поляните югоизточно от върха. Появява се ЗКМ и се вижда сградата на метеорологичната станция, която е разположена на вр. Мургаш. За още 20 минути се достига върха.

[[Файл:KE_primer_image029.jpg|thumb|650px|center|Зад хижа Мургаш – началото на пътеките за вр. Мургаш и х. Лескова]]

Повечето туристи се снимат при табелката с името на върха, поставена на измервателните уреди пред станцията. Триангулачната точка обаче се намира зад нея, на малка височина, която показва колко е заравнен върхът, за да се построи сградата. По традиция в метеорологичната станция има черен котарак, носещ името Чавдар, а посетителите често са черпени с кафе от приветливите метеоролози. От връх Мургаш прекрасно се вижда изминатия път от връх Ком до тук.
Тръгва се на изток по билото, минава се покрай червено-белия купол на изоставена сграда на мобилен оператор. Следи се ЗКМ, която почти съвпада с лятната пътека. Следва стръмно спускане до мястото, където се отбива пътека за х. Лескова, обозначена с табела върху един от коловете. През поляните на север (наляво и надолу) има 6 маркировъчни кола, а в гората добра лентова маркировка до м. Белия камък. Маркировката към Зла поляна продължава все на изток вече с по-малък наклон. В тревата се виждат основите на ветрогенератори, за които е правен неуспешен опит да бъдат поставени там.
Докато се върви по билото вляво и долу може да се види Зла поляна – следващата цел за този ден. За още 20 минути се излиза на Йоцова поляна. Пътят завива на север и през гората се излиза на Зла поляна. В последната си част е изровен от мотористи, които често посещават района.

Вариант ІІ – през билото (2 часа)
Този вариант е по-кратък, но по-стръмен от този през х. Мургаш.
От Белия камък се тръгва на юг (нагоре) към скалите, които се заобикалят отдясно. Поради тревистия терен, маркировката се появява едва при навлизането в гората. Постепенно буковата гора отстъпва място на тесен пояс от иглолистни дървета, после пак става букова. Пътеката върви на серпентини по склона, на моменти се открива гледка към върха, но през повечето време няма видимост. За около час се излиза на края на гората, където нагоре продължават колове, а вляво се отбива маркирана пътека в източна посока. Тази пътека минава малко под границата на горския пояс и след 20 минути се слива с вариант І, преди да се излезе на Йоцова поляна. Ако се продължи нагоре по коловете се излиза на билната маркировка. В източна посока (наляво) е Зла поляна (вариант І), а в западна (надясно) на 20 минути е вр. Мургаш.

[[Файл:KE_primer_image031.jpg|thumb|650px|center|Началото на пътеката за билото и връх Мургаш, вдясно от скалите в местността Белия камък]]

[[Файл:KE_primer_image033.jpg|thumb|650px|center|Гледка на юг от разклона за х. Лескова при билния вариант на маршрута]]

[[Файл:KE_primer_image035.jpg|thumb|650px|center|Гледка към местността Зла поляна от билото на изток от вр. Мургаш]]

Вариант ІІІ – директно от Белия камък към Зла поляна (1 час)
От Белия камък се продължава на изток (наляво) по маркирана пътека. На първото дърво има указателни табели за Витиня и Зла поляна и голяма марка. След около 20 минути се стига да р. Чешковица. Често това място се използва за обяд и почивка. Така се избягва почивката на Зла поляна, където трудно може да се намери чисто място за сядане заради стадата от крави. Изкачването по пътеката продължава плавно и след още 40 минути се достига до Зла поляна. Това е най-краткият и щадящ силите вариант, затова обичайно е предпочитан от ком-еминейците.
Зла поляна е важно място за снабдяване с вода при вариант ІІ – от Белия камък директно през връх Мургаш. В южния (долния) край на поляната има чешма и удобно място за бивакуване. Водата е обозначена с надпис на основата на маркировъчен кол и по дърветата край пътеката, водеща до чешмата. Вляво от пътеката се намира сграда, известна като Говедарника. Тя е планинският дом на говедарите, които пасат стадото си около Мургаш. В Говедарника може да се нощува дори когато стопаните му са там.

[[Файл:KE_primer_image037.jpg|thumb|650px|center|Местност Зла поляна]]

Беседа:Примерен ден (Йори)

2015-07-15T14:40:34Z

Dido:

Беседа:Примерен ден (Йори)

2015-07-15T14:39:46Z

Dido:

Беседа:Примерен ден (Йори)

2015-07-15T14:37:03Z

Dido: Нова тема /* Конвенция за географските посоки */

Шаблон:Font color

2015-07-15T14:27:26Z

Dido: Нова страница: {{ {{{|safesubst:}}}#if: {{{3|}}} | {{ {{{|safesubst:}}}#if: {{{link|}}} | {{ {{{|safesubst:}}}#ifeq: {{{link|}}} | yes | {{{3|}}}|<span style="backgroun...

{{ {{{|safesubst:}}}#if: {{{3|}}}
| {{ {{{|safesubst:}}}#if: {{{link|}}}
| {{ {{{|safesubst:}}}#ifeq: {{{link|}}} | yes
| [[{{{3|}}}|<span style="background-color:{{{2|inherit}}}; color:{{{1|inherit}}};">{{{3|}}}</span>]]
| [[{{{link|}}}|<span style="background-color:{{{2|inherit}}}; color:{{{1|inherit}}};">{{{3|}}}</span>]]
}}
| <span style="background-color:{{{2|inherit}}}; color:{{{1|inherit}}};">{{{3|}}}</span>
}}
| {{ {{{|safesubst:}}}#if: {{{link|}}}
| {{ {{{|safesubst:}}}#ifeq: {{{link|}}} | yes
| [[{{{2|}}}|<span style="color:{{{1|inherit}}};">{{{2|}}}</span>]]
| [[{{{link|}}}|<span style="color:{{{1|inherit}}};">{{{2|}}}</span>]]
}}
| <span style="color:{{{1|inherit}}};">{{{2|}}}</span>
}}
}}<noinclude>
</noinclude>

Беседа:Примерен ден (Йори)

2015-07-15T14:19:28Z

Dido:

Беседа:Примерен ден (Йори)

2015-07-15T14:19:13Z

Dido: Нова тема /* Снимки, съдържание */

Беседа:Примерен ден (Йори)

2015-07-15T14:14:06Z

Dido: Нова тема /* Снимки и стрелки */

Пътеводител Ком Емине

2015-07-15T08:36:20Z

Dido:

=== Пътеводител Ком Емине ===

== Бележник ==

[[Примерен ден (Йори)]]

== Примерена разграфка по дни (Х1 дни) ==

== Примерена разграфка по дни (Х2 дни) ==

== Примерена разграфка по дни (Х3 дни) ==

Беседа:Примерен ден (Йори)

2015-07-15T08:34:28Z

Dido: Нова страница: === Беседата е отворена за коментари ===

=== Беседата е отворена за коментари ===

Примерен ден (Йори)

2015-07-15T08:33:48Z

Dido:

Хижа Лескова – местност Зла поляна (7 часа)

Тръгва се на север от хижа Лескова, по черен път. След 100 м се излиза на по-широк черен път, по който се върви 50 м на юг (вдясно). Тук пътят се напуска и се продължава по пътека на изток (в ляво). Отбивката е обозначена с табели и червена маркировка. Следват се марките през гората и поляни, докато се излезе на друг черен път. Върви се надясно и нагоре (юг-югозапад) по него покрай последните къщи на Лескова махала. След 10 минути се достига коловата маркировка, идваща от м. Разделната вода.
Продължава се на изток през ливади, а после на юг. За още 20 минути се слиза на седловина Преслопа. От едната страна (изток) е Тевната река – начален приток на р. Боговица, а от другата (запад) е Качаров дол – начален приток на р. Девич.
От Преслопа все на юг се изкачва връх Бигла (1320,6 м). Самият връх е покрит с гори и от него няма гледки. Множество от дървосекачески пътища пресичат маркирания и затова трябва внимателно да се следи за такива отклонения. На слизане широколистната гора се превръща в смесена и пътеката от ясно очертана, става по-трудно проследима. Скоро се навлиза отново в букова гора, където има сечище и някои от дърветата с марки са отсечени.
1 час след Преслопа пътеката излиза от гората в северозападния край на Малка Белева поляна. Насреща има височина, наричана от туристите връх Белева поляна, по подобие на поляните от двете му страни. Вляво има ловджийско чакало. В него при необходимост могат да пренощуват двама човека, има врата и прозорци.
Вдясно (на запад) се спуска път към махала Лак на с. Огоя (1 час до махалата или 1:30 часа до селото). На 10 минути надолу по пътя се намира Хайдушкото кладенче, което понякога пресъхва. Вляво (на изток) води път до с. Литаково.
От Малка Белева поляна се тръгва на юг, като се следва коловата маркировка, която минава през височината. От горе се открива гледка към върховете Мургаш, Звездец и Баба. Има възможност да се подсече по пътека вляво (от изток), която минава през гората, но не е често използвана.
От върха се слиза по стръмен, чакълест път, също маркиран със ЗКМ. Пресича се Голяма Белева поляна. Пътеката минава вляво от вр. Данчулица (113,2 м), който представлява леко възвишение с трудно забележим бетонен знак. По поляната има пръснати каменни блокове. Мястото е удобно за лагеруване, заради намиращата се наблизо чешма Мечулица. От Малка Белева поляна до тук се стига за 40 минути.

[[Файл:KE_primer_image001.jpg|thumb|650px|center|Изглед от връх Белева поляна на изток]]

В края на поляната и в началото на гората на дясно отново се отделя път за махала Лак на с. Огоя, който следва първите притоци на Огойска река и след половин час се слива с пътя от Малка Белева поляна (т. нар. Водослив). В началото на пътя за Огоя, на 70 метра от пътеката се намира чешма Мечулица, изградена от доброволци през пролетта на 2014 г. Мястото е отбелязано с надпис върху последния кол от ЗКМ.
Наблизо има и малка паметна плоча, след която пътя навлиза в гората и постепенно се изкачва, заобикаляйки от юг вр. Златаришка чукла (1261,9 м). Има сечище и трябва да следи маркировката, за да не се слезе по грешно разклонение надясно към Канни дол. След 30 минути се излиза на билната поляна Прекръстето. Пак се открива гледка към Мургаш, който видимо се приближава. Надясно се намират върховете Муртини чукли. Пътеката продължава наляво (на изток), като завоя е обозначен но отсрещен камък и на основата на единствения маркировъчен кол. 10 минути по-късно вдясно от пътеката се появява голям камък, с огнище в подножието му. Отляво се извисяват стръмните склонове на вр. Златаришка чукла, самия връх не се качва. Още 20 минути и отново се излиза на билна поляна – Осенов преслоп. Отново се появява ЗКМ. При втория стълб се отбива път вдясно (на юг) към с. Ябланица. Той е често използван от мотористите. По него за 1 час се слиза до асфалтов път между махалите Рудешки дол и Горановци, откъдето до центъра на с. Ябланица са 4,5 км.
Следвайки ЗКМ пътеката се спуска през поляната. При предпоследния маркировъчен кол, преди да се навлезе в гората, вдясно има животинска пътека. На 100 метра по нея се стига до малко дере и изворче. За да се пие обаче, първо трябва да се почисти и утаи.

[[Файл:KE_primer_image003.jpg|thumb|650px|center|Билна поляна Прекръстето]]

[[Файл:KE_primer_image005.jpg|thumb|650px|center|Гледка от западния край на местността Осенов преслоп на изток.]]

[[Файл:KE_primer_image007.jpg|thumb|650px|center|Гледка на изток от най-високата точка на местността Осенов преслоп]]

Продължава се напред (на изток), като се подсича вр. Рудешки камък (1178,4 м). Пътеката е добре маркирана. След около половин час вдясно от нея се появява оградата на ДДС „Витиня”, като от тук нататък тя ту се приближава, ту се отдалечава, но общо взето се върви покрай нея. Подсича се връх Погледец (1125,8 м). Върви се на югоизток.

[[Файл:KE_primer_image009.jpg|thumb|650px|center|Оградата на ДДС „Витиня”]]

За още 50 минути се достига до бариера, която предшества излизането на пътя Врачеш – Ябланица в местността Дълбокия трап. В едната посока се слиза при Ловен дом Търсава, махала Търсава на с. Ябланица, а в другата при Врачешкия манастир, на 3 км от село Врачеш.
От Лескова до тук общо са 4 часа.
Пресича се пътя и се продължава по коларски път в югоизточна посока. Пресича се сечище, след което вдясно от пътеката се намира закътаната малка Йовчева поляна. Има огнище, но липсата на вода я прави неудобна за лагеруване. Половин час след Дълбокия трап гората оредява и се излиза на открито място. Пътеката е обрасла с млади дървета, а след това с бодливи храсти. Гледката към Мургаш, който изглежда вече близо компенсира това. Следват гъсто обрасли с папрат и шипкови храсти поляни, известни сред ком-еминейците като Папратливите поляни. През тях има маркировъчни колове, като на основата на първия има знак за завой надясно и нагоре. Това е трудно за ориентиране място, защото коловете не се виждат един от друг. Допълнително затруднява туристите това, че освен отъпканата от предишните групи пътека, има и множество животински такива. При последния кол се достига тревисто възвишение с гледка към долината на река Чешковица.

[[Файл:KE_primer_image011.jpg|thumb|650px|center|Йовчева поляна]]

[[Файл:KE_primer_image013.jpg|thumb|650px|center|Папратливите поляни]]

Пътеката продължава на юг, през храсти, които почти я скриват. Следват няколко десетки метра с лоша маркировка, поради липса на място, където да се поставят марките. С появата на дърветата, маркировката отново започва да се следи. За 20 минути се минава връх Чилек, слиза се в местността Снегьова бара (800 м) и се стига до пътя, който върви покрай газопоровода.
Надясно пътят се спуска стръмно в долината на река Еловица – начален приток на река Ябланица. Зад нея се извисява от север на юг гористият Калоянов рид. При липса на вода може да се слезе до реката, като се загуби половин час. Като се следва р. Еловица или Калояновия рид също може да се слезе до Горски дом Търсава. Наляво по пътя се слиза до Врачешкия манастир, който се намира на 3 км от с. Врачеш.

[[Файл:KE_primer_image015.jpg|thumb|650px|center|Мястото, където Пътеката пресича газопровода]]

[[Файл:KE_primer_image017.jpg|thumb|650px|center|Пътят покрай газопровода, водещ до долината на р. Еловица]]

[[Файл:KE_primer_image019.jpg|thumb|650px|center|Колче, обозначаващи трасето на газопровода. Да не се бърка с туристическата лентова или колова маркировка!]]

Тръбите на газопровода са заровени в земята, ориентир е разкопаваната земя, която е обрасла с къпини и малини. Има обозначение с ниски 50 сантиметрови колчета в червено и бяло, които не трябва да се бъркат с червената лентова маркировка. Разклона, където пътеката пресича газопровода е обозначен с табелка. Трябва да се преодолее еднометров стръмен праг. Алтернативата е да се продължи около 20 метра наляво (североизток) по пътя в посока Врачеш и после надясно и нагоре (на юг) по немаркиран път. Маркираната пътека и немаркираният път вървят успоредно известно време, след което се сливат малко преди излизането в местността Циганска поляна. От газопровода до нея се стига за 20 минути, а след още 20 и до местността Белия камък (1270 м).
През поляните на Белия камък, пътеката следва коловете на ЗКМ, докато се стигне до подножието на скалите, дали наименованието на местността. На последния стълб има табели, които сочат към хижа Мургаш, връх Мургаш и прохода Витиня. На скалите високо горе е нарисуван червено-бял знак за разтрояване на маршрута.

[[Файл:KE_primer_image021.jpg|thumb|650px|center|Местност Белия камък]]

[[Файл:KE_primer_image023.jpg|thumb|650px|center|Трите варианта, гледани от последния кол от ЗКМ в местността Белия камък]]

Вариант І – през хижа Мургаш (2 часа до хижата + 2 часа до Зла поляна)
Тръгва се по десния разклон (на югозапад). След 30 минути се пресича река Еловица. Почти веднага след това се излиза на широк път. Тук маркировката остава в сечище малко по-надолу от пътя, повечето от дърветата с марки са изсечени. По-добре е да се продължи надясно по пътя (на запад), който след 15 минути излиза на широкия път покрай газопровода. Продължава се наляво (юг) по него. Има стара маркировка и табели, но нарядко. След около час пътеката напуска пътя и се отбива вляво. Трябва да се следи отляво на пътя за дърво с марка и табели за х. Мургаш в едната посока и х. Лескова в другата. Две минути по-късно хижата се вижда между дърветата.

[[Файл:KE_primer_image025.jpg|thumb|650px|center|Река Еловица – между Белия камък и хижа Мургаш]]

[[Файл:KE_primer_image027.jpg|thumb|650px|center|Дървото, при което пътеката за хижа Мургаш се отделя от пътя край газопровода. До хижата остават няколко минути.]]

От хижата се тръгва в североизточна посока, връщайки се малко по пътеката за Лескова до дърво с указателна табела с надпис „вр. Мургаш 29 минути”. Добре маркирана пътека минава през красива гора със стари дървета с причудливи форми. За 20 минути се излиза на поляните югоизточно от върха. Появява се ЗКМ и се вижда сградата на метеорологичната станция, която е разположена на вр. Мургаш. За още 20 минути се достига върха.

[[Файл:KE_primer_image029.jpg|thumb|650px|center|Зад хижа Мургаш – началото на пътеките за вр. Мургаш и х. Лескова]]

Повечето туристи се снимат при табелката с името на върха, поставена на измервателните уреди пред станцията. Триангулачната точка обаче се намира зад нея, на малка височина, която показва колко е заравнен върхът, за да се построи сградата. По традиция в метеорологичната станция има черен котарак, носещ името Чавдар, а посетителите често са черпени с кафе от приветливите метеоролози. От връх Мургаш прекрасно се вижда изминатия път от връх Ком до тук.
Тръгва се на изток по билото, минава се покрай червено-белия купол на изоставена сграда на мобилен оператор. Следи се ЗКМ, която почти съвпада с лятната пътека. Следва стръмно спускане до мястото, където се отбива пътека за х. Лескова, обозначена с табела върху един от коловете. През поляните на север (наляво и надолу) има 6 маркировъчни кола, а в гората добра лентова маркировка до м. Белия камък. Маркировката към Зла поляна продължава все на изток вече с по-малък наклон. В тревата се виждат основите на ветрогенератори, за които е правен неуспешен опит да бъдат поставени там.
Докато се върви по билото вляво и долу може да се види Зла поляна – следващата цел за този ден. За още 20 минути се излиза на Йоцова поляна. Пътят завива на север и през гората се излиза на Зла поляна. В последната си част е изровен от мотористи, които често посещават района.

Вариант ІІ – през билото (2 часа)
Този вариант е по-кратък, но по-стръмен от този през х. Мургаш.
От Белия камък се тръгва на юг (нагоре) към скалите, които се заобикалят отдясно. Поради тревистия терен, маркировката се появява едва при навлизането в гората. Постепенно буковата гора отстъпва място на тесен пояс от иглолистни дървета, после пак става букова. Пътеката върви на серпентини по склона, на моменти се открива гледка към върха, но през повечето време няма видимост. За около час се излиза на края на гората, където нагоре продължават колове, а вляво се отбива маркирана пътека в източна посока. Тази пътека минава малко под границата на горския пояс и след 20 минути се слива с вариант І, преди да се излезе на Йоцова поляна. Ако се продължи нагоре по коловете се излиза на билната маркировка. В източна посока (наляво) е Зла поляна (вариант І), а в западна (надясно) на 20 минути е вр. Мургаш.

[[Файл:KE_primer_image031.jpg|thumb|650px|center|Началото на пътеката за билото и връх Мургаш, вдясно от скалите в местността Белия камък]]

[[Файл:KE_primer_image033.jpg|thumb|650px|center|Гледка на юг от разклона за х. Лескова при билния вариант на маршрута]]

[[Файл:KE_primer_image035.jpg|thumb|650px|center|Гледка към местността Зла поляна от билото на изток от вр. Мургаш]]

Вариант ІІІ – директно от Белия камък към Зла поляна (1 час)
От Белия камък се продължава на изток (наляво) по маркирана пътека. На първото дърво има указателни табели за Витиня и Зла поляна и голяма марка. След около 20 минути се стига да р. Чешковица. Често това място се използва за обяд и почивка. Така се избягва почивката на Зла поляна, където трудно може да се намери чисто място за сядане заради стадата от крави. Изкачването по пътеката продължава плавно и след още 40 минути се достига до Зла поляна. Това е най-краткият и щадящ силите вариант, затова обичайно е предпочитан от ком-еминейците.
Зла поляна е важно място за снабдяване с вода при вариант ІІ – от Белия камък директно през връх Мургаш. В южния (долния) край на поляната има чешма и удобно място за бивакуване. Водата е обозначена с надпис на основата на маркировъчен кол и по дърветата край пътеката, водеща до чешмата. Вляво от пътеката се намира сграда, известна като Говедарника. Тя е планинският дом на говедарите, които пасат стадото си около Мургаш. В Говедарника може да се нощува дори когато стопаните му са там.

[[Файл:KE_primer_image037.jpg|thumb|650px|center|Местност Зла поляна]]

Файл:KE primer image037.jpg

2015-07-15T08:33:27Z

Dido:

Файл:KE primer image035.jpg

2015-07-15T08:32:57Z

Dido:

Файл:KE primer image033.jpg

2015-07-15T08:32:08Z

Dido:

Файл:KE primer image031.jpg

2015-07-15T08:31:35Z

Dido:

Файл:KE primer image029.jpg

2015-07-15T08:30:42Z

Dido:

Файл:KE primer image027.jpg

2015-07-15T08:30:10Z

Dido:

Файл:KE primer image025.jpg

2015-07-15T08:29:41Z

Dido:

Файл:KE primer image023.jpg

2015-07-15T08:29:04Z

Dido:

Файл:KE primer image021.jpg

2015-07-15T08:28:35Z

Dido:

Файл:KE primer image019.jpg

2015-07-15T08:28:03Z

Dido:

Файл:KE primer image017.jpg

2015-07-15T08:27:35Z

Dido:

Файл:KE primer image015.jpg

2015-07-15T08:27:01Z

Dido:

Файл:KE primer image013.jpg

2015-07-15T08:25:54Z

Dido:

Файл:KE primer image011.jpg

2015-07-15T08:25:14Z

Dido:

Файл:KE primer image009.jpg

2015-07-15T08:24:05Z

Dido:

Файл:KE primer image007.jpg

2015-07-15T08:23:12Z

Dido:

Файл:KE primer image005.jpg

2015-07-15T08:22:45Z

Dido:

Файл:KE primer image003.jpg

2015-07-15T08:21:24Z

Dido:

Файл:KE primer image001.jpg

2015-07-15T08:12:31Z

Dido:

Примерен ден (Йори)

2015-07-15T08:06:38Z

Dido: Нова страница: Хижа Лескова – местност Зла поляна (7 часа) Тръгва се на север от хижа Лескова, по черен път....

Хижа Лескова – местност Зла поляна (7 часа)

Тръгва се на север от хижа Лескова, по черен път. След 100 м се излиза на по-широк черен път, по който се върви 50 м на юг (вдясно). Тук пътят се напуска и се продължава по пътека на изток (в ляво). Отбивката е обозначена с табели и червена маркировка. Следват се марките през гората и поляни, докато се излезе на друг черен път. Върви се надясно и нагоре (юг-югозапад) по него покрай последните къщи на Лескова махала. След 10 минути се достига коловата маркировка, идваща от м. Разделната вода.
Продължава се на изток през ливади, а после на юг. За още 20 минути се слиза на седловина Преслопа. От едната страна (изток) е Тевната река – начален приток на р. Боговица, а от другата (запад) е Качаров дол – начален приток на р. Девич.
От Преслопа все на юг се изкачва връх Бигла (1320,6 м). Самият връх е покрит с гори и от него няма гледки. Множество от дървосекачески пътища пресичат маркирания и затова трябва внимателно да се следи за такива отклонения. На слизане широколистната гора се превръща в смесена и пътеката от ясно очертана, става по-трудно проследима. Скоро се навлиза отново в букова гора, където има сечище и някои от дърветата с марки са отсечени.
1 час след Преслопа пътеката излиза от гората в северозападния край на Малка Белева поляна. Насреща има височина, наричана от туристите връх Белева поляна, по подобие на поляните от двете му страни. Вляво има ловджийско чакало. В него при необходимост могат да пренощуват двама човека, има врата и прозорци.
Вдясно (на запад) се спуска път към махала Лак на с. Огоя (1 час до махалата или 1:30 часа до селото). На 10 минути надолу по пътя се намира Хайдушкото кладенче, което понякога пресъхва. Вляво (на изток) води път до с. Литаково.
От Малка Белева поляна се тръгва на юг, като се следва коловата маркировка, която минава през височината. От горе се открива гледка към върховете Мургаш, Звездец и Баба. Има възможност да се подсече по пътека вляво (от изток), която минава през гората, но не е често използвана.
От върха се слиза по стръмен, чакълест път, също маркиран със ЗКМ. Пресича се Голяма Белева поляна. Пътеката минава вляво от вр. Данчулица (113,2 м), който представлява леко възвишение с трудно забележим бетонен знак. По поляната има пръснати каменни блокове. Мястото е удобно за лагеруване, заради намиращата се наблизо чешма Мечулица. От Малка Белева поляна до тук се стига за 40 минути.

Изглед от връх Белева поляна на изток

В края на поляната и в началото на гората на дясно отново се отделя път за махала Лак на с. Огоя, който следва първите притоци на Огойска река и след половин час се слива с пътя от Малка Белева поляна (т. нар. Водослив). В началото на пътя за Огоя, на 70 метра от пътеката се намира чешма Мечулица, изградена от доброволци през пролетта на 2014 г. Мястото е отбелязано с надпис върху последния кол от ЗКМ.
Наблизо има и малка паметна плоча, след която пътя навлиза в гората и постепенно се изкачва, заобикаляйки от юг вр. Златаришка чукла (1261,9 м). Има сечище и трябва да следи маркировката, за да не се слезе по грешно разклонение надясно към Канни дол. След 30 минути се излиза на билната поляна Прекръстето. Пак се открива гледка към Мургаш, който видимо се приближава. Надясно се намират върховете Муртини чукли. Пътеката продължава наляво (на изток), като завоя е обозначен но отсрещен камък и на основата на единствения маркировъчен кол. 10 минути по-късно вдясно от пътеката се появява голям камък, с огнище в подножието му. Отляво се извисяват стръмните склонове на вр. Златаришка чукла, самия връх не се качва. Още 20 минути и отново се излиза на билна поляна – Осенов преслоп. Отново се появява ЗКМ. При втория стълб се отбива път вдясно (на юг) към с. Ябланица. Той е често използван от мотористите. По него за 1 час се слиза до асфалтов път между махалите Рудешки дол и Горановци, откъдето до центъра на с. Ябланица са 4,5 км.
Следвайки ЗКМ пътеката се спуска през поляната. При предпоследния маркировъчен кол, преди да се навлезе в гората, вдясно има животинска пътека. На 100 метра по нея се стига до малко дере и изворче. За да се пие обаче, първо трябва да се почисти и утаи.

Билна поляна Прекръстето

Гледка от западния край на местността Осенов преслоп на изток.

Гледка на изток от най-високата точка на местността Осенов преслоп

Продължава се напред (на изток), като се подсича вр. Рудешки камък (1178,4 м). Пътеката е добре маркирана. След около половин час вдясно от нея се появява оградата на ДДС „Витиня”, като от тук нататък тя ту се приближава, ту се отдалечава, но общо взето се върви покрай нея. Подсича се връх Погледец (1125,8 м). Върви се на югоизток.

Оградата на ДДС „Витиня”

За още 50 минути се достига до бариера, която предшества излизането на пътя Врачеш – Ябланица в местността Дълбокия трап. В едната посока се слиза при Ловен дом Търсава, махала Търсава на с. Ябланица, а в другата при Врачешкия манастир, на 3 км от село Врачеш.
От Лескова до тук общо са 4 часа.
Пресича се пътя и се продължава по коларски път в югоизточна посока. Пресича се сечище, след което вдясно от пътеката се намира закътаната малка Йовчева поляна. Има огнище, но липсата на вода я прави неудобна за лагеруване. Половин час след Дълбокия трап гората оредява и се излиза на открито място. Пътеката е обрасла с млади дървета, а след това с бодливи храсти. Гледката към Мургаш, който изглежда вече близо компенсира това. Следват гъсто обрасли с папрат и шипкови храсти поляни, известни сред ком-еминейците като Папратливите поляни. През тях има маркировъчни колове, като на основата на първия има знак за завой надясно и нагоре. Това е трудно за ориентиране място, защото коловете не се виждат един от друг. Допълнително затруднява туристите това, че освен отъпканата от предишните групи пътека, има и множество животински такива. При последния кол се достига тревисто възвишение с гледка към долината на река Чешковица.

Йовчева поляна

Папратливите поляни

Пътеката продължава на юг, през храсти, които почти я скриват. Следват няколко десетки метра с лоша маркировка, поради липса на място, където да се поставят марките. С появата на дърветата, маркировката отново започва да се следи. За 20 минути се минава връх Чилек, слиза се в местността Снегьова бара (800 м) и се стига до пътя, който върви покрай газопоровода.
Надясно пътят се спуска стръмно в долината на река Еловица – начален приток на река Ябланица. Зад нея се извисява от север на юг гористият Калоянов рид. При липса на вода може да се слезе до реката, като се загуби половин час. Като се следва р. Еловица или Калояновия рид също може да се слезе до Горски дом Търсава. Наляво по пътя се слиза до Врачешкия манастир, който се намира на 3 км от с. Врачеш.

Мястото, където Пътеката пресича газопровода

Пътят покрай газопровода, водещ до долината на р. Еловица

Колче, обозначаващи трасето на газопровода. Да не се бърка с туристическата лентова или колова маркировка!

Тръбите на газопровода са заровени в земята, ориентир е разкопаваната земя, която е обрасла с къпини и малини. Има обозначение с ниски 50 сантиметрови колчета в червено и бяло, които не трябва да се бъркат с червената лентова маркировка. Разклона, където пътеката пресича газопровода е обозначен с табелка. Трябва да се преодолее еднометров стръмен праг. Алтернативата е да се продължи около 20 метра наляво (североизток) по пътя в посока Врачеш и после надясно и нагоре (на юг) по немаркиран път. Маркираната пътека и немаркираният път вървят успоредно известно време, след което се сливат малко преди излизането в местността Циганска поляна. От газопровода до нея се стига за 20 минути, а след още 20 и до местността Белия камък (1270 м).
През поляните на Белия камък, пътеката следва коловете на ЗКМ, докато се стигне до подножието на скалите, дали наименованието на местността. На последния стълб има табели, които сочат към хижа Мургаш, връх Мургаш и прохода Витиня. На скалите високо горе е нарисуван червено-бял знак за разтрояване на маршрута.

Местност Белия камък

Трите варианта, гледани от последния кол от ЗКМ в местността Белия камък

Вариант І – през хижа Мургаш (2 часа до хижата + 2 часа до Зла поляна)
Тръгва се по десния разклон (на югозапад). След 30 минути се пресича река Еловица. Почти веднага след това се излиза на широк път. Тук маркировката остава в сечище малко по-надолу от пътя, повечето от дърветата с марки са изсечени. По-добре е да се продължи надясно по пътя (на запад), който след 15 минути излиза на широкия път покрай газопровода. Продължава се наляво (юг) по него. Има стара маркировка и табели, но нарядко. След около час пътеката напуска пътя и се отбива вляво. Трябва да се следи отляво на пътя за дърво с марка и табели за х. Мургаш в едната посока и х. Лескова в другата. Две минути по-късно хижата се вижда между дърветата.

Река Еловица – между Белия камък и хижа Мургаш

Дървото, при което пътеката за хижа Мургаш се отделя от пътя край газопровода. До хижата остават няколко минути.

От хижата се тръгва в североизточна посока, връщайки се малко по пътеката за Лескова до дърво с указателна табела с надпис „вр. Мургаш 29 минути”. Добре маркирана пътека минава през красива гора със стари дървета с причудливи форми. За 20 минути се излиза на поляните югоизточно от върха. Появява се ЗКМ и се вижда сградата на метеорологичната станция, която е разположена на вр. Мургаш. За още 20 минути се достига върха.

Зад хижа Мургаш – началото на пътеките за вр. Мургаш и х. Лескова

Повечето туристи се снимат при табелката с името на върха, поставена на измервателните уреди пред станцията. Триангулачната точка обаче се намира зад нея, на малка височина, която показва колко е заравнен върхът, за да се построи сградата. По традиция в метеорологичната станция има черен котарак, носещ името Чавдар, а посетителите често са черпени с кафе от приветливите метеоролози. От връх Мургаш прекрасно се вижда изминатия път от връх Ком до тук.
Тръгва се на изток по билото, минава се покрай червено-белия купол на изоставена сграда на мобилен оператор. Следи се ЗКМ, която почти съвпада с лятната пътека. Следва стръмно спускане до мястото, където се отбива пътека за х. Лескова, обозначена с табела върху един от коловете. През поляните на север (наляво и надолу) има 6 маркировъчни кола, а в гората добра лентова маркировка до м. Белия камък. Маркировката към Зла поляна продължава все на изток вече с по-малък наклон. В тревата се виждат основите на ветрогенератори, за които е правен неуспешен опит да бъдат поставени там.
Докато се върви по билото вляво и долу може да се види Зла поляна – следващата цел за този ден. За още 20 минути се излиза на Йоцова поляна. Пътят завива на север и през гората се излиза на Зла поляна. В последната си част е изровен от мотористи, които често посещават района.

Вариант ІІ – през билото (2 часа)
Този вариант е по-кратък, но по-стръмен от този през х. Мургаш.
От Белия камък се тръгва на юг (нагоре) към скалите, които се заобикалят отдясно. Поради тревистия терен, маркировката се появява едва при навлизането в гората. Постепенно буковата гора отстъпва място на тесен пояс от иглолистни дървета, после пак става букова. Пътеката върви на серпентини по склона, на моменти се открива гледка към върха, но през повечето време няма видимост. За около час се излиза на края на гората, където нагоре продължават колове, а вляво се отбива маркирана пътека в източна посока. Тази пътека минава малко под границата на горския пояс и след 20 минути се слива с вариант І, преди да се излезе на Йоцова поляна. Ако се продължи нагоре по коловете се излиза на билната маркировка. В източна посока (наляво) е Зла поляна (вариант І), а в западна (надясно) на 20 минути е вр. Мургаш.

Началото на пътеката за билото и връх Мургаш, вдясно от скалите в местността Белия камък

Гледка на юг от разклона за х. Лескова при билния вариант на маршрута

Гледка към местността Зла поляна от билото на изток от вр. Мургаш

Вариант ІІІ – директно от Белия камък към Зла поляна (1 час)
От Белия камък се продължава на изток (наляво) по маркирана пътека. На първото дърво има указателни табели за Витиня и Зла поляна и голяма марка. След около 20 минути се стига да р. Чешковица. Често това място се използва за обяд и почивка. Така се избягва почивката на Зла поляна, където трудно може да се намери чисто място за сядане заради стадата от крави. Изкачването по пътеката продължава плавно и след още 40 минути се достига до Зла поляна. Това е най-краткият и щадящ силите вариант, затова обичайно е предпочитан от ком-еминейците.
Зла поляна е важно място за снабдяване с вода при вариант ІІ – от Белия камък директно през връх Мургаш. В южния (долния) край на поляната има чешма и удобно място за бивакуване. Водата е обозначена с надпис на основата на маркировъчен кол и по дърветата край пътеката, водеща до чешмата. Вляво от пътеката се намира сграда, известна като Говедарника. Тя е планинският дом на говедарите, които пасат стадото си около Мургаш. В Говедарника може да се нощува дори когато стопаните му са там.

Местност Зла поляна

Пътеводител Ком Емине

2015-07-15T08:06:21Z

Dido: Нова страница: === Пътеводител Ком Емине === == Бележник == Примерен ден (Йори)

=== Пътеводител Ком Емине ===

== Бележник ==

[[Примерен ден (Йори)]]

Bestard Breithorn Pro

2014-04-15T16:04:47Z

Dido:

[[Файл:Bestard_top_mountain_pro.jpg|thumb|250px|left|Трисезонна ЛЯТНА обувка [[Bestard]] Breithorn Pro]]
'''Bestard Breithorn Pro''' е трисезонна обувка с повишена здравина, подходяща за ходене извън зимния сезон. Кликни [http://www.bestard.com/ficha_bota.php?id_bota=341 тук] за страницата при производителя.
==Конструкция==
* Форма на стъпалото - ''Europa H'' - стандартна форма със средна ширина и увеличен обем в предната част при пръстите
* Лицева част - цяло парче промазана кожа набук 2.7 мм без шевове, включително и езика.
* Подметка
::- гумен борд по цялата периферия на обувката
::- средна част - ''Bestflex 3 / Normal'' - материал, който дава баланс между гъвкавост и напречна/надлъжна здравина; подходящ за смесен терен
::- грайфер - [[Vibram]] [[Медия:Vibram_FOURA.jpg|Foura]] + EVA допълнителна средна част
* Тегло 1720 грама/чифт (размер 8)

==Покупка==

:- От България. Продават се в магазин [http://www.makalusport.com Макалу] на цена 320 лева (цена от 2010), изключително рядко са в наличност.
:- От Турция през [http://www.bahriyeli.com.tr/index.php?p=shop&show=showdetail&fid=0-0805&categ=90&parent=81&navop=80&area=1 онлайн магазин] на цена 517 турски лири (410 лева).
:- От Испания през [http://www.boncami.com/tenda/catalog/product_info.php?products_id=912&osCsid=iij2ub5q05ovvvbr1ldks3h586 онлайн магазин] за 175 Евро + 22 Евро доставка до България. Проверено с реална покупка и доставка.

==Отзиви==
:- Здрава и удобна обувка за всякакви условия. Издържа на кратко ходене при снежни условия - примерно в самото начало или в края на зимата.
:- Гуменият борд може да започне да се разлепва с течение на времето. Това не прави обувката неизползваема
:- Вибрамовата подметка е твърде хлъзгава на влажни условия, на изкаляни камъни, на мокри клони, корени или клек
:- Кожата трябва да се промазва редовно след първите 4-5 ходения - започва да попива вода след като се изтрие фирмената промазка.

== Вижте също ==
* [[Туристически обувки]]
* [[Трисезонни обувки]]

Трисезонни обувки

2014-04-15T16:04:10Z

Dido:

[[Файл:NEPAL1.jpg|thumb|250px|right|Трисезонна ЗИМНА обувка [[Bestard]] Nepal]]
Различните фирми-производители на туристически обувки ползват сходна категоризация на видовете обувки, но има и разлики.

В класификацията тук, която е подходяща за природните условия в България, '''трисезонните ЗИМНИ обувки''' включват обувките, използвани извън летния сезон. Подходящи за това време могат да бъдат '''обувките, предназначени за дълги преходи в тежък терен (backpacking boots)''' или в онагледения пример с [[Bestard]] Nepal - семейството [[Advanced Trekking]] на производителя. Целта на тези обувки е да улеснят трудните преходи с тежък товар, за това са подкрепени с повече материали в сравнение с „трекинг” обувките.
[[Файл:Bestard_top_mountain_pro.jpg|thumb|250px|right|Трисезонна ЛЯТНА обувка [[Bestard]] Breithorn Pro]] [[Файл:Salomon.jpg|thumb|250px|right|Летни високи маратонки Salomon QUEST 4D GTX® W]][[Файл:Garmont.jpeg‎|thumb|250px|right| Трисезонна лятна обувка [[Garmont]] SYNCRO GTX]]
Летните трисезонни обувки, използвани извън зимния сезон, включват следните основни типове:

- '''Обувки, специализирани за скално катерене и продължителни преходи (walking shoes)'''. Изолирани са по-добре срещу дъжд, сняг и груб терен от споменатите в раздел "Летни обувки" „approach shoes”.

- '''Обувки за продължителни преходи в среднотежък терен (hiking boots)'''. Специализирани са да помогнат за по-бързо придвижване в неудобен терен и да предпазват от вода, кал, камъни и други пречки. Могат да бъдат високи и ниски, с различна степен на изолация според влиянието на времето.

- '''Обувки за тежък за преход терен (trekking boots)'''. Високи, обикновено трисезонни обувки, специализирани за груб терен, като кал, вода, в дъжд, за скалист и каменист терен и др. Такава е онагледеният модел [[Bestard]] Breithorn Pro.

- '''Обувки за пътеки и по лек терен (Trail walking)'''. Средновисоки трисезонни обувки за дълги разходки в природата - по хълмист и нископланински релеф. Отличават се с лекота и комфорт.

- '''Обувки за маратон в планината (trail running shoes)'''. Те са ниски и сравнително леки, със здрава конструкция и гъвкава подметка, направена да смекчава частта на ходилото, върху която пада тежестта при тичане. Могат да бъдат в различна степен изолирани срещу сняг и дъжд.

- '''Backpacking категорията на [[Salomon]]''' е различна от общоприетата - те са типични трисезонни ЛЕТНИ обувки. Други биха ги определили като високи туристически маратонки. Такива са онагледените [[Salomon]] QUEST 4D GTX® W

==[[Bestard]]==

[[Bestard Nepal]]

[[Bestard Breithorn Lite]]

[[Bestard Breithorn Pro]]

==[[Salomon]]==

[[Salomon QUEST]]

[[Salomon COSMIC 4D GTX®]]

[[3D FASTPACKER MID GTX® W]]

==[[LOWA]]==

[[Ranger GTX]]

==[[Gronell]]==

[[Makalu Men]]

==[[La Sportiva]]==

[[Trango Trek Micro EVO GTX Woman]]

[[Pamir]]

[[Nepal Evo]]

[[Nepal trek Evo]]

[[Typhoon Gore-Tex]]

==[[Garmont]]==

[[SYNCRO GTX]]

==[[Scarpa]]==
[[Scarpa North America Blog]]

[[Ladakh]]

[[Hekla]]

[[Mythos Pro]]

[[Mythos Tech]]

[[Kinesis Pro]]

[[Kinesis Tech]]

[[Scarpa SL]]

==[[The North Face]]==

[[DHAULAGIRI II GTX]]

==[[Quechua]]==

[[Forclaz 600]]

==[[Vasque]]==

[[Zephyr II GTX]]

==[[Asolo]]==

[[Granite GV Gore-Tex]]

== Вижте също ==
* [[Туристически обувки]]

От хижа Вихрен до заслон Тевно езеро

2013-04-26T16:34:44Z

Dido:

<onlyinclude>
<div style="float:right;text-align:center; background:#F1F1F1; margin:2px;width:220px;height:180px;border:1px solid #A1A1A1">
[[Файл:Banderitsa_IMG_9515.jpg|200px|middle]]
Бъндеришките езера, Вихрен, Тодорка
</div>
Описаният маршрут от [[Вихрен (хижа)|хижа Вихрен]] до [[Тевно езеро (заслон)|заслон Тевно езеро]] бе осъществен през юли 2010.

==Изходен пункт==
Изходния пункт е град [[Банско]]. Банско отстои на:</onlyinclude>
{{Банско_маршрути}}
<onlyinclude>
==Начална точка==
[[Файл:Vihren_Refuge_IMG_4813.jpg|200px|thumb|left|хижа Вихрен]]
Началната точка е хижа Вихрен при координати {{Coord|41|45|24.02|N|23|24|58.09|E|}} и надморска височина 1970 метра.

До нея се стига от град Банско по асфалтово шосе 15 км по северните склонове на '''[[Тодорин връх]] ([[Тодорин връх|Тодорка]])''' през долините на реките [[Икришча]] и [[Бъндерица]]

==Основна маркировка==
'''Червена'''

==Описание на маршрута==
От хижа Вихрен започва маркирана със зелена и червена боя пътека. Червената марка за з. Тевно езеро се дублира със зелена (за хижа [[Демяница (хижа)|Демяница]]) до Жабешкото езеро. Началото на пътеката е при задната страна на хижата, до моста над река Бъндерица. Мостът се пресича и се върви изцяло по десния бряг на реката при азимут 180° (Ю). Следва кратко изкачване по скалист праг, пътеката вие сред клекови гъсталаци и навлиза при поляните на местността ''Равнако'' (0.75 км, 0:15 часа от началото, 2060 м височина). Тук е отбивката към езерото [[Окото (Бъндерица)|Окото]], което отстои на 50 м вляво.

</onlyinclude>

{|style="float: right;"
| [[Файл:Vasilashki_ezera_IMG_2566.jpg|200px|thumb|upright|Василашки езера]]
| [[Файл:Todorini_ezera_IMG_9990.jpg|200px|thumb|upright|Двете Тодорини езера]]
|}

Пътеката напуска ''Равнако'', азимут 150° (ЮИ) и навлиза в клековите гъсталаци на [[Бъндеришки циркус|Бъндеришкия циркус]]. Клекът е добре просечен, но придвижването е затруднено заради облите камъни по пътеката.
Скоро (1.7 км, 00:45 часа от началото, 2180 м височина) достигаме поляна, където метален кол маркира разклона за [[Рибно Бъндеришко езеро|Рибното Бъндеришко езеро]] (вдясно, немаркирана утъпкана пътека). Продължаваме вляво по маркираната със зелена и червена боя пътека. Скоро клекът изчезва, пътеката вие през тревни пасажи и достига до [[Жабешкото езеро]] (2.6 км, 01:30 часа от началото, 2320 м височина).
При Жабешкото езеро се разклоняват двете пътеки. Направо продължава маркираната със зелена боя пътека за [[Премката]] между Тодорин връх и [[Василшаки чукар]], [[Василашки езера]] и хижа Демяница. Маркираната с червено пътека за заслон Тевно езеро продължва надясно (азимут 190°, Ю) към Башлийска порта и Типиците.

Пътеката за з. Тевно езеро продължава надясно по червената марка. Следва кратко слизане към оттока на [[Дългото Бъндеришко езеро]] (2.9 км, 01:40 часа от началото, 2300 м височина). При Дългото Бъндеришко езеро е последния извор с вода за пиене преди заслона! Пътеката заобикаля езерото от ЮЗ и плавно започва да изкачва каменистия скат под северните тераси на връх [[Бъндеришки чукар]] (азимут 120°, ЮИ). Това е най-трудната част от маршрута. Пътеката минава през поредица от каменисти сипеи, които трябва да се пресекат с повишено внимание. След сипеите пътеката изкачва няколко тревисто-каменисти тераски и излиза на малко заравнение при горните Бъндеришки езера (3.8 км, 02:20 часа от началото, 2480 м височина). След стръмно изкачване по сипей от едри гранитни блокове пътеката излиза на главното било на 2560 м височина (3.2 км, 02:40 часа от началото).

Следва най-обзорната част от маршрута - траверсирането на главното било през Типиците до Мозговишка порта. Първоначално пътеката се движи на СИ (азимут 55°) и малко преди връх Василашки чукар прави завой на 90°, ЮИ (азимут 140 °), което е и основната посока до Мозговишка порта. Пътеката подсича каменистия сипей южно от връх Опрено и излиза при връх Типиц (2645 м), 4.8 км, 03:20 часа от началото). Вляво

От хижа Вихрен до заслон Тевно езеро

2012-10-04T17:16:16Z

Dido:

От хижа Вихрен до заслон Тевно езеро

2012-09-27T10:15:03Z

Dido:

От хижа Вихрен до хижа Демяница

2012-09-27T09:50:12Z

Dido:

<onlyinclude>
<div style="float:right;text-align:center; background:#F1F1F1; margin:2px;width:220px;height:180px;border:1px solid #A1A1A1">
[[Файл:Banderitsa_IMG_9515.jpg|200px|middle]]
Бъндеришките езера, Вихрен, Тодорка
</div>
Описаният маршрут от [[Вихрен (хижа)|хижа Вихрен]] до [[Демяница (хижа)|хижа Демяница]] бе осъществен през юли 2010.

==Изходен пункт==
Изходния пункт е град [[Банско]]. Банско отстои на:</onlyinclude>
{{Банско_маршрути}}
<onlyinclude>
==Начална точка==
[[Файл:Vihren_Refuge_IMG_4813.jpg|200px|thumb|left|хижа Вихрен]]
Началната точка е хижа Вихрен при координати {{Coord|41|45|24.02|N|23|24|58.09|E|}} и надморска височина 1970 метра.

До нея се стига от град Банско по асфалтово шосе 15 км по северните склонове на '''[[Тодорин връх]] ([[Тодорин връх|Тодорка]])''' през долините на реките [[Икришча]] и [[Бъндерица]]

==Основна маркировка==
'''Зелена'''

==Описание на маршрута==
От хижа Вихрен започва маркирана със зелена и червена боя пътека. Зелената марка за х. Демяница се дублира с червена (за заслон [[Тевно езеро (заслон)|Тевно езеро]]) до Жабешкото езеро. Началото на пътеката е при задната страна на хижата, до моста над река Бъндерица. Мостът се пресича и се върви изцяло по десния бряг на реката при азимут 180° (Ю). Следва кратко изкачване по скалист праг, пътеката вие сред клекови гъсталаци и навлиза при поляните на местността ''Равнако'' (0.75 км, 0:15 часа от началото, 2060 м височина). Тук е отбивката към езерото [[Окото (Бъндерица)|Окото]], което отстои на 50 м вляво.

</onlyinclude>

{|style="float: right;"
| [[Файл:Vasilashki_ezera_IMG_2566.jpg|200px|thumb|upright|Василашки езера]]
| [[Файл:Todorini_ezera_IMG_9990.jpg|200px|thumb|upright|Двете Тодорини езера]]
|}

Пътеката напуска ''Равнако'', азимут 150° (ЮИ) и навлиза в клековите гъсталаци на [[Бъндеришки циркус|Бъндеришкия циркус]]. Клекът е добре просечен, но придвижването е затруднено заради облите камъни по пътеката.
Скоро (1.7 км, 00:45 часа от началото, 2180 м височина) достигаме поляна, където метален кол маркира разклона за [[Рибно Бъндеришко езеро|Рибното Бъндеришко езеро]] (вдясно, немаркирана утъпкана пътека). Продължаваме вляво по маркираната със зелена и червена боя пътека. Скоро клекът изчезва, пътеката вие през тревни пасажи и достига до [[Жабешкото езеро]] (2.6 км, 01:30 часа от началото, 2320 м височина).
При Жабешкото езеро се разклоняват двете пътеки. Надясно продължава маркираната с червена боя билна пътека за Башлийска порта, Типиците и заслон Тевно езеро. Маркираната със зелено пътека за хижа Демяница продължва направо към [[Премката]] между Тодорин връх и [[Василшаки чукар]].

[[Файл:Todorka Premkata IMG 9534.jpg|200px|thumb|left|Тодорка и пътеката към Премката]]
Следва стръмно изкачване на къси серпентини до ''Премката'' по азимут 70° (СИ) от Жабешкото езеро. На 2600 м височина (3.6 км, 02:30 часа от началото) пътеката излиза на ''Премката'' под ''Тодорка''. Панорамата към Василашките и Бъндеришките езера оттам е впечатляваща. Пътеката е вкопана в стръмните склонове на връх ''Малка Тодорка'' (да се внимава напролет) и продължава на СИ покрай двете [[Тодорини езера]]. Между двете езера следва завой на изток и слизане с азимут 130° (ЮИ) към [[Горно Василашко езеро|Горното Василашко езеро]]. Пътеката следва левия бряг на оттока на двете Тодорини езера, пресича ''Овчата поляна'' и слиза до Горното Василашко езеро (5.6 км, 03:30 часа от началото, 2200 м височина). Пътеката продължава с азимут 90° (И), навлиза в кратък клеков пасаж и излиза на брега на [[Долно Василашко езеро|Долното (Рибното) Василашко езеро]]. Панорамата към обраслите с бяла мура брегове е впечатляваща. Над езерните води в далечината доминират зъберите на [[Ушиците]] и връховете [[Голяма стража]] и [[Газей]].

Пътеката следва извивките на Долното Василашко езеро и излиза при оттока му. За кратко следва [[Василашки поток|Василашкия поток]] по левия му бряг, пресича къс клеков участък и излиза на блатистата поляна [[Жабарника]] (Долния Жабарник, Жабешка полена). На 7 км, 4:00 часа от началото и 2070 м височина пътеката пресича Василашкия поток и завива на 140° (ЮИ). Започва слизане по стръмния циркусен склон през рядка беломурова гора. Пътеката вие на две големи серпентини през гората и излиза на пътеката от хижа Демяница - заслон Тевно езеро (7.8 км, 4:15 часа от началото и 1950 м височина). Тук зелената маркировка свършва. Поема се по широка, камениста пътека, маркирана с жълта и синя боя по азимут 0° (С). Следва кратко слизане по ронлив терен и след 15 минути (8.2 км, 4:30 часа от началото и 1900 м височина) излизаме на водослива между трите реки - Василашки поток, [[Газейски поток]] и [[Валявица]], където сред смърчовата гора е построена '''хижа Демяница'''.

==Крайна точка==
[[Файл:Demianica_refuge_IMG_3710.jpg|200px|thumb|right|хижа Демяница]]
Крайната точка е хижа Демяница при координати {{Coord|41|44|34.07|N|23|28|05.06|E|}} и надморска височина 1900 метра.
Маркираните маршрути от хижа Демяница са:
* [[От хижа Демяница до хижа Безбог]] - 5 часа, жълта маркировка
* [[От хижа Демяница до Банско]] - 4 часа, синя маркировка
* [[От хижа Демяница до заслон Тевно езеро]] - 3 часа, синя маркировка

{{Портал Пирин}}

От хижа Вихрен до хижа Синаница

2012-08-16T20:30:58Z

Dido: + снимки

<onlyinclude>
<div style="float:right;text-align:center; background:#F1F1F1; margin:2px;width:220px;border:1px solid #A1A1A1">
[[Файл:Sinanitsa_IMG_9027.jpg|200px|middle]]
връх Синаница и Синанишкото езеро
</div>
Описаният маршрут от [[Вихрен (хижа)|хижа Вихрен]] до [[Синаница (хижа)|хижа Синаница]] бе осъществен през юли 2009.

==Изходен пункт==
Изходния пункт е град [[Банско]]. Банско отстои на:</onlyinclude>
{{Банско_маршрути}}
<onlyinclude>
==Начална точка==
[[Файл:Vihren_Refuge_IMG_4813.jpg|200px|thumb|left|хижа Вихрен]]
Началната точка е хижа Вихрен при координати {{Coord|41|45|24.02|N|23|24|58.09|E|}} и надморска височина 1970 метра.

До нея се стига от град Банско по асфалтово шосе 15 км по северните склонове на '''[[Тодорин връх]] ([[Тодорин връх|Тодорка]])''' през долините на реките [[Икришча]] и [[Бъндерица]]

==Описание на маршрута==
От хижа Вихрен започва маркирана със синя и жълта боя пътека. Началото на пътеката е при каменните стълби пред главния вход на хижата. Посоката е 200° (Ю), изцяло покрай левия бряг на река Бъндерица. Веднага след стълбите изкачваме хлъзгав каменен откос, чието преминаване изисква повишено внимание. Следват няколко заравнени тревни тераси, отделени с каменисти прагове и редки клекови гнезда. Достигаме дървен мост през река Бъндерица (0.500 км, 0:15 часа от началото, 2050 м височина). Наляво през моста, към десния бряг на река Бъндерица, можем да се включим към маркираната с червено и зелено пътека за хижа Демяница и заслон Тевно езеро (виж [[От хижа Вихрен до хижа Демяница]] и [[От хижа Вихрен до заслон Тевно езеро]]).

[[Файл:IMG 9100 ravnako.jpg|200px|thumb|left|Местността Равнако и Муратов връх отзад вдясно]]
Подминаваме моста и продължаваме покрай десния бряг на река Бъндерица. Навлизаме в местността [[Равнако]] - обширни тревни поляни, останки от някогашно езеро. Предстои стръмно изкачване с азимут 245° (ЮЗ) по циркусния праг под [[Муратово езеро|Муратовото езеро]] (1.0 км, 0:25 часа от началото, 2080 м височина). Пътеката вие по стръмнината през сипеи и каменист участък и излиза в подножието на [[Муратов връх]] при оттока на Муратовото езеро (1.9 км, 0:55 часа от началото, 2240 м височина). При западния бряг на езерото се влива поток, откъдето може да се налее вода за пиене..

[[Файл:IMG_2212_banderishka_porta.jpg|200px|thumb|right|Каменистия улей към Бъндеришка порта]]
[[Файл:IMG_4592_muratovo_ezero.jpg|200px|thumb|right|Муратово езеро]]

Предстои стръмното изкачване към [[Бъндеришка порта|Бъндеришката порта]]. Тръгваме от южния бряг на езерото и започваме изкачването на поредица от каменисти стръмни пасажи с азимут 245° (ЮЗ). След 10 минути (2.2 км, 1:05 часа от началото, 2300 м височина) минаваме покрай едно от горните [[Муратови езера]] и навлизаме в малко заравнение под Муратов връх. Посоката към Бъндеришката порта е отново на юг. Тук има опасност от изгубване на пътеката в обратната посока - ако слизаме от Бъндеришката порта към Муратово езеро. Следва каменист участък и продължително изкачване до портата. Достигаме я след 40 минути (3 км, 1:45 часа от началото, 2500 м височина). На Бъндеришката порта има метален кол, който служи за ориентир при идване от [[Спано поле]] към портата. Той маркира началото на зимното трасе през Спано поле за [[Спано поле (заслон)|заслон Спано поле]] и [[хижа Яне Сандански]].

Веднага след портата пътеката се разклонява. Направо (юг) продължава маркираната с жълта боя пътека за хижа Яне Сандански (азимут 240°, ЮЗ, с отклонение за заслон Спано поле). Маркираната със синя боя пътека за хижа Синаница е в западна посока - 275°. Тя следи високите части на обширния тревист циркус Спано поле и като цяло подсича югоизточните скатове на Синанишкото било под върховете [[Муратов връх]], [[Гергийца]] и Безимен. Пътеката е с много малка денивелация, а придвижването става с максимален ход. Има опасност от изгубване при мъгливо време, особено ако е комбинирано с лека снежна покривка.

[[Файл:IMG_9394_spano_pole.jpg|200px|thumb|left|Спано поле, гледка от Бъндеришка порта]]
На 4 км, 2:00 часа от началото, 2430 м височина вляво по пътеката има извор с питейна вода. Да се следи за камък, надписан с боя или друга маркировка. След полегато изкачване при каменистите склонове на Безименния връх достигаме [[Синанишка порта|Синанишката порта]] (6.2 км, 2:30 часа от началото, 2440 м височина). Тя представлява скалисто стеснение в Синанишкото било. На портата има метален кол с указателни табели за хижа Вихрен и заслон Спано поле. Тук е поставена възпоменателна плоча на загиналия през 1999 г. от лавина Ташко Вълчев.

При портата синята маркировка се слива с кафявата маркировка от хижа Синаница за заслон Спано поле (виж [[От хижа Синаница до заслон Спано поле]]). От Синанишката порта навлизаме при азимут 310° (СЗ) към чашата на Синанишкия циркус. Тук за пръв път от началото на маршрута се открива гледка към забележителния мраморен гигант [[Синаница (връх)|връх Синаница]]. Предстои слизане по пътека с умерен наклон, първоначално през сипей, а после през тревна поляна. Навлизаме в добре просечен клеков пасаж. Подминаваме каптажа за питейна вода на хижата, достигаме поредица от метални простири и веднага следвайки пътеката, излизаме пред хижа Синаница (7.3 км, 3:00 часа от началото, 2185 м височина). Непосредствено в самия край на маршрута има опасност да се подмине хижата и да се навлезе в клека под нея, към местността Пещерата. За ориентир на такова изгубване да служи стръмния сипеен праг под хижата.

==Крайна точка==
[[Файл:Sinanitsa hiza IMG 9830.jpg|200px|thumb|right|хижа Синаница]]
Крайната точка е хижа Синаница при координати {{Coord|41|43|56.09|N|23|21|45.00|E|}} и надморска височина 2185 метра.
Маркираните маршрути от хижа Синаница са:
* [[От хижа Синаница до местността Пещерата]] - 2 часа, кафява маркировка - след Пещерата има камионен път до местността Върбите и асфалтово шосе до Кресна.
* [[От хижа Синаница до заслон Спано поле]] - 3 часа, кафява маркировка
* [[От хижа Синаница до хижа Лагера]] - 4 часа, червена маркировка (неподдържана) - в близост до хижа Лагера е местността Върбите
* [[От хижа Синаница до кариера Илинденци]] - 3 часа, жълта маркировка (неподдържана) - след кариерата има асфалтов път до село Струмяни и шосе Е79

{{Портал Пирин}}

Файл:IMG 9394 spano pole.jpg

2012-08-16T20:23:05Z

Dido:

Файл:IMG 9100 ravnako.jpg

2012-08-16T20:22:52Z

Dido:

Файл:IMG 4592 muratovo ezero.jpg

2012-08-16T20:22:39Z

Dido: