wiki.bgmountains.org - Потребителски приноси [bg]

Туристически обувки

2011-12-01T10:28:55Z

Wikiroot:

[[Файл:Bestard_top_mountain_pro.jpg|thumb|250px|left|Трисезонна туристическа обувка Bestard Top Mountain Pro]]
'''Туристическите обувки''' се ползват при сложен терен и в екстремни метеорологични условия. Поради това изискванията към тях са завишени - в сравнение със стандартните градски обувки.
==Характеристики==
Основните им характеристики са:
* поддръжка на оптимална температура на крака - топли за зимата и прохладни за лятото
* воднонепроницаемост
* "дишане" - свойството на материята да пропуска влагата навън
* здравина на конците и шевовете
* лекота (фактор най-вече при летните обувки)
* износоустойчивост на подметката
* сцепление на подметката на сух и мокър терен
* височина спрямо глезена
* наличието на предпазен гумен борд е желано

==Видове туристически обувки==

Комбинацията от горните фактори разделя туристическите обувки на няколко големи категории според терена и метеорологичните условия, в които ще се ползват. Категориите са доста условни, като е възможно даден тип обувка да се ползва извън типичното и предназначение:

* [[Зимни обувки]]. Подходящи са за снежни и алпийски преходи. Те от своя страна се делят на височинни и такива за по-ниски планини.
* [[Трисезонни обувки]]. Подходящи са за ходене извън зимния сезон.
* [[Летни обувки]]. Подходящи са за ходене през лятото, на по-лек терен.
* [[Ниски обувки]]. Подобни на градските маратонки, но с усилена конструкция и по-здрави материали.
* [[Туристически сандали]]. Сандали, подходящи за ходене в планината.
* [[Специални обувки]]. С ограничено, специализрано приложение, различно от гореизброените. Примерно - за ледено катерене с фиксирани шипове.

==Конструкция и материали==

Вложените материали в конструкцията на туристическата обувка са съобразени с условията, в които се ползва.

'''Подметка'''. Основните характеристики на подметката са сцепление, износоустойчивост, степен на гъвкавост и начин на закрепване към горната (лицева) част. Най-често използваните подметки са на фирмата [[Vibram]]. Всъщност думата ''Вибрам'' се е превърнала в синоним на износоустойчива, специална подметка. Използва се също като име на вложения гумен материал. Фирмата [[Vibram]] предлага изключително богат каталог с готови подметки на над 1000 производители на обувки. Всеки тип подметка има различни характеристики, поради което е добре да подберете подходящия за вас вариант.

Най-често твърдите, силно устойчиви на ''износване'' видове имат слабо ''сцепление'' при мокър терен. Някои типове подметки решават проблема с хлъзгането чрез комбинирана конструкция с по-меки гумени участъци за подобряване на сцеплението. При други твърдостта на гумата е по-малка, за да се осигури желания баланс на сцепление-износоустойчивост.

''Степента на гъвкавост'' е друг важен фактор. Твърдата, неогъваща се подметка подобрява стабилността и прецизността на стъпване при труден терен - участъци с изкатерване или техничен каменист терен. Това става за сметка на по-голяма умора на ходилото. Меката подметка щади ходилото, но за сметка на намалена прецизност при каменист терен. При зимните обувки меката подметка е нежелана. Тежката, твърда подметка помага за по-сигурно стъпване и за лесно вкопаване на стъпки по заледени скатове.

''Начинът на залепване'' на подметката към лицевата част на обувката най-често определя дълговечността и. Ако подметката обхваща лицевата част, шансът да я закачите за камъните е по-голям. На това място подметката започва постепенно да се разлепва. Този проблем е отстранен при [[Медия:Bestard_top_mountain_pro.jpg|залепване на подметката под лицевата част]].

'''Лицева част'''

[[Файл:Goretex.jpg|thumb|250px|right|GoreTex-ова мембрана]]

'''Мембрана'''

Мембраната представлява полупропусклив слой/материя, който отделя две среди. В конкретният случай мембраната осигурява непропускливост на вода в направление отвън-навътре към крака и същевременно пропуска влагата, отделена от същия, навън. Това в общия случай осигурява комфорта при експлоатация на обувката - краката остават сухи, независимо от влагата на външната и вътрешната среда. Често използван термин е ''дишаемост''. Дишането е съществено за запазването на крака топъл и сух, предвид, че влагата може да стане причина температурата в обувката да падне до 10°C по-ниска от тази навън. Първият слой на мембраната е предназначен да отхвърля влагата вертикално. С цел да се осъществява и хоризонтално дишане фирмите Boreal и Akzo-Nobel реализираха съвместен проект под името Dry-Line®, в който влагата се пропуска от всички слоеве на мембраната. Nай-често използваните мембрани в туристическите обувки са на фирмата [[GoreTex]].

<br clear="all" />

<center>
<gallery widths="200px" heights="200px">
Image:La_sportiva_olympus_08_L.jpg|Височинни зимни обувки [[La Sportiva]] Olympus.
Image:Bestard top alpine pro 8054 big.jpg|Зимни обувки [[Bestard]] Top Alpine Pro.
Image:Scarpa-kailash-gtx-backpacking-shoe.JPG|Летни обувки [[Scarpa]] Kailash GTX.
Image:Scarpa expresso f.jpg|Ниски обувки Scarpa Expresso.
Image:Lizard rocky Aqua sandals 65260 1.jpg|Сандали Lizard Rocky Aqua.
</gallery>
</center>

Файл:Goretex.jpg

2011-12-01T09:35:24Z

Wikiroot: Схема на действието на GoreTex-ова мембрана

Схема на действието на GoreTex-ова мембрана

Туристически обувки

2011-12-01T09:32:29Z

Wikiroot: + галерия обувки

[[Файл:Bestard_top_mountain_pro.jpg|thumb|250px|left|Трисезонна туристическа обувка Bestard Top Mountain Pro]]
'''Туристическите обувки''' се ползват при сложен терен и в екстремни метеорологични условия. Поради това изискванията към тях са завишени - в сравнение със стандартните градски обувки.
==Характеристики==
Основните им характеристики са:
* поддръжка на оптимална температура на крака - топли за зимата и прохладни за лятото
* воднонепроницаемост
* "дишане" - свойството на материята да пропуска влагата навън
* здравина на конците и шевовете
* лекота (фактор най-вече при летните обувки)
* износоустойчивост на подметката
* сцепление на подметката на сух и мокър терен
* височина спрямо глезена
* наличието на предпазен гумен борд е желано

==Видове туристически обувки==

Комбинацията от горните фактори разделя туристическите обувки на няколко големи категории според терена и метеорологичните условия, в които ще се ползват. Категориите са доста условни, като е възможно даден тип обувка да се ползва извън типичното и предназначение:

* [[Зимни обувки]]. Подходящи са за снежни и алпийски преходи. Те от своя страна се делят на височинни и такива за по-ниски планини.
* [[Трисезонни обувки]]. Подходящи са за ходене извън зимния сезон.
* [[Летни обувки]]. Подходящи са за ходене през лятото, на по-лек терен.
* [[Ниски обувки]]. Подобни на градските маратонки, но с усилена конструкция и по-здрави материали.
* [[Туристически сандали]]. Сандали, подходящи за ходене в планината.
* [[Специални обувки]]. С ограничено, специализрано приложение, различно от гореизброените. Примерно - за ледено катерене с фиксирани шипове.

==Конструкция и материали==

Вложените материали в конструкцията на туристическата обувка са съобразени с условията, в които се ползва.

'''Подметка'''. Основните характеристики на подметката са сцепление, износоустойчивост, степен на гъвкавост и начин на закрепване към горната (лицева) част. Най-често използваните подметки са на фирмата [[Vibram]]. Всъщност думата ''Вибрам'' се е превърнала в синоним на износоустойчива, специална подметка. Използва се също като име на вложения гумен материал. Фирмата [[Vibram]] предлага изключително богат каталог с готови подметки на над 1000 производители на обувки. Всеки тип подметка има различни характеристики, поради което е добре да подберете подходящия за вас вариант.

Най-често твърдите, силно устойчиви на ''износване'' видове имат слабо ''сцепление'' при мокър терен. Някои типове подметки решават проблема с хлъзгането чрез комбинирана конструкция с по-меки гумени участъци за подобряване на сцеплението. При други твърдостта на гумата е по-малка, за да се осигури желания баланс на сцепление-износоустойчивост.

''Степента на гъвкавост'' е друг важен фактор. Твърдата, неогъваща се подметка подобрява стабилността и прецизността на стъпване при труден терен - участъци с изкатерване или техничен каменист терен. Това става за сметка на по-голяма умора на ходилото. Меката подметка щади ходилото, но за сметка на намалена прецизност при каменист терен. При зимните обувки меката подметка е нежелана. Тежката, твърда подметка помага за по-сигурно стъпване и за лесно вкопаване на стъпки по заледени скатове.

''Начинът на залепване'' на подметката към лицевата част на обувката най-често определя дълговечността и. Ако подметката обхваща лицевата част, шансът да я закачите за камъните е по-голям. На това място подметката започва постепенно да се разлепва. Този проблем е отстранен при [[Медия:Bestard_top_mountain_pro.jpg|залепване на подметката под лицевата част]].

'''Лицева част'''

'''Мембрана'''

Мембраната представлява полупропусклив слой/материя, който отделя две среди. В конкретният случай мембраната осигурява непропускливост на вода в направление отвън-навътре към крака и същевременно пропуска влагата, отделена от същия, навън. Това в общия случай осигурява комфорта при експлоатация на обувката - краката остават сухи, независимо от влагата на външната и вътрешната среда. Често използван термин е ''дишаемост''. Дишането е съществено за запазването на крака топъл и сух, предвид, че влагата може да стане причина температурата в обувката да падне до 10°C по-ниска от тази навън. Първият слой на мембраната е предназначен да отхвърля влагата вертикално. С цел да се осъществява и хоризонтално дишане фирмите Boreal и Akzo-Nobel реализираха съвместен проект под името Dry-Line®, в който влагата се пропуска от всички слоеве на мембраната.

<center>
<gallery widths="200px" heights="200px">
Image:La_sportiva_olympus_08_L.jpg|Височинни зимни обувки [[La Sportiva]] Olympus.
Image:Bestard top alpine pro 8054 big.jpg|Зимни обувки [[Bestard]] Top Alpine Pro.
Image:Scarpa-kailash-gtx-backpacking-shoe.JPG|Летни обувки [[Scarpa]] Kailash GTX.
Image:Scarpa expresso f.jpg|Ниски обувки Scarpa Expresso.
Image:Lizard rocky Aqua sandals 65260 1.jpg|Сандали Lizard Rocky Aqua.
</gallery>
</center>

Файл:Lizard rocky Aqua sandals 65260 1.jpg

2011-12-01T09:22:08Z

Wikiroot: Сандали Lizard Rocky Aqua

Сандали Lizard Rocky Aqua

Файл:Scarpa expresso f.jpg

2011-12-01T09:18:42Z

Wikiroot: Oбувка тип маратонка - Scarpa Expresso

Oбувка тип маратонка - Scarpa Expresso

Файл:Scarpa-kailash-gtx-backpacking-shoe.JPG

2011-12-01T09:16:52Z

Wikiroot: Лятна обувка Scarpa Kailash GTX

Лятна обувка Scarpa Kailash GTX

Файл:Bestard top alpine pro 8054 big.jpg

2011-12-01T09:12:35Z

Wikiroot: Зимни обувки Bestard Top Alpine Pro

Зимни обувки Bestard Top Alpine Pro

Файл:La sportiva olympus 08 L.jpg

2011-12-01T09:09:55Z

Wikiroot: Височинни зимни обувки La Sportiva Olympus

Височинни зимни обувки La Sportiva Olympus

Туристически обувки

2011-11-30T18:10:19Z

Wikiroot:

[[Файл:Bestard_top_mountain_pro.jpg|thumb|250px|left|Трисезонна туристическа обувка Bestard Top Mountain Pro]]
'''Туристическите обувки''' се ползват при сложен терен и в екстремни метеорологични условия. Поради това изискванията към тях са завишени - в сравнение със стандартните градски обувки.
==Характеристики==
Основните им характеристики са:
* воднонепроницаемост
* здравина на конците и шевовете
* лекота (фактор най-вече при летните обувки)
* износоустойчивост на подметката
* сцепление на подметката на сух и мокър терен
* височина спрямо глезена
* наличието на предпазен гумен борд е желано
* поддръжка на оптимална температура на крака - топли за зимата и прохладни за лятото

==Видове туристически обувки==

Комбинацията от горните фактори разделя туристическите обувки на няколко големи категории според терена и метеорологичните условия, в които ще се ползват. Категориите са доста условни, като е възможно даден тип обувка да се ползва извън типичното и предназначение:

* [[Зимни обувки]]. Подходящи са за снежни и алпийски преходи. Те от своя страна се делят на височинни и такива за по-ниски планини.
* [[Трисезонни обувки]]. Подходящи са за ходене извън зимния сезон.
* [[Летни обувки]]. Подходящи са за ходене през лятото, на по-лек терен.
* [[Ниски обувки]]. Подобни на градските маратонки, но с усилена конструкция и по-здрави материали.
* [[Туристически сандали]]. Сандали, подходящи за ходене в планината.
* [[Специални обувки]]. С ограничено, специализрано приложение, различно от гореизброените. Примерно - за ледено катерене с фиксирани шипове.

==Конструкция и материали==

Вложените материали в конструкцията на туристическата обувка са съобразен с условията, в които се ползва.

'''Подметка'''. Основните характеристики на подметката са сцепление, износоустойчивост, степен на гъвкавост и начин на закрепване към горната (лицева) част. Най-често използваните подметки са на фирмата [[Vibram]]. Всъщност думата ''Вибрам'' се е превърнала в синоним на износоустойчива, специална подметка. Използва се също като име на вложения гумен материал. Фирмата [[Vibram]] предлага изключително богат каталог с готови подметки на над 1000 производители на обувки. Всеки тип подметка има различни характеристики, поради което е добре да подберете подходящия за вас вариант.

Най-често твърдите, силно устойчиви на ''износване'' видове имат слабо ''сцепление'' при мокър терен. Някои типове подметки имат решават проблема с хлъзгането чрез комбинирана конструкция с по-меки гумени участъци за подобряване на сцеплението. При други твърдостта на гумата е по-малка, за да се осигури желания баланс на сцепление-износоустойчивост.

''Степента на гъвкавост'' е друг важен фактор. Твърдата, неогъваща се подметка подобрява стабилността и прецизността на стъпване при труден терен - участъци с изкатерване или техничен каменист терен. Това става за сметка на по-голяма умора на ходилото. Меката подметка щади ходилото, но за сметка на намалена прецизност при каменист терен. При зимните обувки меката подметка е нежелана. Тежката, твърда подметка помага за по-сигурно стъпване и за лесно вкопаване на стъпки по заледени скатове.

''Начинът на залепване'' на подметката към лицевата част на обувката най-често определя дълговечността и. Ако подметката обхваща лицевата част, шансът да я закачите за камъните е по-голям. На това място подметката започва постепенно да се разлепва. Този проблем е отстранен при [[Медия:Bestard_top_mountain_pro.jpg|залепване на подметката под лицевата част]].

'''Лицева част'''

'''Мембрана'''

Туристически обувки

2011-11-30T18:07:42Z

Wikiroot: Нова страница: Трисезонна туристическа обувка Bestard Top Mountain Pro '''Туристически...

[[Файл:Bestard_top_mountain_pro.jpg|thumb|250px|left|Трисезонна туристическа обувка Bestard Top Mountain Pro]]
'''Туристическите обувки''' се ползват при сложен терен и в екстремни метеорологични условия. Поради това изискванията към тях са завишени - в сравнение със стандартните градски обувки.
==Характеристики==
Основните им характеристики са:
* воднонепроницаемост
* здравина на конците и шевовете
* лекота (фактор най-вече при летните обувки)
* износоустойчивост на подметката
* сцепление на подметката на сух и мокър терен
* височина спрямо глезена
* наличието на предпазен гумен борд е желано
* поддръжка на оптимална температура на крака - топли за зимата и прохладни за лятото

==Видове туристически обувки==

Комбинацията от горните фактори разделя туристическите обувки на няколко големи категории според терена и метеорологичните условия, в които ще се ползват. Категориите са доста условни, като е възможно даден тип обувка да се ползва извън типичното и предназначение:

* [[Зимни обувки]]. Подходящи са за снежни и алпийски преходи. Те от своя страна се делят на височинни и такива за по-ниски планини.
* [[Трисезонни обувки]]. Подходящи са за ходене извън зимния сезон.
* [[Летни обувки]]. Подходящи са за ходене през лятото, на по-лек терен.
* [[Ниски обувки]]. Подобни на градските маратонки, но с усилена конструкция и по-здрави материали.
* [[Туристически сандали]]. Сандали, подходящи за ходене в планината.
* [[Специални обувки]]. С ограничено, специализрано приложение, различно от гореизброените. Примерно - за ледено катерене с фиксирани шипове.

==Конструкция и материали==

Вложените материали в конструкцията на туристическата обувка са съобразен с условията, в които се ползва.

'''Подметка'''. Основните характеристики на подметката са сцепление, износоустойчивост, степен на гъвкавост и начин на закрепване към горната част. Най-често използваните подметки са на фирмата [[Vibram]]. Всъщност думата ''Вибрам'' се е превърнала в синоним на износоустойчива, специална подметка. Използва се също като име на вложения гумен материал. Фирмата [[Vibram]] всъщност предлага изключително богат каталог с готови подметки на над 1000 производители на обувки. Всеки тип подметка има различни характеристики, поради което е добре да подберете подходящия за вас вариант.
Най-често твърдите, силно устойчиви на ''износване'' видове имат слабо ''сцепление'' при мокър терен. Някои типове подметки имат решават проблема с хлъзгането чрез комбинирана конструкция с по-меки гумени участъци за подобряване на сцеплението. При други твърдостта на гумата е по-малка, за да се осигури желания баланс на сцепление-износоустойчивост.

''Степента на гъвкавост'' е друг важен фактор. Твърдата, неогъваща се подметка подобрява стабилността и прецизността на стъпване при труден терен - участъци с изкатерване или техничен каменист терен. Това става за сметка на по-голяма умора на ходилото. Меката подметка щади ходилото, но за сметка на намалена прецизност при каменист терен. При зимните обувки меката подметка е нежелана. Тежката, твърда подметка помага за по-сигурно стъпване и за лесно вкопаване на стъпки по заледени скатове.

''Начинът на залепване'' на подметката към лицевата част на обувката най-често определя дълговечността и. Ако подметката обхваща лицевата част, шансът да я закачите за камъните е по-голям. На това място подметката започва постепенно да се разлепва. Този проблем е отстранен при [[Медия:Bestard_top_mountain_pro.jpg|залепване на подметката под лицевата част]].

'''Лицева част'''

'''Мембрана'''

Файл:Bestard top mountain pro.jpg

2011-11-30T17:07:20Z

Wikiroot: Трисезонна туристическа обувка Bestard Top Mountain Pro

Трисезонна туристическа обувка Bestard Top Mountain Pro

Пирин

2011-04-15T15:19:23Z

Wikiroot:

<onlyinclude>
<div style="float:right;text-align:center;background:#F1F1F1;margin:2px;width:220px;height:170px;border:1px solid #A1A1A1">
[[Файл:Pirin_IMG_8768.jpg|200px|middle]]
Пирин - Вихрен, Кутело и Кончето
</div>
'''Пѝрин''' ('''Пирѝн''', '''Перѝн''') е втората по височина планина в югозападна България. Част е от [[Рило-Родопски масив|Рило-Родопския масив]]. Най-високият връх на ''Пирин'' е [[Вихрен]] - 2914 метра.

== Положение ==
На запад ''Пирин'' граничи с планините [[Огражден]] и [[Малешевска планина|Малешевска]]. Долината на река [[Струма]] е естествената граница между тези планини с най-голямо стеснение при [[Кресненска клисура|Кресненската клисура]]. На изток река [[Места]] отделя ''Пирин'' от съседната планина [[Родопа]].
Северната граница на Пирин е седловината [[Предел]] (1140 м). На север от нея е разположена [[Рила]] планина. На юг [[Парилска седловина|Парилската седловина]] (1180 м) отделя Пирин от крайграничната планина [[Алиботуш]] (Славянка).

Днешните граници на планината са поставени през 1938 г от геологът проф. Георги К. Георгиев. Той изследва масивът на Пирин и установява сегашната му южна граница при Парилската седловина. Дотогава Пирин е възприеман като верига от планини, разположени между Рила и [[Бяло море]]. Частта между ''Предел'' и ''Алиботуш'' се е наричала '''Северен Пирин''', а планините на юг - [[Алиботуш]], [[Черна Гора]], [[Шарлия]], [[Боздаг]], [[Сминица]] и [[Кушница]], са се възприемали като '''Южен Пирин'''.

В наши дни Пирин се дели на три дяла.
* ''Северен Пирин'' започва от седловината Предел и се простира до вътрепланинската седловина [[Тодорово]] (Тодорова поляна). Този дял е най-обширния и заема 73.1% от общата площ на планината.
* ''Среден Пирин'' е разположен от Тодорово до седловината [[Папазчаир]] (Попови ливади). Това е най-малкият дял на планината - има площ само 8.8% от общата. Най-високият връх в този дял е [[Ореляк]] (2099 м).
* ''Южен Пирин'' се простира между двете седловини - Папазчаир и Парилската. Площта му съставлява 18.1% от общата. В Южен Пирин няма върхове над 2000 м. Най-високият връх на Пирин - [[Ушите]], е висок 1974 метра. В по-старите източници като първенец на този дял е споменаван връх [[Свещник]]. </onlyinclude>

== Произход на името ==

Произходът на името е неясен.
{{Портал Пирин}}

Пирин

2011-04-15T15:18:42Z

Wikiroot: Премахната редакция 211 на Wikiroot (беседа)

Пирин

2011-04-15T15:06:39Z

Wikiroot:

<onlyinclude>
<div style="float:right;text-align:center;background:inherit;margin:2px;width:220px;height:170px;border:1px solid #A1A1A1">
[[Файл:Pirin_IMG_8768.jpg|200px|middle]]
Пирин - Вихрен, Кутело и Кончето
</div>
'''Пѝрин''' ('''Пирѝн''', '''Перѝн''') е втората по височина планина в югозападна България. Част е от [[Рило-Родопски масив|Рило-Родопския масив]]. Най-високият връх на ''Пирин'' е [[Вихрен]] - 2914 метра.

== Положение ==
На запад ''Пирин'' граничи с планините [[Огражден]] и [[Малешевска планина|Малешевска]]. Долината на река [[Струма]] е естествената граница между тези планини с най-голямо стеснение при [[Кресненска клисура|Кресненската клисура]]. На изток река [[Места]] отделя ''Пирин'' от съседната планина [[Родопа]].
Северната граница на Пирин е седловината [[Предел]] (1140 м). На север от нея е разположена [[Рила]] планина. На юг [[Парилска седловина|Парилската седловина]] (1180 м) отделя Пирин от крайграничната планина [[Алиботуш]] (Славянка).

Днешните граници на планината са поставени през 1938 г от геологът проф. Георги К. Георгиев. Той изследва масивът на Пирин и установява сегашната му южна граница при Парилската седловина. Дотогава Пирин е възприеман като верига от планини, разположени между Рила и [[Бяло море]]. Частта между ''Предел'' и ''Алиботуш'' се е наричала '''Северен Пирин''', а планините на юг - [[Алиботуш]], [[Черна Гора]], [[Шарлия]], [[Боздаг]], [[Сминица]] и [[Кушница]], са се възприемали като '''Южен Пирин'''.

В наши дни Пирин се дели на три дяла.
* ''Северен Пирин'' започва от седловината Предел и се простира до вътрепланинската седловина [[Тодорово]] (Тодорова поляна). Този дял е най-обширния и заема 73.1% от общата площ на планината.
* ''Среден Пирин'' е разположен от Тодорово до седловината [[Папазчаир]] (Попови ливади). Това е най-малкият дял на планината - има площ само 8.8% от общата. Най-високият връх в този дял е [[Ореляк]] (2099 м).
* ''Южен Пирин'' се простира между двете седловини - Папазчаир и Парилската. Площта му съставлява 18.1% от общата. В Южен Пирин няма върхове над 2000 м. Най-високият връх на Пирин - [[Ушите]], е висок 1974 метра. В по-старите източници като първенец на този дял е споменаван връх [[Свещник]]. </onlyinclude>

== Произход на името ==

Произходът на името е неясен.
{{Портал Пирин}}

Шаблон:Тракове в Пирин

2011-04-15T15:02:08Z

Wikiroot:

{{#lst:Тракове в Пирин|trk1}}
<br />
{{#lst:Тракове в Пирин|trk2}}
<br />
...
<br />
...
<br />
...
<br />
{{#lst:Тракове в Пирин|trk3}}

<div style="text-align: right;">
[[Тракове в Пирин|'''Всички тракове в Пирин ...''']]
</div>

Тракове в Пирин

2011-04-15T14:58:26Z

Wikiroot:

<section begin=trk1 />[[картинка:Track.jpg|border|Трак (gpx)|link=File:Pirin_hVihren_hDemianitsa.gpx]] [[картинка:Walking.jpg|border|Статия|link=От хижа Вихрен до хижа Демяница]] [[картинка:Map.jpg|border|Карта|link=File:Map_Pirin_hVihren_hDemianitsa.jpg]] хижа [[Вихрен (хижа)|Вихрен]] - хижа [[Демяница (хижа)|Демяница]]<section end=trk1 /> - зелена [[маркировка]] - 4:30 часа
<br />
<br />
<section begin=trk2 />[[картинка:Track.jpg|border|Трак (gpx)|link=File:Pirin_hVihren_hSinanitsa.gpx]] [[картинка:Walking.jpg|border|Статия|link=Статия Пирин хижа Вихрен - хижа Синаница]] [[картинка:Map.jpg|border|Карта|link=File:Map_Pirin_hVihren_hSinanitsa.jpg]] хижа [[Вихрен (хижа)|Вихрен]] - хижа [[Синаница (хижа)|Синаница]]<section end=trk2 /> - синя [[маркировка]] - 2:30 часа
<br />
<br />
<section begin=trk3 />[[картинка:Track.jpg|border|Трак (gpx)|link=File:Pirin_hVihren_zTevno_ezero.gpx]] [[картинка:Walking.jpg|border|Статия|link=Статия Пирин хижа Вихрен - заслон Тевно езеро]] [[картинка:Map.jpg|border|Карта|link=File:Map_Pirin_hVihren_zTevno_ezero.jpg]] хижа [[Вихрен (хижа)|Вихрен]] - заслон [[Тевно езеро (заслон)|Тевно езеро]]<section end=trk3 /> - червена [[маркировка]] - 4:00 часа

{{Портал Пирин}}

Тракове в Пирин

2011-04-15T14:53:44Z

Wikiroot:

<onlyinclude>[[картинка:Track.jpg|border|Трак (gpx)|link=File:Pirin_hVihren_hDemianitsa.gpx]] [[картинка:Walking.jpg|border|Статия|link=От хижа Вихрен до хижа Демяница]] [[картинка:Map.jpg|border|Карта|link=File:Map_Pirin_hVihren_hDemianitsa.jpg]] хижа [[Вихрен (хижа)|Вихрен]] - хижа [[Демяница (хижа)|Демяница]]</onlyinclude> - зелена [[маркировка]] - 4:30 часа
<br />
<br />
<onlyinclude>[[картинка:Track.jpg|border|Трак (gpx)|link=File:Pirin_hVihren_hSinanitsa.gpx]] [[картинка:Walking.jpg|border|Статия|link=Статия Пирин хижа Вихрен - хижа Синаница]] [[картинка:Map.jpg|border|Карта|link=File:Map_Pirin_hVihren_hSinanitsa.jpg]] хижа [[Вихрен (хижа)|Вихрен]] - хижа [[Синаница (хижа)|Синаница]]</onlyinclude> - синя [[маркировка]] - 2:30 часа
<br />
<br />
[[картинка:Track.jpg|border|Трак (gpx)|link=File:Pirin_hVihren_zTevno_ezero.gpx]] [[картинка:Walking.jpg|border|Статия|link=Статия Пирин хижа Вихрен - заслон Тевно езеро]] [[картинка:Map.jpg|border|Карта|link=File:Map_Pirin_hVihren_zTevno_ezero.jpg]] хижа [[Вихрен (хижа)|Вихрен]] - заслон [[Тевно езеро (заслон)|Тевно езеро]] - червена [[маркировка]] - 4:00 часа

{{Портал Пирин}}

От хижа Вихрен до хижа Демяница

2011-04-15T14:49:55Z

Wikiroot:

<onlyinclude>
<div style="float:right;text-align:center; background:#F1F1F1; margin:2px;width:220px;height:180px;border:1px solid #A1A1A1">
[[Файл:Banderitsa_IMG_9515.jpg|200px|middle]]
Бъндеришките езера, Вихрен, Тодорка
</div>
Описаният маршрут от [[Вихрен (хижа)|хижа Вихрен]] до [[Демяница (хижа)|хижа Демяница]] бе осъществен през юли 2010.

==Изходен пункт==
Изходния пункт е град [[Банско]]. Банско отстои на:</onlyinclude>
{{Банско_маршрути}}
<onlyinclude>
==Начална точка==
[[Файл:Vihren_Refuge_IMG_4813.jpg|200px|thumb|left|хижа Вихрен]]
Началната точка е хижа Вихрен при координати {{Coord|41|45|24.02|N|23|24|58.09|E|}} и надморска височина 1970 метра.

До нея се стига от град Банско по асфалтово шосе 15 км по северните склонове на '''[[Тодорин връх]] ([[Тодорин връх|Тодорка]])''' през долините на реките [[Икришча]] и [[Бъндерица]]

==Описание на маршрута==
От хижа Вихрен започва маркирана със зелена боя пътека. Началото на пътеката е при задната страна на хижата, до моста над река Бъндерица. Мостът се пресича и се върви изцяло по десния бряг на реката при азимут 180° (Ю). Следва кратко изкачване по скалист праг, пътеката вие сред клекови гъсталаци и навлиза при поляните на местността ''Равнако'' (0.75 км, 0:15 часа от началото, 2060 м височина). Тук е отбивката към езерото [[Окото (Бъндерица)|Окото]], което отстои на 50 м вляво. На това място се включва маркираната с червена боя пътека от хижа Вихрен за заслон [[Тевно езеро (заслон)|Тевно езеро]].

</onlyinclude>

{|style="float: right;"
| [[Файл:Vasilashki_ezera_IMG_2566.jpg|200px|thumb|upright|Василашки езера]]
| [[Файл:Todorini_ezera_IMG_9990.jpg|200px|thumb|upright|Двете Тодорини езера]]
|}

Пътеката напуска ''Равнако'', азимут 150° (ЮИ) и навлиза в клековите гъсталаци на [[Бъндеришки циркус|Бъндеришкия циркус]]. Клекът е добре просечен, но придвижването е затруднено заради облите камъни по пътеката.
Скоро (1.7 км, 00:45 часа от началото, 2180 м височина) достигаме поляна, където метален кол маркира разклона за [[Рибно Бъндеришко езеро|Рибното Бъндеришко езеро]] (вдясно, немаркирана утъпкана пътека). Продължаваме вляво по маркираната със зелена и червена боя пътека. Скоро клекът изчезва, пътеката вие през тревни пасажи и достига до [[Жабешкото езеро]] (2.6 км, 01:30 часа от началото, 2320 м височина).
При Жабешкото езеро се разклоняват двете пътеки. Надясно продължава маркираната с червена боя билна пътека за Башлийска порта, Типиците и заслон Тевно езеро. Маркираната със зелено пътека за хижа Демяница продължва направо към [[Премката]] между Тодорин връх и [[Василшаки чукар]].

[[Файл:Todorka Premkata IMG 9534.jpg|200px|thumb|left|Тодорка и пътеката към Премката]]
Следва стръмно изкачване на къси серпентини до ''Премката'' по азимут 70° (СИ) от Жабешкото езеро. На 2600 м височина (3.6 км, 02:30 часа от началото) пътеката излиза на ''Премката'' под ''Тодорка''. Панорамата към Василашките и Бъндеришките езера оттам е впечатляваща. Пътеката е вкопана в стръмните склонове на връх ''Малка Тодорка'' (да се внимава напролет) и продължава на СИ покрай двете [[Тодорини езера]]. Между двете езера следва завой на изток и слизане с азимут 130° (ЮИ) към [[Горно Василашко езеро|Горното Василашко езеро]]. Пътеката следва левия бряг на оттока на двете Тодорини езера, пресича ''Овчата поляна'' и слиза до Горното Василашко езеро (5.6 км, 03:30 часа от началото, 2200 м височина). Пътеката продължава с азимут 90° (И), навлиза в кратък клеков пасаж и излиза на брега на [[Долно Василашко езеро|Долното (Рибното) Василашко езеро]]. Панорамата към обраслите с бяла мура брегове е впечатляваща. Над езерните води в далечината доминират зъберите на [[Ушиците]] и връховете [[Голяма стража]] и [[Газей]].

Пътеката следва извивките на Долното Василашко езеро и излиза при оттока му. За кратко следва [[Василашки поток|Василашкия поток]] по левия му бряг, пресича къс клеков участък и излиза на блатистата поляна [[Жабарника]] (Долния Жабарник, Жабешка полена). На 7 км, 4:00 часа от началото и 2070 м височина пътеката пресича Василашкия поток и завива на 140° (ЮИ). Започва слизане по стръмния циркусен склон през рядка беломурова гора. Пътеката вие на две големи серпентини през гората и излиза на пътеката от хижа Демяница - заслон Тевно езеро (7.8 км, 4:15 часа от началото и 1950 м височина). Тук зелената маркировка свършва. Поема се по широка, камениста пътека, маркирана с жълта и синя боя по азимут 0° (С). Следва кратко слизане по ронлив терен и след 15 минути (8.2 км, 4:30 часа от началото и 1900 м височина) излизаме на водослива между трите реки - Василашки поток, [[Газейски поток]] и [[Валявица]], където сред смърчовата гора е построена '''хижа Демяница'''.

==Крайна точка==
[[Файл:Demianica_refuge_IMG_3710.jpg|200px|thumb|right|хижа Демяница]]
Крайната точка е хижа Демяница при координати {{Coord|41|45|24.02|N|23|24|58.09|E|}} и надморска височина 1900 метра.
Маркираните маршрути от хижа Демяница са:
* [[От хижа Демяница до хижа Безбог]] - 5 часа, жълта маркировка
* [[От хижа Демяница до Банско]] - 4 часа, синя маркировка
* [[От хижа Демяница до заслон Тевно езеро]] - 3 часа, синя маркировка

{{Портал Пирин}}

Шаблон:Банско маршрути

2011-04-15T14:49:12Z

Wikiroot:

{{:Банско маршрути}}
<div style="text-align: left;">
[[Банско маршрути|'''Всички маршрути към Банско...''']]
</div>

Шаблон:Банско маршрути

2011-04-15T14:46:24Z

Wikiroot:

{{:Банско маршрути}}
<div style="text-align: right;">
[[Банско маршрути|'''Всички маршрути към Банско...''']]
</div>

Шаблон:Банско маршрути

2011-04-15T14:45:21Z

Wikiroot: Нова страница: {{:Банско маршрути}} <div style="text-align: right;"> '''Всички маршрути към Банско...''' </div>

{{:Банско маршрути}}

<div style="text-align: right;">
[[Банско маршрути|'''Всички маршрути към Банско...''']]
</div>

Банско маршрути

2011-04-15T14:17:21Z

Wikiroot:

<onlyinclude>====Автомобилни маршрути====
* 150 км от София, Владая по шосе Е79, отбивка към Предел и [[Разлог]] при [[Симитли]]
</onlyinclude>
* 175 км от София, Железница, Белчин, Дупница (алтернативен път през Витоша) по шосе Е79, отбивка към Предел и [[Разлог]] при [[Симитли]]
* 55 км от Благоевград по шосе Е79, отбивка към Предел и [[Разлог]] при [[Симитли]]
* 160 км от Пловдив през Пазарджик, Септември, Велинград и Якоруда
<onlyinclude>====Маршрути публичен транспорт====
* С влак - теснолинейка от гара Септември до гара Банско през Велинград (125 км).
</onlyinclude>
**Разписание Септември-Банско: 02:45-07:26 за 04:41 часа, 09:05-13:55 за 04:50 часа, 13:10-17:47 за 04:37 часа, 18:15-22:46 за 04:31 часа
**Разписание Банско-Септември: 06:55-11:40 за 04:45 часа, 10:03-14:53 за 04:50 часа, 15:08-19:57 за 04:49 часа, 18:54-23:27 за 04:33 часа
<onlyinclude>* С автобус, София-Банско (3 часа, цена на билета 13 лева):</onlyinclude>
** от Централна автогара - 07:30, 08:30, 09:45, 14:00, 16:45
** от автогара Овча Купел - 7:00, 9:20, 10:30, 11:50, 12:30, 13:05, 13:55, 15:10, 15:28, 15:49, 16:20, 16:30, 17:30
** от автогара Запад - 10:30; 13:40; 13:55; 15:25
* С автобус, Банско-София (3 часа, цена на билета 13 лева):
** от автогара Банско - 5:03, 5:10, 5:20, 5:50, 6:37, 6:55, 7.00, 7:20, 7:30, 8:00, 8:47, 10:00, 11:20, 12:35, 13:15, 13:20, 14:55, 15:15, 15:51, 16:20, 17:00, 17:25, 17:50
<onlyinclude>За разписание от други населени места виж [http://bansko.net/%D0%90%D0%B2%D1%82%D0%BE%D0%B1%D1%83%D1%81%D0%B8_%D0%91%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE страницата на Bansko.net]</onlyinclude>

Банско маршрути

2011-04-15T14:16:38Z

Wikiroot:

<onlyinclude>====Автомобилни маршрути====
* 150 км от София, Владая по шосе Е79, отбивка към Предел и [[Разлог]] при [[Симитли]]
</onlyinclude>
* 175 км от София, Железница, Белчин, Дупница (алтернативен път през Витоша) по шосе Е79, отбивка към Предел и [[Разлог]] при [[Симитли]]
* 55 км от Благоевград по шосе Е79, отбивка към Предел и [[Разлог]] при [[Симитли]]
* 160 км от Пловдив през Пазарджик, Септември, Велинград и Якоруда
<onlyinclude>====Маршрути публичен транспорт====
* С влак - теснолинейка от гара Септември до гара Банско през Велинград (125 км).
</onlyinclude>
**Разписание Септември-Банско: 02:45-07:26 за 04:41 часа, 09:05-13:55 за 04:50 часа, 13:10-17:47 за 04:37 часа, 18:15-22:46 за 04:31 часа
**Разписание Банско-Септември: 06:55-11:40 за 04:45 часа, 10:03-14:53 за 04:50 часа, 15:08-19:57 за 04:49 часа, 18:54-23:27 за 04:33 часа
* С автобус, София-Банско (3 часа, цена на билета 13 лева):
** от Централна автогара - 07:30, 08:30, 09:45, 14:00, 16:45
** от автогара Овча Купел - 7:00, 9:20, 10:30, 11:50, 12:30, 13:05, 13:55, 15:10, 15:28, 15:49, 16:20, 16:30, 17:30
** от автогара Запад - 10:30; 13:40; 13:55; 15:25
* С автобус, Банско-София (3 часа, цена на билета 13 лева):
** от автогара Банско - 5:03, 5:10, 5:20, 5:50, 6:37, 6:55, 7.00, 7:20, 7:30, 8:00, 8:47, 10:00, 11:20, 12:35, 13:15, 13:20, 14:55, 15:15, 15:51, 16:20, 17:00, 17:25, 17:50
<onlyinclude>За разписание от други населени места виж [http://bansko.net/%D0%90%D0%B2%D1%82%D0%BE%D0%B1%D1%83%D1%81%D0%B8_%D0%91%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE страницата на Bansko.net]</onlyinclude>

Банско маршрути

2011-04-15T14:15:59Z

Wikiroot:

<onlyinclude>====Автомобилни маршрути====
* 150 км от София, Владая по шосе Е79, отбивка към Предел и [[Разлог]] при [[Симитли]]
</onlyinclude>
* 175 км от София, Железница, Белчин, Дупница (алтернативен път през Витоша) по шосе Е79, отбивка към Предел и [[Разлог]] при [[Симитли]]
* 55 км от Благоевград по шосе Е79, отбивка към Предел и [[Разлог]] при [[Симитли]]
* 160 км от Пловдив през Пазарджик, Септември, Велинград и Якоруда
<onlyinclude>====Маршрути публичен транспорт====
* С влак - теснолинейка от гара Септември до гара Банско през Велинград (125 км).
</onlyinclude>
**Разписание Септември-Банско: 02:45-07:26 за 04:41 часа, 09:05-13:55 за 04:50 часа, 13:10-17:47 за 04:37 часа, 18:15-22:46 за 04:31 часа
**Разписание Банско-Септември: 06:55-11:40 за 04:45 часа, 10:03-14:53 за 04:50 часа, 15:08-19:57 за 04:49 часа, 18:54-23:27 за 04:33 часа
* С автобус, София-Банско (3 часа, цена на билета 13 лева):
** от Централна автогара - 07:30, 08:30, 09:45, 14:00, 16:45
** от автогара Овча Купел - 7:00, 9:20, 10:30, 11:50, 12:30, 13:05, 13:55, 15:10, 15:28, 15:49, 16:20, 16:30, 17:30
** от автогара Запад - 10:30; 13:40; 13:55; 15:25
* С автобус, Банско-София (3 часа, цена на билета 13 лева):
** от автогара Банско - 5:03, 5:10, 5:20, 5:50, 6:37, 6:55, 7.00, 7:20, 7:30, 8:00, 8:47, 10:00, 11:20, 12:35, 13:15, 13:20, 14:55, 15:15, 15:51, 16:20, 17:00, 17:25, 17:50
За разписание от други населени места виж [http://bansko.net/%D0%90%D0%B2%D1%82%D0%BE%D0%B1%D1%83%D1%81%D0%B8_%D0%91%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE страницата на Bansko.net]

От хижа Вихрен до хижа Демяница

2011-04-15T13:39:47Z

Wikiroot:

<onlyinclude>
<div style="float:right;text-align:center; background:#F1F1F1; margin:2px;width:220px;height:180px;border:1px solid #A1A1A1">
[[Файл:Banderitsa_IMG_9515.jpg|200px|middle]]
Бъндеришките езера, Вихрен, Тодорка
</div>
Описаният маршрут от [[Вихрен (хижа)|хижа Вихрен]] до [[Демяница (хижа)|хижа Демяница]] бе осъществен през юли 2010.

==Изходен пункт==
Изходния пункт е град [[Банско]]. Банско отстои на:</onlyinclude>
{{:Банско_маршрути}}

<onlyinclude>
==Начална точка==
[[Файл:Vihren_Refuge_IMG_4813.jpg|200px|thumb|left|хижа Вихрен]]
Началната точка е хижа Вихрен при координати {{Coord|41|45|24.02|N|23|24|58.09|E|}} и надморска височина 1970 метра.

До нея се стига от град Банско по асфалтово шосе 15 км по северните склонове на '''[[Тодорин връх]] ([[Тодорин връх|Тодорка]])''' през долините на реките [[Икришча]] и [[Бъндерица]]

==Описание на маршрута==
От хижа Вихрен започва маркирана със зелена боя пътека. Началото на пътеката е при задната страна на хижата, до моста над река Бъндерица. Мостът се пресича и се върви изцяло по десния бряг на реката при азимут 180° (Ю). Следва кратко изкачване по скалист праг, пътеката вие сред клекови гъсталаци и навлиза при поляните на местността ''Равнако'' (0.75 км, 0:15 часа от началото, 2060 м височина). Тук е отбивката към езерото [[Окото (Бъндерица)|Окото]], което отстои на 50 м вляво. На това място се включва маркираната с червена боя пътека от хижа Вихрен за заслон [[Тевно езеро (заслон)|Тевно езеро]].

</onlyinclude>

{|style="float: right;"
| [[Файл:Vasilashki_ezera_IMG_2566.jpg|200px|thumb|upright|Василашки езера]]
| [[Файл:Todorini_ezera_IMG_9990.jpg|200px|thumb|upright|Двете Тодорини езера]]
|}

Пътеката напуска ''Равнако'', азимут 150° (ЮИ) и навлиза в клековите гъсталаци на [[Бъндеришки циркус|Бъндеришкия циркус]]. Клекът е добре просечен, но придвижването е затруднено заради облите камъни по пътеката.
Скоро (1.7 км, 00:45 часа от началото, 2180 м височина) достигаме поляна, където метален кол маркира разклона за [[Рибно Бъндеришко езеро|Рибното Бъндеришко езеро]] (вдясно, немаркирана утъпкана пътека). Продължаваме вляво по маркираната със зелена и червена боя пътека. Скоро клекът изчезва, пътеката вие през тревни пасажи и достига до [[Жабешкото езеро]] (2.6 км, 01:30 часа от началото, 2320 м височина).
При Жабешкото езеро се разклоняват двете пътеки. Надясно продължава маркираната с червена боя билна пътека за Башлийска порта, Типиците и заслон Тевно езеро. Маркираната със зелено пътека за хижа Демяница продължва направо към [[Премката]] между Тодорин връх и [[Василшаки чукар]].

[[Файл:Todorka Premkata IMG 9534.jpg|200px|thumb|left|Тодорка и пътеката към Премката]]
Следва стръмно изкачване на къси серпентини до ''Премката'' по азимут 70° (СИ) от Жабешкото езеро. На 2600 м височина (3.6 км, 02:30 часа от началото) пътеката излиза на ''Премката'' под ''Тодорка''. Панорамата към Василашките и Бъндеришките езера оттам е впечатляваща. Пътеката е вкопана в стръмните склонове на връх ''Малка Тодорка'' (да се внимава напролет) и продължава на СИ покрай двете [[Тодорини езера]]. Между двете езера следва завой на изток и слизане с азимут 130° (ЮИ) към [[Горно Василашко езеро|Горното Василашко езеро]]. Пътеката следва левия бряг на оттока на двете Тодорини езера, пресича ''Овчата поляна'' и слиза до Горното Василашко езеро (5.6 км, 03:30 часа от началото, 2200 м височина). Пътеката продължава с азимут 90° (И), навлиза в кратък клеков пасаж и излиза на брега на [[Долно Василашко езеро|Долното (Рибното) Василашко езеро]]. Панорамата към обраслите с бяла мура брегове е впечатляваща. Над езерните води в далечината доминират зъберите на [[Ушиците]] и връховете [[Голяма стража]] и [[Газей]].

Пътеката следва извивките на Долното Василашко езеро и излиза при оттока му. За кратко следва [[Василашки поток|Василашкия поток]] по левия му бряг, пресича къс клеков участък и излиза на блатистата поляна [[Жабарника]] (Долния Жабарник, Жабешка полена). На 7 км, 4:00 часа от началото и 2070 м височина пътеката пресича Василашкия поток и завива на 140° (ЮИ). Започва слизане по стръмния циркусен склон през рядка беломурова гора. Пътеката вие на две големи серпентини през гората и излиза на пътеката от хижа Демяница - заслон Тевно езеро (7.8 км, 4:15 часа от началото и 1950 м височина). Тук зелената маркировка свършва. Поема се по широка, камениста пътека, маркирана с жълта и синя боя по азимут 0° (С). Следва кратко слизане по ронлив терен и след 15 минути (8.2 км, 4:30 часа от началото и 1900 м височина) излизаме на водослива между трите реки - Василашки поток, [[Газейски поток]] и [[Валявица]], където сред смърчовата гора е построена '''хижа Демяница'''.

==Крайна точка==
[[Файл:Demianica_refuge_IMG_3710.jpg|200px|thumb|right|хижа Демяница]]
Крайната точка е хижа Демяница при координати {{Coord|41|45|24.02|N|23|24|58.09|E|}} и надморска височина 1900 метра.
Маркираните маршрути от хижа Демяница са:
* [[От хижа Демяница до хижа Безбог]] - 5 часа, жълта маркировка
* [[От хижа Демяница до Банско]] - 4 часа, синя маркировка
* [[От хижа Демяница до заслон Тевно езеро]] - 3 часа, синя маркировка

{{Портал Пирин}}

От хижа Вихрен до хижа Демяница

2011-04-15T13:15:00Z

Wikiroot:

<onlyinclude>
<div style="float:right;text-align:center; background:#F1F1F1; margin:2px;width:220px;height:180px;border:1px solid #A1A1A1">
[[Файл:Banderitsa_IMG_9515.jpg|200px|middle]]
Бъндеришките езера, Вихрен, Тодорка
</div>
Описаният маршрут от [[Вихрен (хижа)|хижа Вихрен]] до [[Демяница (хижа)|хижа Демяница]] бе осъществен през юли 2010.

==Изходен пункт==
Изходния пункт е град [[Банско]]. Банско отстои на:</onlyinclude>
{{:Банско_маршрути}}

<onlyinclude>
==Начална точка==
Началната точка е хижа Вихрен при координати {{Coord|41|45|24.02|N|23|24|58.09|E|}} и надморска височина 1970 метра.

До нея се стига от град Банско по асфалтово шосе 15 км по северните склонове на '''[[Тодорин връх]] ([[Тодорин връх|Тодорка]])''' през долините на реките [[Икришча]] и [[Бъндерица]]

==Описание на маршрута==
[[Файл:Vihren_Refuge_IMG_4813.jpg|200px|thumb|left|хижа Вихрен]]
От хижа Вихрен започва маркирана със зелена боя пътека. Началото на пътеката е при задната страна на хижата, до моста над река Бъндерица. Мостът се пресича и се върви изцяло по десния бряг на реката при азимут 180° (Ю). Следва кратко изкачване по скалист праг, пътеката вие сред клекови гъсталаци и навлиза при поляните на местността ''Равнако'' (0.75 км, 0:15 часа от началото, 2060 м височина). Тук е отбивката към езерото [[Окото (Бъндерица)|Окото]], което отстои на 50 м вляво. На това място се включва маркираната с червена боя пътека от хижа Вихрен за заслон [[Тевно езеро (заслон)|Тевно езеро]].

</onlyinclude>

{|style="float: right;"
| [[Файл:Vasilashki_ezera_IMG_2566.jpg|200px|thumb|upright|Василашки езера]]
| [[Файл:Todorini_ezera_IMG_9990.jpg|200px|thumb|upright|Двете Тодорини езера]]
|}

Пътеката напуска ''Равнако'', азимут 150° (ЮИ) и навлиза в клековите гъсталаци на [[Бъндеришки циркус|Бъндеришкия циркус]]. Клекът е добре просечен, но придвижването е затруднено заради облите камъни по пътеката.
Скоро (1.7 км, 00:45 часа от началото, 2180 м височина) достигаме поляна, където метален кол маркира разклона за [[Рибно Бъндеришко езеро|Рибното Бъндеришко езеро]] (вдясно, немаркирана утъпкана пътека). Продължаваме вляво по маркираната със зелена и червена боя пътека. Скоро клекът изчезва, пътеката вие през тревни пасажи и достига до [[Жабешкото езеро]] (2.6 км, 01:30 часа от началото, 2320 м височина).
При Жабешкото езеро се разклоняват двете пътеки. Надясно продължава маркираната с червена боя билна пътека за Башлийска порта, Типиците и заслон Тевно езеро. Маркираната със зелено пътека за хижа Демяница продължва направо към [[Премката]] между Тодорин връх и [[Василшаки чукар]].

[[Файл:Todorka Premkata IMG 9534.jpg|200px|thumb|left|Тодорка и пътеката към Премката]]
Следва стръмно изкачване на къси серпентини до ''Премката'' по азимут 70° (СИ) от Жабешкото езеро. На 2600 м височина (3.6 км, 02:30 часа от началото) пътеката излиза на ''Премката'' под ''Тодорка''. Панорамата към Василашките и Бъндеришките езера оттам е впечатляваща. Пътеката е вкопана в стръмните склонове на връх ''Малка Тодорка'' (да се внимава напролет) и продължава на СИ покрай двете [[Тодорини езера]]. Между двете езера следва завой на изток и слизане с азимут 130° (ЮИ) към [[Горно Василашко езеро|Горното Василашко езеро]]. Пътеката следва левия бряг на оттока на двете Тодорини езера, пресича ''Овчата поляна'' и слиза до Горното Василашко езеро (5.6 км, 03:30 часа от началото, 2200 м височина). Пътеката продължава с азимут 90° (И), навлиза в кратък клеков пасаж и излиза на брега на [[Долно Василашко езеро|Долното (Рибното) Василашко езеро]]. Панорамата към обраслите с бяла мура брегове е впечатляваща. Над езерните води в далечината доминират зъберите на [[Ушиците]] и връховете [[Голяма стража]] и [[Газей]].

[[Файл:Demianica_refuge_IMG_3710.jpg|200px|thumb|right|хижа Демяница]]
Пътеката следва извивките на Долното Василашко езеро и излиза при оттока му. За кратко следва [[Василашки поток|Василашкия поток]] по левия му бряг, пресича къс клеков участък и излиза на блатистата поляна [[Жабарника]] (Долния Жабарник, Жабешка полена). На 7 км, 4:00 часа от началото и 2070 м височина пътеката пресича Василашкия поток и завива на 140° (ЮИ). Започва слизане по стръмния циркусен склон през рядка беломурова гора. Пътеката вие на две големи серпентини през гората и излиза на пътеката от хижа Демяница - заслон Тевно езеро (7.8 км, 4:15 часа от началото и 1950 м височина). Тук зелената маркировка свършва. Поема се по широка, камениста пътека, маркирана с жълта и синя боя по азимут 0° (С). Следва кратко слизане по ронлив терен и след 15 минути (8.2 км, 4:30 часа от началото и 1900 м височина) излизаме на водослива между трите реки - Василашки поток, [[Газейски поток]] и [[Валявица]], където сред смърчовата гора е построена '''хижа Демяница'''.

{{Портал Пирин}}

Шаблон:Портал Пирин

2011-04-15T13:14:01Z

Wikiroot: Нова страница: <div style="margin:1 0 1 0em;"> {| style="clear:both; padding:.1em; width:100%; background:#F9F9F9; border:1px solid #BEBEBE; font-style:italic; font-size:90%" |- | [[Ка...

<div style="margin:1 0 1 0em;">
{| style="clear:both; padding:.1em; width:100%; background:#F9F9F9; border:1px solid #BEBEBE; font-style:italic; font-size:90%"
|-
| [[Картинка:Pirin_IMG_8768.jpg|50px|none|border|Портал]]
| align="center" | [[Portal:Пирин|'''Портал „Пирин“''']] съдържа статии, пътеписи и GPS-тракове свързани с [[Пирин]] планина.<br />.
|}</div>

От хижа Вихрен до хижа Демяница

2011-04-15T11:37:50Z

Wikiroot:

<onlyinclude>
<div style="float:right;text-align:center; background:#F1F1F1; margin:2px;width:220px;height:180px;border:1px solid #A1A1A1">
[[Файл:Banderitsa_IMG_9515.jpg|200px|middle]]
Бъндеришките езера, Вихрен, Тодорка
</div>
Описаният маршрут от [[Вихрен (хижа)|хижа Вихрен]] до [[Демяница (хижа)|хижа Демяница]] бе осъществен през юли 2010.

==Изходен пункт==
Изходния пункт е град [[Банско]]. Банско отстои на:</onlyinclude>
{{:Банско_маршрути}}

<onlyinclude>
==Начална точка==
Началната точка е хижа Вихрен при координати {{Coord|41|45|24.02|N|23|24|58.09|E|}} и надморска височина 1970 метра.

До нея се стига от град Банско по асфалтово шосе 15 км по северните склонове на '''[[Тодорин връх]] ([[Тодорин връх|Тодорка]])''' през долините на реките [[Икришча]] и [[Бъндерица]]

==Описание на маршрута==
[[Файл:Vihren_Refuge_IMG_4813.jpg|200px|thumb|left|хижа Вихрен]]
От хижа Вихрен започва маркирана със зелена боя пътека. Началото на пътеката е при задната страна на хижата, до моста над река Бъндерица. Мостът се пресича и се върви изцяло по десния бряг на реката при азимут 180° (Ю). Следва кратко изкачване по скалист праг, пътеката вие сред клекови гъсталаци и навлиза при поляните на местността ''Равнако'' (0.75 км, 0:15 часа от началото, 2060 м височина). Тук е отбивката към езерото [[Окото (Бъндерица)|Окото]], което отстои на 50 м вляво. На това място се включва маркираната с червена боя пътека от хижа Вихрен за заслон [[Тевно езеро (заслон)|Тевно езеро]].

</onlyinclude>

{|style="float: right;"
| [[Файл:Vasilashki_ezera_IMG_2566.jpg|200px|thumb|upright|Василашки езера]]
| [[Файл:Todorini_ezera_IMG_9990.jpg|200px|thumb|upright|Двете Тодорини езера]]
|}

Пътеката напуска ''Равнако'', азимут 150° (ЮИ) и навлиза в клековите гъсталаци на [[Бъндеришки циркус|Бъндеришкия циркус]]. Клекът е добре просечен, но придвижването е затруднено заради облите камъни по пътеката.
Скоро (1.7 км, 00:45 часа от началото, 2180 м височина) достигаме поляна, където метален кол маркира разклона за [[Рибно Бъндеришко езеро|Рибното Бъндеришко езеро]] (вдясно, немаркирана утъпкана пътека). Продължаваме вляво по маркираната със зелена и червена боя пътека. Скоро клекът изчезва, пътеката вие през тревни пасажи и достига до [[Жабешкото езеро]] (2.6 км, 01:30 часа от началото, 2320 м височина).
При Жабешкото езеро се разклоняват двете пътеки. Надясно продължава маркираната с червена боя билна пътека за Башлийска порта, Типиците и заслон Тевно езеро. Маркираната със зелено пътека за хижа Демяница продължва направо към [[Премката]] между Тодорин връх и [[Василшаки чукар]].

[[Файл:Todorka Premkata IMG 9534.jpg|200px|thumb|left|Тодорка и пътеката към Премката]]
Следва стръмно изкачване на къси серпентини до ''Премката'' по азимут 70° (СИ) от Жабешкото езеро. На 2600 м височина (3.6 км, 02:30 часа от началото) пътеката излиза на ''Премката'' под ''Тодорка''. Панорамата към Василашките и Бъндеришките езера оттам е впечатляваща. Пътеката е вкопана в стръмните склонове на връх ''Малка Тодорка'' (да се внимава напролет) и продължава на СИ покрай двете [[Тодорини езера]]. Между двете езера следва завой на изток и слизане с азимут 130° (ЮИ) към [[Горно Василашко езеро|Горното Василашко езеро]]. Пътеката следва левия бряг на оттока на двете Тодорини езера, пресича ''Овчата поляна'' и слиза до Горното Василашко езеро (5.6 км, 03:30 часа от началото, 2200 м височина). Пътеката продължава с азимут 90° (И), навлиза в кратък клеков пасаж и излиза на брега на [[Долно Василашко езеро|Долното (Рибното) Василашко езеро]]. Панорамата към обраслите с бяла мура брегове е впечатляваща. Над езерните води в далечината доминират зъберите на [[Ушиците]] и връховете [[Голяма стража]] и [[Газей]].

[[Файл:Demianica_refuge_IMG_3710.jpg|200px|thumb|right|хижа Демяница]]
Пътеката следва извивките на Долното Василашко езеро и излиза при оттока му. За кратко следва [[Василашки поток|Василашкия поток]] по левия му бряг, пресича къс клеков участък и излиза на блатистата поляна [[Жабарника]] (Долния Жабарник, Жабешка полена). На 7 км, 4:00 часа от началото и 2070 м височина пътеката пресича Василашкия поток и завива на 140° (ЮИ). Започва слизане по стръмния циркусен склон през рядка беломурова гора. Пътеката вие на две големи серпентини през гората и излиза на пътеката от хижа Демяница - заслон Тевно езеро (7.8 км, 4:15 часа от началото и 1950 м височина). Тук зелената маркировка свършва. Поема се по широка, камениста пътека, маркирана с жълта и синя боя по азимут 0° (С). Следва кратко слизане по ронлив терен и след 15 минути (8.2 км, 4:30 часа от началото и 1900 м височина) излизаме на водослива между трите реки - Василашки поток, [[Газейски поток]] и [[Валявица]], където сред смърчовата гора е построена '''хижа Демяница'''.

Шаблон:Coord/link

2011-04-13T22:17:35Z

Wikiroot:

[http://stable.toolserver.org/geohack/{{#if:{{{globe|}}}|{{{globe}}}|geo}}hack.php?language=bg&pagename={{FULLPAGENAMEE}}&params={{{1}}}_N_{{{2}}}_E{{#if:{{{url|}}}|_{{{url}}}}} <span class="geo-geo-{{{format}}}" title="Различни карти и графики за това място"><span class="geo-dms"><span class="geo-lat">{{#expr:({{{1}}}*{{#ifexpr:{{{1}}}>0|1|-1}}) mod 1800}}°{{#ifexpr:{{{precision|3}}}>1|{{padleft:{{#expr:({{{1}}}*{{#ifexpr:{{{1}}}>0|60|-60}}) mod 60}}|2|0}}′{{#ifexpr:{{{precision|3}}}>2|{{#ifexpr:(({{{1}}}*{{#ifexpr:{{{1}}}>0|360000|-360000}}) mod 6000) < 1000|0}}{{#expr:0.01*(({{{1}}}*{{#ifexpr:{{{1}}}>0|360000|-360000}}) mod 6000)}}″}}}} {{#ifexpr:{{{1}}}>=0|с. ш.|ю. ш.}}</span> <span class="geo-lon">{{#expr:({{{2}}}*{{#ifexpr:{{{2}}}>0|1|-1}}) mod 1800}}°{{#ifexpr:{{{precision|3}}}>1|{{padleft:{{#expr:({{{2}}}*{{#ifexpr:{{{2}}}>0|60|-60}}) mod 60}}|2|0}}′{{#ifexpr:{{{precision|3}}}>2|{{#ifexpr:(({{{2}}}*{{#ifexpr:{{{2}}}>0|360000|-360000}}) mod 6000) < 1000|0}}{{#expr:0.01*(({{{2}}}*{{#ifexpr:{{{2}}}>0|360000|-360000}}) mod 6000)}}″}}}} {{#ifexpr:{{{2}}}>=0|и. д.|з. д.}}</span></span><span class="geo-multi-punct"> / </span><span class="geo-dec">{{#ifeq:{{{precision}}}|8|<span class="geo-lat">{{{1}}}</span>, <span class="geo-lon">{{{2}}}</span>|<span class="geo-lat">{{#expr:({{{1}}}*{{#ifexpr:{{{1}}}>0|1|-1}}) round 6}}° {{#ifexpr:{{{1}}}>=0|с. ш.|ю. ш.}}</span> <span class="geo-lon">{{#expr:({{{2}}}*{{#ifexpr:{{{2}}}>0|1|-1}}) round 6}}° {{#ifexpr:{{{2}}}>=0|и. д.|з. д.}}</span>}}</span></span>]{{#if:{{{globe|}}}||<nowiki> </nowiki><sup class="geo-google noprint" title="Това място в Google Maps">[http://maps.google.com/maps?ll={{{1}}},{{{2}}}&q={{{1}}},{{{2}}}&spn={{#expr:{{{scale}}}/1000000}},{{#expr:{{{scale}}}/1000000}}&t=k&hl=bg (G)]</sup>}}

Шаблон:Coord/link

2011-04-13T22:15:53Z

Wikiroot: Премахната редакция 182 на Wikiroot (беседа)

[http://stable.toolserver.org/geohack/{{#if:{{{globe|}}}|{{{globe}}}|geo}}hack.php?language=bg&pagename={{FULLPAGENAMEE}}&params={{{1}}}_N_{{{2}}}_E{{#if:{{{url|}}}|_{{{url}}}}} <span class="geo-geo-{{{format}}}" title="Различни карти и графики за това място"><span class="geo-dms"><span class="geo-lat">{{#expr:({{{1}}}*{{#ifexpr:{{{1}}}>0|1|-1}}) mod 1800}}°{{#ifexpr:{{{precision|3}}}>1|{{padleft:{{#expr:({{{1}}}*{{#ifexpr:{{{1}}}>0|60|-60}}) mod 60}}|2|0}}?{{#ifexpr:{{{precision|3}}}>2|{{#ifexpr:(({{{1}}}*{{#ifexpr:{{{1}}}>0|360000|-360000}}) mod 6000) < 1000|0}}{{#expr:0.01*(({{{1}}}*{{#ifexpr:{{{1}}}>0|360000|-360000}}) mod 6000)}}?}}}} {{#ifexpr:{{{1}}}>=0|с. ш.|ю. ш.}}</span> <span class="geo-lon">{{#expr:({{{2}}}*{{#ifexpr:{{{2}}}>0|1|-1}}) mod 1800}}°{{#ifexpr:{{{precision|3}}}>1|{{padleft:{{#expr:({{{2}}}*{{#ifexpr:{{{2}}}>0|60|-60}}) mod 60}}|2|0}}?{{#ifexpr:{{{precision|3}}}>2|{{#ifexpr:(({{{2}}}*{{#ifexpr:{{{2}}}>0|360000|-360000}}) mod 6000) < 1000|0}}{{#expr:0.01*(({{{2}}}*{{#ifexpr:{{{2}}}>0|360000|-360000}}) mod 6000)}}?}}}} {{#ifexpr:{{{2}}}>=0|и. д.|з. д.}}</span></span>
<span class="geo-multi-punct">? / ?</span>
<span class="geo-dec">
{{#ifeq:{{{precision}}}|8|
<span class="geo-lat">{{{1}}}</span>,
<span class="geo-lon">{{{2}}}</span>|
</span>
</span>]{{#if:{{{globe|}}}||<nowiki> </nowiki><sup class="geo-google noprint" title="Това място в Google Maps">[http://maps.google.com/maps?ll={{{1}}},{{{2}}}&q={{{1}}},{{{2}}}&spn={{#expr:{{{scale}}}/1000000}},{{#expr:{{{scale}}}/1000000}}&t=k&hl=bg (G)]</sup>}}

Шаблон:Coord/link

2011-04-13T22:15:07Z

Wikiroot:

[http://stable.toolserver.org/geohack/{{#if:{{{globe|}}}|{{{globe}}}|geo}}hack.php?language=bg&pagename={{FULLPAGENAMEE}}&params={{{1}}}_N_{{{2}}}_E{{#if:{{{url|}}}|_{{{url}}}}} <span class="geo-geo-{{{format}}}" title="Различни карти и графики за това място"><span class="geo-dms"><span class="geo-lat">{{#expr:({{{1}}}*{{#ifexpr:{{{1}}}>0|1|-1}}) mod 1800}}°{{#ifexpr:{{{precision|3}}}>1|{{padleft:{{#expr:({{{1}}}*{{#ifexpr:{{{1}}}>0|60|-60}}) mod 60}}|2|0}}?{{#ifexpr:{{{precision|3}}}>2|{{#ifexpr:(({{{1}}}*{{#ifexpr:{{{1}}}>0|360000|-360000}}) mod 6000) < 1000|0}}{{#expr:0.01*(({{{1}}}*{{#ifexpr:{{{1}}}>0|360000|-360000}}) mod 6000)}}?}}}} {{#ifexpr:{{{1}}}>=0|с. ш.|ю. ш.}}</span> <span class="geo-lon">{{#expr:({{{2}}}*{{#ifexpr:{{{2}}}>0|1|-1}}) mod 1800}}°{{#ifexpr:{{{precision|3}}}>1|{{padleft:{{#expr:({{{2}}}*{{#ifexpr:{{{2}}}>0|60|-60}}) mod 60}}|2|0}}?{{#ifexpr:{{{precision|3}}}>2|{{#ifexpr:(({{{2}}}*{{#ifexpr:{{{2}}}>0|360000|-360000}}) mod 6000) < 1000|0}}{{#expr:0.01*(({{{2}}}*{{#ifexpr:{{{2}}}>0|360000|-360000}}) mod 6000)}}?}}}} {{#ifexpr:{{{2}}}>=0|и. д.|з. д.}}</span></span><span class="geo-multi-punct">? / ?</span><span class="geo-dec">{{#ifeq:{{{precision}}}|8|<span class="geo-lat">{{{1}}}</span>,<span class="geo-lon">{{{2}}}</span>|</span></span>]{{#if:{{{globe|}}}||<nowiki> </nowiki><sup class="geo-google noprint" title="Това място в Google Maps">[http://maps.google.com/maps?ll={{{1}}},{{{2}}}&q={{{1}}},{{{2}}}&spn={{#expr:{{{scale}}}/1000000}},{{#expr:{{{scale}}}/1000000}}&t=k&hl=bg (G)]</sup>}}

Шаблон:Coord/link

2011-04-13T22:14:34Z

Wikiroot:

[http://stable.toolserver.org/geohack/{{#if:{{{globe|}}}|{{{globe}}}|geo}}hack.php?language=bg&pagename={{FULLPAGENAMEE}}&params={{{1}}}_N_{{{2}}}_E{{#if:{{{url|}}}|_{{{url}}}}} <span class="geo-geo-{{{format}}}" title="Различни карти и графики за това място"><span class="geo-dms"><span class="geo-lat">{{#expr:({{{1}}}*{{#ifexpr:{{{1}}}>0|1|-1}}) mod 1800}}°{{#ifexpr:{{{precision|3}}}>1|{{padleft:{{#expr:({{{1}}}*{{#ifexpr:{{{1}}}>0|60|-60}}) mod 60}}|2|0}}?{{#ifexpr:{{{precision|3}}}>2|{{#ifexpr:(({{{1}}}*{{#ifexpr:{{{1}}}>0|360000|-360000}}) mod 6000) < 1000|0}}{{#expr:0.01*(({{{1}}}*{{#ifexpr:{{{1}}}>0|360000|-360000}}) mod 6000)}}?}}}} {{#ifexpr:{{{1}}}>=0|с. ш.|ю. ш.}}</span> <span class="geo-lon">{{#expr:({{{2}}}*{{#ifexpr:{{{2}}}>0|1|-1}}) mod 1800}}°{{#ifexpr:{{{precision|3}}}>1|{{padleft:{{#expr:({{{2}}}*{{#ifexpr:{{{2}}}>0|60|-60}}) mod 60}}|2|0}}?{{#ifexpr:{{{precision|3}}}>2|{{#ifexpr:(({{{2}}}*{{#ifexpr:{{{2}}}>0|360000|-360000}}) mod 6000) < 1000|0}}{{#expr:0.01*(({{{2}}}*{{#ifexpr:{{{2}}}>0|360000|-360000}}) mod 6000)}}?}}}} {{#ifexpr:{{{2}}}>=0|и. д.|з. д.}}</span></span>
<span class="geo-multi-punct">? / ?</span>
<span class="geo-dec">
{{#ifeq:{{{precision}}}|8|
<span class="geo-lat">{{{1}}}</span>,
<span class="geo-lon">{{{2}}}</span>|
</span>
</span>]{{#if:{{{globe|}}}||<nowiki> </nowiki><sup class="geo-google noprint" title="Това място в Google Maps">[http://maps.google.com/maps?ll={{{1}}},{{{2}}}&q={{{1}}},{{{2}}}&spn={{#expr:{{{scale}}}/1000000}},{{#expr:{{{scale}}}/1000000}}&t=k&hl=bg (G)]</sup>}}

Шаблон:Coord/link

2011-04-13T22:12:41Z

Wikiroot: Премахната редакция 179 на Wikiroot (беседа)

Шаблон:Coord/link

2011-04-13T22:09:05Z

Wikiroot:

[http://stable.toolserver.org/geohack/{{#if:{{{globe|}}}|{{{globe}}}|geo}}hack.php?language=bg&pagename={{FULLPAGENAMEE}}&params={{{1}}}_N_{{{2}}}_E{{#if:{{{url|}}}|_{{{url}}}}} <span class="geo-geo-{{{format}}}" title="Различни карти и графики за това място"><span class="geo-dms"><span class="geo-lat">{{#expr:({{{1}}}*{{#ifexpr:{{{1}}}>0|1|-1}}) mod 1800}}°{{#ifexpr:{{{precision|3}}}>1|{{padleft:{{#expr:({{{1}}}*{{#ifexpr:{{{1}}}>0|60|-60}}) mod 60}}|2|0}}?{{#ifexpr:{{{precision|3}}}>2|{{#ifexpr:(({{{1}}}*{{#ifexpr:{{{1}}}>0|360000|-360000}}) mod 6000) < 1000|0}}{{#expr:0.01*(({{{1}}}*{{#ifexpr:{{{1}}}>0|360000|-360000}}) mod 6000)}}?}}}} {{#ifexpr:{{{1}}}>=0|с. ш.|ю. ш.}}</span> <span class="geo-lon">{{#expr:({{{2}}}*{{#ifexpr:{{{2}}}>0|1|-1}}) mod 1800}}°{{#ifexpr:{{{precision|3}}}>1|{{padleft:{{#expr:({{{2}}}*{{#ifexpr:{{{2}}}>0|60|-60}}) mod 60}}|2|0}}?{{#ifexpr:{{{precision|3}}}>2|{{#ifexpr:(({{{2}}}*{{#ifexpr:{{{2}}}>0|360000|-360000}}) mod 6000) < 1000|0}}{{#expr:0.01*(({{{2}}}*{{#ifexpr:{{{2}}}>0|360000|-360000}}) mod 6000)}}?}}}} {{#ifexpr:{{{2}}}>=0|и. д.|з. д.}}</span></span>
</span>]{{#if:{{{globe|}}}||<nowiki> </nowiki><sup class="geo-google noprint" title="Това място в Google Maps">[http://maps.google.com/maps?ll={{{1}}},{{{2}}}&q={{{1}}},{{{2}}}&spn={{#expr:{{{scale}}}/1000000}},{{#expr:{{{scale}}}/1000000}}&t=k&hl=bg (G)]</sup>}}

От хижа Вихрен до хижа Демяница

2011-04-13T22:00:40Z

Wikiroot:

<onlyinclude>
<div style="float:right;text-align:center;background:#F1F1F1;margin:2px;width:220px;height:180px;border:1px solid #A1A1A1">
[[Файл:Banderitsa_IMG_9515.jpg|200px|middle]]
Бъндеришките езера, Вихрен, Тодорка
</div>
Описаният маршрут от [[Вихрен (хижа)|хижа Вихрен]] до [[Демяница (хижа)|хижа Демяница]] бе осъществен през юли 2010.

==Изходен пункт==
Изходния пункт е град [[Банско]]. Банско отстои на:</onlyinclude>
{{:Банско_маршрути}}

<onlyinclude>
==Начална точка==
Началната точка е хижа Вихрен при координати {{Coord|41|45|06.07|N|23|23|03.07|E|}} и надморска височина 1970 метра.

До нея се стига от град Банско по асфалтово шосе 15 км по северните склонове на '''[[Тодорин връх]] ([[Тодорин връх|Тодорка]])''' през долините на реките [[Икришча]] и [[Бъндерица]]

==Описание на маршрута==
[[Файл:Vihren_Refuge_IMG_4813.jpg|200px|thumb|left|хижа Вихрен]]
От хижа Вихрен започва маркирана със зелена боя пътека. Началото на пътеката е при задната страна на хижата, до моста над река Бъндерица. Мостът се пресича и се върви изцяло по десния бряг на реката при азимут 180° (Ю). Следва кратко изкачване по скалист праг, пътеката вие сред клекови гъсталаци и навлиза при поляните на местността ''Равнако'' (0.75 км, 0:15 часа от началото, 2060 м височина). Тук е отбивката към езерото [[Окото (Бъндерица)|Окото]], което отстои на 50 м вляво. На това място се включва маркираната с червена боя пътека от хижа Вихрен за заслон [[Тевно езеро (заслон)|Тевно езеро]].

</onlyinclude>

Пътеката напуска ''Равнако'', азимут 150° (ЮИ) и навлиза в клековите гъсталаци на [[Бъндеришки циркус|Бъндеришкия циркус]]. Клекът е добре просечен, но придвижването е затруднено заради облите камъни по пътеката.
Скоро (1.7 км, 00:45 часа от началото, 2180 м височина) достигаме поляна, където метален кол маркира разклона за [[Рибно Бъндеришко езеро|Рибното Бъндеришко езеро]] (вдясно, немаркирана утъпкана пътека). Продължаваме вляво по маркираната със зелена и червена боя пътека. Скоро клекът изчезва, пътеката вие през тревни пасажи и достига до [[Жабешкото езеро]] (2.6 км, 01:30 часа от началото, 2320 м височина).
При Жабешкото езеро се разклоняват двете пътеки. Надясно продължава маркираната с червена боя билна пътека за Башлийска порта, Типиците и заслон Тевно езеро. Маркираната със зелено пътека за хижа Демяница продължва направо към [[Премката]] между Тодорин връх и [[Василшаки чукар]].

[[Файл:Todorini_ezera_IMG_9990.jpg|200px|thumb|right|Двете Тодорини езера]]
[[Файл:Todorka Premkata IMG 9534.jpg|200px|thumb|left|Тодорка и пътеката към Премката]]
Следва стръмно изкачване на къси серпентини до ''Премката'' по азимут 70° (СИ) от Жабешкото езеро. На 2600 м височина (3.6 км, 02:30 часа от началото) пътеката излиза на ''Премката'' под ''Тодорка''. Панорамата към Василашките и Бъндеришките езера оттам е впечатляваща. Пътеката е вкопана в стръмните склонове на връх ''Малка Тодорка'' (да се внимава напролет) и продължава на СИ покрай двете [[Тодорини езера]]. Между двете езера следва завой на изток и слизане с азимут 130° (ЮИ) към [[Горно Василашко езеро|Горното Василашко езеро]]. Пътеката следва левия бряг на оттока на двете Тодорини езера, пресича ''Овчата поляна'' и слиза до Горното Василашко езеро (5.6 км, 03:30 часа от началото, 2200 м височина). Пътеката продължава с азимут 90° (И), навлиза в кратък клеков пасаж и излиза на брега на [[Долно Василашко езеро|Долното (Рибното) Василашко езеро]]. Панорамата към обраслите с бяла мура брегове е впечатляваща. Над езерните води в далечината доминират зъберите на [[Ушиците]] и връховете [[Голяма стража]] и [[Газей]].
[[Файл:Vasilashki_ezera_IMG_2566.jpg|200px|thumb|right|Василашки езера]]

[[Файл:Demianica_refuge_IMG_3710.jpg|200px|thumb|left|хижа Демяница]]
Пътеката следва извивките на Долното Василашко езеро и излиза при оттока му. За кратко следва [[Василашки поток|Василашкия поток]] по левия му бряг, пресича къс клеков участък и излиза на блатистата поляна [[Жабарника]] (Долния Жабарник, Жабешка полена). На 7 км, 4:00 часа от началото и 2070 м височина пътеката пресича Василашкия поток и завива на 140° (ЮИ). Започва слизане по стръмния циркусен склон през рядка беломурова гора. Пътеката вие на две големи серпентини през гората и излиза на пътеката от хижа Демяница - заслон Тевно езеро (7.8 км, 4:15 часа от началото и 1950 м височина). Тук зелената маркировка свършва. Поема се по широка, камениста пътека, маркирана с жълта и синя боя по азимут 0° (С). Следва кратко слизане по ронлив терен и след 15 минути (8.2 км, 4:30 часа от началото и 1900 м височина) излизаме на водослива между трите реки - Василашки поток, [[Газейски поток]] и [[Валявица]], където сред смърчовата гора е построена '''хижа Демяница'''.

От хижа Вихрен до хижа Демяница

2011-04-13T22:00:11Z

Wikiroot:

<onlyinclude>
<div style="float:right;text-align:center;background:#F1F1F1;margin:2px;width:220px;height:180px;border:1px solid #A1A1A1">
[[Файл:Banderitsa_IMG_9515.jpg|200px|middle]]
Бъндеришките езера, Вихрен, Тодорка
</div>
Описаният маршрут от [[Вихрен (хижа)|хижа Вихрен]] до [[Демяница (хижа)|хижа Демяница]] бе осъществен през юли 2010.

==Изходен пункт==
Изходния пункт е град [[Банско]]. Банско отстои на:</onlyinclude>
{{:Банско_маршрути}}

<onlyinclude>
==Начална точка==
Началната точка е хижа Вихрен при координати {{Coord|41|45|06.07|N|23|23|03.07|E||format=dms}} и надморска височина 1970 метра.

До нея се стига от град Банско по асфалтово шосе 15 км по северните склонове на '''[[Тодорин връх]] ([[Тодорин връх|Тодорка]])''' през долините на реките [[Икришча]] и [[Бъндерица]]

==Описание на маршрута==
[[Файл:Vihren_Refuge_IMG_4813.jpg|200px|thumb|left|хижа Вихрен]]
От хижа Вихрен започва маркирана със зелена боя пътека. Началото на пътеката е при задната страна на хижата, до моста над река Бъндерица. Мостът се пресича и се върви изцяло по десния бряг на реката при азимут 180° (Ю). Следва кратко изкачване по скалист праг, пътеката вие сред клекови гъсталаци и навлиза при поляните на местността ''Равнако'' (0.75 км, 0:15 часа от началото, 2060 м височина). Тук е отбивката към езерото [[Окото (Бъндерица)|Окото]], което отстои на 50 м вляво. На това място се включва маркираната с червена боя пътека от хижа Вихрен за заслон [[Тевно езеро (заслон)|Тевно езеро]].

</onlyinclude>

Пътеката напуска ''Равнако'', азимут 150° (ЮИ) и навлиза в клековите гъсталаци на [[Бъндеришки циркус|Бъндеришкия циркус]]. Клекът е добре просечен, но придвижването е затруднено заради облите камъни по пътеката.
Скоро (1.7 км, 00:45 часа от началото, 2180 м височина) достигаме поляна, където метален кол маркира разклона за [[Рибно Бъндеришко езеро|Рибното Бъндеришко езеро]] (вдясно, немаркирана утъпкана пътека). Продължаваме вляво по маркираната със зелена и червена боя пътека. Скоро клекът изчезва, пътеката вие през тревни пасажи и достига до [[Жабешкото езеро]] (2.6 км, 01:30 часа от началото, 2320 м височина).
При Жабешкото езеро се разклоняват двете пътеки. Надясно продължава маркираната с червена боя билна пътека за Башлийска порта, Типиците и заслон Тевно езеро. Маркираната със зелено пътека за хижа Демяница продължва направо към [[Премката]] между Тодорин връх и [[Василшаки чукар]].

[[Файл:Todorini_ezera_IMG_9990.jpg|200px|thumb|right|Двете Тодорини езера]]
[[Файл:Todorka Premkata IMG 9534.jpg|200px|thumb|left|Тодорка и пътеката към Премката]]
Следва стръмно изкачване на къси серпентини до ''Премката'' по азимут 70° (СИ) от Жабешкото езеро. На 2600 м височина (3.6 км, 02:30 часа от началото) пътеката излиза на ''Премката'' под ''Тодорка''. Панорамата към Василашките и Бъндеришките езера оттам е впечатляваща. Пътеката е вкопана в стръмните склонове на връх ''Малка Тодорка'' (да се внимава напролет) и продължава на СИ покрай двете [[Тодорини езера]]. Между двете езера следва завой на изток и слизане с азимут 130° (ЮИ) към [[Горно Василашко езеро|Горното Василашко езеро]]. Пътеката следва левия бряг на оттока на двете Тодорини езера, пресича ''Овчата поляна'' и слиза до Горното Василашко езеро (5.6 км, 03:30 часа от началото, 2200 м височина). Пътеката продължава с азимут 90° (И), навлиза в кратък клеков пасаж и излиза на брега на [[Долно Василашко езеро|Долното (Рибното) Василашко езеро]]. Панорамата към обраслите с бяла мура брегове е впечатляваща. Над езерните води в далечината доминират зъберите на [[Ушиците]] и връховете [[Голяма стража]] и [[Газей]].
[[Файл:Vasilashki_ezera_IMG_2566.jpg|200px|thumb|right|Василашки езера]]

[[Файл:Demianica_refuge_IMG_3710.jpg|200px|thumb|left|хижа Демяница]]
Пътеката следва извивките на Долното Василашко езеро и излиза при оттока му. За кратко следва [[Василашки поток|Василашкия поток]] по левия му бряг, пресича къс клеков участък и излиза на блатистата поляна [[Жабарника]] (Долния Жабарник, Жабешка полена). На 7 км, 4:00 часа от началото и 2070 м височина пътеката пресича Василашкия поток и завива на 140° (ЮИ). Започва слизане по стръмния циркусен склон през рядка беломурова гора. Пътеката вие на две големи серпентини през гората и излиза на пътеката от хижа Демяница - заслон Тевно езеро (7.8 км, 4:15 часа от началото и 1950 м височина). Тук зелената маркировка свършва. Поема се по широка, камениста пътека, маркирана с жълта и синя боя по азимут 0° (С). Следва кратко слизане по ронлив терен и след 15 минути (8.2 км, 4:30 часа от началото и 1900 м височина) излизаме на водослива между трите реки - Василашки поток, [[Газейски поток]] и [[Валявица]], където сред смърчовата гора е построена '''хижа Демяница'''.

Шаблон:Coord/link

2011-04-13T21:27:22Z

Wikiroot:

Шаблон:Coord/display

2011-04-13T21:26:23Z

Wikiroot: Нова страница: {{#switch:{{{display}}}|inline|inline,title|title,inline=<span class="coordinates plainlinksneverexpand">{{coord/link|{{{1}}}|{{{2}}}|scale={{{scale}}}|format={{{format}}}...

{{#switch:{{{display}}}|inline|inline,title|title,inline=<span class="coordinates plainlinksneverexpand">{{coord/link|{{{1}}}|{{{2}}}|scale={{{scale}}}|format={{{format}}}|precision={{{precision|}}}|url={{{url|}}}|globe={{{globe|}}}}}</span>}}{{#switch:{{{display}}}|title|inline,title|title,inline=<div id="coordinates" class="plainlinksneverexpand">[[Географски координати|Координати]]: {{coord/link|{{{1}}}|{{{2}}}|scale={{{scale}}}|format={{{format}}}|precision={{{precision|}}}|url={{{url|}}}|globe={{{globe|}}}}}</div>}}{{#if:{{{name|}}}|<span style="display:none" class="vcard"><span style="display:none" class="geo"><span class="latitude">{{#expr:{{{1}}} round 6}}</span>, <span class="longitude">{{#expr:{{{2}}} round 6}}</span> (<span class="fn org">{{{name}}}</span>)</span></span>|<span style="display:none" class="geo"><span class="latitude">{{#expr:{{{1}}} round 6}}</span>, <span class="longitude">{{#expr:{{{2}}} round 6}}</span></span>}}

Шаблон:Coord

2011-04-13T21:25:41Z

Wikiroot:

<includeonly>{{#switch:{{{4}}}{{{8}}}|NE|NW|SE|SW = {{coord/display|{{#ifeq:S|{{{4}}}|-}}{{#expr:{{{1}}}+0{{{2}}}/60+0{{{3}}}/3600+0.00000001}}|{{#ifeq:W|{{{8}}}|-}}{{#expr:{{{5}}}+0{{{6}}}/60+0{{{7}}}/3600+0.00000001}}|scale={{{scale|30000}}}|display={{{display|inline}}}|format={{{format|dms}}}|precision=3|url={{{9|}}}{{#if:{{{type|}}}|_type={{{type}}}}}{{#if:{{{region|}}}|_region={{{region}}}}}{{#if:{{{name|}}}|&title={{urlencode:{{{name}}}}}}}|name={{{name|}}}|globe={{{globe|}}}}}|#default={{#switch:{{{3}}}{{{6}}}|NE|NW|SE|SW = {{coord/display|{{#ifeq:S|{{{3}}}|-}}{{#expr:{{{1}}}+0{{{2}}}/60+0.000000001}}|{{#ifeq:W|{{{6}}}|-}}{{#expr:{{{4}}}+0{{{5}}}/60+0.000000001}}|scale={{{scale|30000}}}|display={{{display|inline}}}|format={{{format|dms}}}|precision=2|url={{{7|}}}{{#if:{{{type|}}}|_type={{{type}}}}}{{#if:{{{region|}}}|_region={{{region}}}}}{{#if:{{{name|}}}|&title={{urlencode:{{{name}}}}}}}|name={{{name|}}}|globe={{{globe|}}}}}|#default={{#switch:{{{2}}}{{{4}}}|NE|NW|SE|SW = {{coord/display|{{#ifeq:S|{{{2}}}|-}}{{{1}}}|{{#ifeq:W|{{{4}}}|-}}{{{3}}}|scale={{{scale|30000}}}|display={{{display|inline}}}|format={{{format|dec}}}|precision={{#ifeq:{{{format}}}|dms|3|1}}|url={{{5|}}}{{#if:{{{type|}}}|_type={{{type}}}}}{{#if:{{{region|}}}|_region={{{region}}}}}{{#if:{{{name|}}}|&title={{urlencode:{{{name}}}}}}}|name={{{name|}}}|globe={{{globe|}}}}}|#default={{#if:{{{4|}}}|<span class="error">Грешка: невярни координати ({{{1}}}, {{{2}}}, {{{3}}}, {{{4}}}, {{{5}}}, {{{6}}}, {{{7}}}, {{{8}}}, {{{9}}})</span>[[Категория:Населени места без географски координати]]|{{coord/display|{{{1}}}|{{{2}}}|scale={{{scale|30000}}}|display={{{display|inline}}}|format={{{format|dec}}}|precision=8|url={{{3|}}}{{#if:{{{type|}}}|_type={{{type}}}}}{{#if:{{{region|}}}|_region={{{region}}}}}{{#if:{{{name|}}}|&title={{urlencode:{{{name}}}}}}}|name={{{name|}}}|globe={{{globe|}}}}}}}}}}}}}</includeonly>

Шаблон:Coord/link

2011-04-13T21:14:05Z

Wikiroot:

Шаблон:Coord/link

2011-04-13T21:13:17Z

Wikiroot:

<span class="plainlinks nourlexpansion">[{{Coor URL}}{{{param}}}{{#if:{{{name|}}}|&title={{urlencode:{{{name}}}}}}} <span class="{{#ifeq:{{{default|}}}|dec|geo-nondefault|geo-default}}"><span class="geo-dms" title="Maps, aerial photos, and other data for this location"><span class="latitude">{{{dms-lat}}}</span> <span class="longitude">{{{dms-long}}}</span></span></span><span class="geo-multi-punct"> / </span><span class="{{#ifeq:{{{default|}}}|dec|geo-default|geo-nondefault}}">{{#if:{{{name|}}}|<span class="vcard">|}}<span class="geo-dec" title="Maps, aerial photos, and other data for this location">{{{dec-lat-display|{{#ifexpr:{{{dec-lat}}}<0|{{Coord/negzeropad|{{{dec-lat}}}|{{#expr:abs{{{dec-lat}}}}}}}°S|{{{dec-lat}}}°N}}}}} {{{dec-long-display|{{#ifexpr:{{{dec-long}}}<0|{{Coord/negzeropad|{{{dec-long}}}|{{#expr:abs{{{dec-long}}}}}}}°W|{{{dec-long}}}°E}}}}}</span><span style="display:none"> / <span class="geo">{{{dec-lat}}}; {{{dec-long}}}</span></span>{{#if:{{{name|}}}|<span style="display:none"> (<span class="fn org">{{{name|}}}</span>)</span></span>|}}</span>]</span><noinclude>
{{documentation}}[[Category:Coord template]]</noinclude>

Шаблон:Coord/link

2011-04-13T21:12:45Z

Wikiroot: Нова страница: <span class="plainlinks nourlexpansion"> [{{Coor URL}}{{{param}}}{{#if:{{{name|}}}|&title={{urlencode:{{{name}}}}}}} <span class="{{#ifeq:{{{default|}}}|dec|geo-nondefaul...

<span class="plainlinks nourlexpansion">
[{{Coor URL}}{{{param}}}{{#if:{{{name|}}}|&title={{urlencode:{{{name}}}}}}}

<span class="{{#ifeq:{{{default|}}}|dec|geo-nondefault|geo-default}}">
<span class="geo-dms" title="Maps, aerial photos, and other data for this location">
<span class="latitude">{{{dms-lat}}}</span>
<span class="longitude">{{{dms-long}}}</span>
</span>
</span>
<span class="geo-multi-punct"> /  </span>
<span class="{{#ifeq:{{{default|}}}|dec|geo-default|geo-nondefault}}">{{#if:{{{name|}}}|
<span class="vcard">|}}
<span class="geo-dec" title="Maps, aerial photos, and other data for this location">{{{dec-lat-display|{{#ifexpr:{{{dec-lat}}}<0|{{Coord/negzeropad|{{{dec-lat}}}|{{#expr:abs{{{dec-lat}}}}}}}°S|{{{dec-lat}}}°N}}}}} {{{dec-long-display|{{#ifexpr:{{{dec-long}}}<0|{{Coord/negzeropad|{{{dec-long}}}|{{#expr:abs{{{dec-long}}}}}}}°W|{{{dec-long}}}°E}}}}}</span><span style="display:none"> / <span class="geo">{{{dec-lat}}}; {{{dec-long}}}</span></span>{{#if:{{{name|}}}|<span style="display:none"> (<span class="fn org">{{{name|}}}</span>)</span></span>|}}</span>]</span><noinclude>

Тракове в Пирин

2011-04-02T21:34:06Z

Wikiroot:

От хижа Вихрен до хижа Демяница

2011-04-02T21:32:21Z

Wikiroot:

<onlyinclude>
<div style="float:right;text-align:center;background:#F1F1F1;margin:2px;width:220px;height:180px;border:1px solid #A1A1A1">
[[Файл:Banderitsa_IMG_9515.jpg|200px|middle]]
Бъндеришките езера, Вихрен, Тодорка
</div>
Описаният маршрут от [[Вихрен (хижа)|хижа Вихрен]] до [[Демяница (хижа)|хижа Демяница]] бе осъществен през юли 2010.

==Изходен пункт==
Изходния пункт е град [[Банско]]. Банско отстои на:</onlyinclude>
{{:Банско_маршрути}}

<onlyinclude>
==Начална точка==
Началната точка е хижа Вихрен при координати  и надморска височина 1970 метра.

До нея се стига от град Банско по асфалтово шосе 15 км по северните склонове на '''[[Тодорин връх]] ([[Тодорин връх|Тодорка]])''' през долините на реките [[Икришча]] и [[Бъндерица]]

==Описание на маршрута==
[[Файл:Vihren_Refuge_IMG_4813.jpg|200px|thumb|left|хижа Вихрен]]
От хижа Вихрен започва маркирана със зелена боя пътека. Началото на пътеката е при задната страна на хижата, до моста над река Бъндерица. Мостът се пресича и се върви изцяло по десния бряг на реката при азимут 180° (Ю). Следва кратко изкачване по скалист праг, пътеката вие сред клекови гъсталаци и навлиза при поляните на местността ''Равнако'' (0.75 км, 0:15 часа от началото, 2060 м височина). Тук е отбивката към езерото [[Окото (Бъндерица)|Окото]], което отстои на 50 м вляво. На това място се включва маркираната с червена боя пътека от хижа Вихрен за заслон [[Тевно езеро (заслон)|Тевно езеро]].

</onlyinclude>

Пътеката напуска ''Равнако'', азимут 150° (ЮИ) и навлиза в клековите гъсталаци на [[Бъндеришки циркус|Бъндеришкия циркус]]. Клекът е добре просечен, но придвижването е затруднено заради облите камъни по пътеката.
Скоро (1.7 км, 00:45 часа от началото, 2180 м височина) достигаме поляна, където метален кол маркира разклона за [[Рибно Бъндеришко езеро|Рибното Бъндеришко езеро]] (вдясно, немаркирана утъпкана пътека). Продължаваме вляво по маркираната със зелена и червена боя пътека. Скоро клекът изчезва, пътеката вие през тревни пасажи и достига до [[Жабешкото езеро]] (2.6 км, 01:30 часа от началото, 2320 м височина).
При Жабешкото езеро се разклоняват двете пътеки. Надясно продължава маркираната с червена боя билна пътека за Башлийска порта, Типиците и заслон Тевно езеро. Маркираната със зелено пътека за хижа Демяница продължва направо към [[Премката]] между Тодорин връх и [[Василшаки чукар]].

[[Файл:Todorini_ezera_IMG_9990.jpg|200px|thumb|right|Двете Тодорини езера]]
[[Файл:Todorka Premkata IMG 9534.jpg|200px|thumb|left|Тодорка и пътеката към Премката]]
Следва стръмно изкачване на къси серпентини до ''Премката'' по азимут 70° (СИ) от Жабешкото езеро. На 2600 м височина (3.6 км, 02:30 часа от началото) пътеката излиза на ''Премката'' под ''Тодорка''. Панорамата към Василашките и Бъндеришките езера оттам е впечатляваща. Пътеката е вкопана в стръмните склонове на връх ''Малка Тодорка'' (да се внимава напролет) и продължава на СИ покрай двете [[Тодорини езера]]. Между двете езера следва завой на изток и слизане с азимут 130° (ЮИ) към [[Горно Василашко езеро|Горното Василашко езеро]]. Пътеката следва левия бряг на оттока на двете Тодорини езера, пресича ''Овчата поляна'' и слиза до Горното Василашко езеро (5.6 км, 03:30 часа от началото, 2200 м височина). Пътеката продължава с азимут 90° (И), навлиза в кратък клеков пасаж и излиза на брега на [[Долно Василашко езеро|Долното (Рибното) Василашко езеро]]. Панорамата към обраслите с бяла мура брегове е впечатляваща. Над езерните води в далечината доминират зъберите на [[Ушиците]] и връховете [[Голяма стража]] и [[Газей]].
[[Файл:Vasilashki_ezera_IMG_2566.jpg|200px|thumb|right|Василашки езера]]

[[Файл:Demianica_refuge_IMG_3710.jpg|200px|thumb|left|хижа Демяница]]
Пътеката следва извивките на Долното Василашко езеро и излиза при оттока му. За кратко следва [[Василашки поток|Василашкия поток]] по левия му бряг, пресича къс клеков участък и излиза на блатистата поляна [[Жабарника]] (Долния Жабарник, Жабешка полена). На 7 км, 4:00 часа от началото и 2070 м височина пътеката пресича Василашкия поток и завива на 140° (ЮИ). Започва слизане по стръмния циркусен склон през рядка беломурова гора. Пътеката вие на две големи серпентини през гората и излиза на пътеката от хижа Демяница - заслон Тевно езеро (7.8 км, 4:15 часа от началото и 1950 м височина). Тук зелената маркировка свършва. Поема се по широка, камениста пътека, маркирана с жълта и синя боя по азимут 0° (С). Следва кратко слизане по ронлив терен и след 15 минути (8.2 км, 4:30 часа от началото и 1900 м височина) излизаме на водослива между трите реки - Василашки поток, [[Газейски поток]] и [[Валявица]], където сред смърчовата гора е построена '''хижа Демяница'''.

Файл:Vasilashki ezera IMG 2566.jpg

2011-04-02T21:28:18Z

Wikiroot: Двете долни Василашки езера

Двете долни Василашки езера

Файл:Todorini ezera IMG 9990.jpg

2011-04-02T21:02:00Z

Wikiroot: Двете Тодорини езера и връх Тодорка насреща

Двете Тодорини езера и връх Тодорка насреща

От хижа Вихрен до хижа Демяница

2011-04-02T20:45:53Z

Wikiroot:

<onlyinclude>
<div style="float:right;text-align:center;background:#F1F1F1;margin:2px;width:220px;height:180px;border:1px solid #A1A1A1">
[[Файл:Banderitsa_IMG_9515.jpg|200px|middle]]
Бъндеришките езера, Вихрен, Тодорка
</div>
Описаният маршрут от [[Вихрен (хижа)|хижа Вихрен]] до [[Демяница (хижа)|хижа Демяница]] бе осъществен през юли 2010.

==Изходен пункт==
Изходния пункт е град [[Банско]]. Банско отстои на:</onlyinclude>
{{:Банско_маршрути}}

<onlyinclude>
==Начална точка==
Началната точка е хижа Вихрен при координати  и надморска височина 1970 метра.

До нея се стига от град Банско по асфалтово шосе 15 км по северните склонове на '''[[Тодорин връх]] ([[Тодорин връх|Тодорка]])''' през долините на реките [[Икришча]] и [[Бъндерица]]

==Описание на маршрута==
[[Файл:Vihren_Refuge_IMG_4813.jpg|200px|thumb|left|хижа Вихрен]]
От хижа Вихрен започва маркирана със зелена боя пътека. Началото на пътеката е при задната страна на хижата, до моста над река Бъндерица. Мостът се пресича и се върви изцяло по десния бряг на реката при азимут 180° (Ю). Следва кратко изкачване по скалист праг, пътеката вие сред клекови гъсталаци и навлиза при поляните на местността ''Равнако'' (0.75 км, 0:15 часа от началото, 2060 м височина). Тук е отбивката към езерото [[Окото (Бъндерица)|Окото]], което отстои на 50 м вляво. На това място се включва маркираната с червена боя пътека от хижа Вихрен за заслон [[Тевно езеро (заслон)|Тевно езеро]].

</onlyinclude>
Пътеката напуска ''Равнако'', азимут 150° (ЮИ) и навлиза в клековите гъсталаци на [[Бъндеришки циркус|Бъндеришкия циркус]]. Клекът е добре просечен, но придвижването е затруднено заради облите камъни по пътеката.
Скоро (1.7 км, 00:45 часа от началото, 2180 м височина) достигаме поляна, където метален кол маркира разклона за [[Рибно Бъндеришко езеро|Рибното Бъндеришко езеро]] (вдясно, немаркирана утъпкана пътека). Продължаваме вляво по маркираната със зелена и червена боя пътека. Скоро клекът изчезва, пътеката вие през тревни пасажи и достига до [[Жабешкото езеро]] (2.6 км, 01:30 часа от началото, 2320 м височина).
При Жабешкото езеро се разклоняват двете пътеки. Надясно продължава маркираната с червена боя билна пътека за Башлийска порта, Типиците и заслон Тевно езеро. Маркираната със зелено пътека за хижа Демяница продължва направо към [[Премката]] между Тодорин връх и [[Василшаки чукар]].
[[Файл:Todorka Premkata IMG 9534.jpg|200px|thumb|right|хижа Демяница]]

Следва стръмно изкачване на къси серпентини до ''Премката'' по азимут 70° (СИ) от Жабешкото езеро. На 2600 м височина (3.6 км, 02:30 часа от началото) пътеката излиза на ''Премката'' под ''Тодорка''. Панорамата към Василашките и Бъндеришките езера оттам е впечатляваща. Пътеката е вкопана в стръмните склонове на връх ''Малка Тодорка'' (да се внимава напролет) и продължава на СИ покрай двете [[Тодорини езера]]. Между двете езера следва завой на изток и слизане с азимут 130° (ЮИ) към [[Горно Василашко езеро|Горното Василашко езеро]]. Пътеката следва левия бряг на оттока на двете Тодорини езера, пресича ''Овчата поляна'' и слиза до Горното Василашко езеро (5.6 км, 03:30 часа от началото, 2200 м височина). Пътеката продължава с азимут 90° (И), навлиза в кратък клеков пасаж и излиза на брега на [[Долно Василашко езеро|Долното (Рибното) Василашко езеро]]. Панорамата към обраслите с бяла мура брегове е впечатляваща. Над езерните води в далечината доминират зъберите на [[Ушиците]] и връховете [[Голяма стража]] и [[Газей]].

[[Файл:Demianica_refuge_IMG_3710.jpg|200px|thumb|left|хижа Демяница]]
Пътеката следва извивките на Долното Василашко езеро и излиза при оттока му. За кратко следва [[Василашки поток|Василашкия поток]] по левия му бряг, пресича къс клеков участък и излиза на блатистата поляна [[Жабарника]] (Долния Жабарник, Жабешка полена). На 7 км, 4:00 часа от началото и 2070 м височина пътеката пресича Василашкия поток и завива на 140° (ЮИ). Започва слизане по стръмния циркусен склон през рядка беломурова гора. Пътеката вие на две големи серпентини през гората и излиза на пътеката от хижа Демяница - заслон Тевно езеро (7.8 км, 4:15 часа от началото и 1950 м височина). Тук зелената маркировка свършва. Поема се по широка, камениста пътека, маркирана с жълта и синя боя по азимут 0° (С). Следва кратко слизане по ронлив терен и след 15 минути (8.2 км, 4:30 часа от началото и 1900 м височина) излизаме на водослива между трите реки - Василашки поток, [[Газейски поток]] и [[Валявица]], където сред смърчовата гора е построена '''хижа Демяница'''.

Файл:Todorka Premkata IMG 9534.jpg

2011-04-02T20:00:43Z

Wikiroot: Връх Тодорка и пътеката към Премката

Връх Тодорка и пътеката към Премката

Файл:Vihren Refuge IMG 4813.jpg

2011-04-02T19:50:47Z

Wikiroot:

Хижа Вихрен, гледка от пътеката за Окото и х. Демяница

Файл:Vihren Refuge IMG 4813.jpg

2011-04-02T19:50:12Z

Wikiroot: Хижа Вихре, гледка от пътеката за Окото и х. Демяница

Хижа Вихре, гледка от пътеката за Окото и х. Демяница