Беседа:Примерен ден (Йори) - Редакционна история

Dido в 16:13, 30 октомври 2015

2015-10-30T16:13:15Z

Показване на промените

Dido: форматиране

2015-10-30T15:49:07Z

форматиране

Показване на промените

Dido: Нова тема /* Примерен маршрут от пътеводителя на Н. Даутов за Пирин (като модел, някои идеи) */

2015-10-30T15:38:39Z

Нова тема ‎Примерен маршрут от пътеводителя на Н. Даутов за Пирин (като модел, някои идеи)

Dido в 15:31, 15 юли 2015

2015-07-15T15:31:03Z

Dido: Нова тема /* Конвенция за структурата на деня (статията ) */

2015-07-15T15:30:06Z

Нова тема ‎Конвенция за структурата на деня (статията )

Dido: Нова тема /* Първа редакция на примерния ден. */

2015-07-15T15:19:28Z

Нова тема ‎Първа редакция на примерния ден.

Dido в 14:40, 15 юли 2015

2015-07-15T14:40:34Z

Dido в 14:39, 15 юли 2015

2015-07-15T14:39:46Z

Dido: Нова тема /* Конвенция за географските посоки */

2015-07-15T14:37:03Z

Нова тема ‎Конвенция за географските посоки

Dido в 14:19, 15 юли 2015

2015-07-15T14:19:28Z

← По-стара версия		Версия от 15:38, 30 октомври 2015
Ред 66:		Ред 66:
	... и т.н.		... и т.н.
	--[[Потребител:Dido\|Dido]] ([[Потребител беседа:Dido\|беседа]]) 18:31, 15 юли 2015 (EEST)		--[[Потребител:Dido\|Dido]] ([[Потребител беседа:Dido\|беседа]]) 18:31, 15 юли 2015 (EEST)
		+
		+	== Примерен маршрут от пътеводителя на Н. Даутов за Пирин (като модел, някои идеи) ==
		+
		+	Маршрут 50
		+	ХИЖА „ПОПОВИ ЛИВАДИ“ – ВРЪХ СВЕТИ КОСТАДИН – СЕЛО ДЕЛЧЕВО – МАНАСТИР „СВЕТА БОГОРОДИЦА-ЖИВОПРИЕМНИ ИЗТОЧНИК“ – ГРАД ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ (3,50 ч.)
		+	·Посоченото време за изминаване на маршрута не включва почивките.
		+	·Приблизителна дължина на маршрута: 14,6 км.
		+	·Приблизителна денивелация на маршрута: 1410 м (изкачване 275 м, слизане 1135 м).
		+
		+	50.1 Хижа „Попови ливади“ – връх Свети Костадин – село Делчево (2,30 ч.)
		+	От х. „Попови ливади“ до разклона в м. Пункта (0,15 ч.) се следва описанието дадено в маршрут 49, етап 49.1 (виж). Тук се продължава наляво (югоизток) по маркировката със синя боя. Върви се по асфалтирано шосе. В началото има едва доловимо в релефа изкачване, последвано от спускане на юг край чешма вдясно. След 10 минути пътя се разделя. Левият – горски такъв (на североизток), и десният – асфалтов (на югоизток), трябва да се избегнат. Продължава се по шосето направо (изток). То се спуска по стръмния склон, прави няколко остри завоя (при първия се подминава отклонение вдясно – на юг, за м. Тешовски пункт) и извежда до големи поляни в м. Лагера (наблизо в гората има построени бунгала – ученически лагер), където асфалтът свършва (0,40 ч. от х. „Попови ливади“).
		+	Продължава се по почвен път на изток. Върви се през поляни заели двата на Туповишка река. Това е м. Разсипаните ливади. Някога пастири юруци разрушават (разсипват, в тукашния говор) направените от местните хора предпазни огради и вкарват в ливадите добитък, след което тревата им става негодна за косене.
		+	След като се мине край последната от построените тук вили се пренебрегва отклонение вдясно (юг) и се продължава наляво (североизток) по левия бряг на реката. Скоро се достига място където тя се пресича. Вляво под клоните на дърветата има чешма, която местните хора наричат Кундьов чучур. Няколко десетки метра по-надолу – в м. Чарговете, пътя се раздвоява. Левият (на северозапад), покрай реката, маркиран със синя боя, се изоставя и се поема по десният (на североизток). По него също има маркировка със синя боя. Следва 15-20 минутно изкачване до м. Катър мандра (1,05 ч. от х. „Попови ливади“).
		+	На това място е оформено своеобразно кръстовище. Пътищата вдясно (на югозапад) – за м. Шапковото, и направо (югоизток) – за м. Чавдърлъка, трябва да се избегнат. Продължава се по този наляво (североизток) през обрасли с бор поляни. Скоро се навлиза в букова гора. Тук започва кратко стръмно спускане по склона до открито място – м. Даскаловия бук, където се пренебрегва обрасла пътека вдясно (изток).
		+	След по-малко от 100 м, при завой на северозапад, пътя се изоставя. Поема се по добре очертана пътека надясно (изток). Само след няколко десетки метра тя се раздвоява. Дясната (на изток) – за с. Делчево (минава пред дола Ракиѝчката), се пренебрегва (при лошо време или ако се бърза може да се мине и по нея) и се продължава по лявата (на североизток). Тя (не е маркирана и в голямата си част е обрасла) се провира през треви, храсталак и рядка гора и за 5 минути извежда на горски път. Поема се по него надясно (отначало на север, а след това на североизток), и за 5 минути се достига малка поляна в м. Хрида, в самото подножие на в. Свети Костадин. Изкачването до най-високата му точка става за още 15 минути по добре очертана пътека през гората на североизток (1,40 ч. от х. „Попови ливади“).
		+	Връх Свети Костадин се издига на запад от гр. Гоце Делчев, на рида, който разделя долините на реките Туповишка и Делчевска. Има формата на гребен, по който – от северозапад на югоизток, се редуват три добре изразени коти Гологунката (Галагунката) – 1330 м, Св. Костадин – 1380 м, и Сирнишка скала (Чукаря) – 1301 м. Склоновете му са много стръмни, в голямата си част обрасли с гора. На североизток те се спускат към Гоцеделчевската котловина, на югоизток към долината на Делчевска река, а на северозапад към тази на Туповишка река. Името му се свързва с предание – случка, станала на празника на св. Константин. На този ден влашки пастир вижда, че към с. Делчево се задава гръмотевична буря с градушка. Тогава на най-високата кота на върха проблясва светкавица, разкъсва облаците и ги отклонява на север към съседното с. Добротино, където стихията унищожава всички посеви. Овчарят разказва видяното на селяните, а случката е сметната за поличба. Скоро мястото е осветено и наречено на светеца. През 2007-2010 г. тук бе построен параклис, който носи името на св. св. Константин и Елена.
		+	По обратния път за 5-6 минути се слиза до поляната в м. Хрида. Тук се поема по добре очертана пътека на югоизток. Тя следи югозападния склон на върха и за по-малко от 10 минути извежда до м. Мушови ниви – седловината между коти 1380 м (Св. Костадин) и 1301 м (Сирнишка скала). До последната се достига за 7-8 минути по обрасла на места пътека на югоизток. В началото тя се провира между дърветата, след което излиза на обрасла с треви, хвойна и храсталак заравненост – м. Катурови ниви, поема на изток и завършва при поставения горе кръст (2 ч. от с. Делчево).
		+	Кота 1301 м е крайната югоизточна на в. Св. Костадин. Сред местното е позната с названията Сирнишка скала (което име носи малка скална площадка по нейния югоизточен склон, на която в миналото, на празника Сирни заговезни, са палени големи огньове – сирници) и Чукаря (заради характерната ѝ заострена форма). От нея се откриват красиви гледки към долината на р. Места и Родопите на изток. На югоизток стърчи самотно Лясковския връх (Св. Дух), а на запад изпъкват голите върхове Ореляк и Свещник. Ниско долу се виждат покривите на къщите на с. Делчево.
		+	По обратния път за 5 минути се слиза до м. Мушови ниви, откъдето се продължава по широка (на места изровена от пороищата) пътека на юг. В началото тя се спуска по оголения склон, след това пресича малка горичка – м. Купицата, малко по-надолу от която прави завой на запад и за 10 минути достига мястото, където се събира отдясно (северозапад) с маркираната – по дола Ракиѝчката, спомената по-горе. Тук се поема наляво (югоизток) и след около 250 м се достигат първите къщи на с. Делчево, до центъра на което се стига за още десетина минути (2,30 ч. от м. Попови ливади).
		+	Село Делчево отстои на около 2,5 км югозападно от гр. Гоце Делчев. По асфалтираното шосе това разстояние е 9 км. Разположено е по склоновете на Пирин на височина 1024 м. Относно възникването му има най-различни предположения. Според едно от тях то е основано край османски чифлик през XVII век, а някои местни хора разказват, че това е станало по-рано. Но в досега известните на науката османски данъчни регистри, от средата на XV до 20-те години на XVIII век, селището не фигурира. Това предполага възникването му да се отнесе към един по-късен период – втората половина на XVIII или началото на XIX век.
		+	Под името Юч Дорук, чифлик на един от неврокопските бейове, то се споменава в няколко описания от XIX век. Жителите му са преселници от селата Ляски, Голешово, Пирин, Цапарево и др. Тъй като се намира в планината неговия собственик предприема особени мерки за опазването му. В долния край на чифлика, където днес шосето напуска града и поема към селото, е поставена бариера (т.нар. портеник) с часови пост, който осъществява пропускателен режим. С настъпването на вечерта движението от и към стопанството се преустановява, а на зазоряване отново се възобновява. От запад, където започва пътеката към местността Попови ливади, също е поставяна стража, която охранява населението и имота от разбойници.
		+	Юч Дорук е чифлик до 1889 г. По-голямата част от жителите му се занимават със земеделие. За да осигурят препитанието си те вземат под наем земя в полето. Някои от бившите чифлигари се захващат със строителство, кираджийство, златарство и дърводобив. По-късно селяните изкупуват част от бейските имоти. По тази причина землището на селото и днес опира до последните градски къщи, при някогашната бариера.
		+	Името Делчево (по това на революционера Гоце Делчев) селището носи от 1934 г. Днес то се развива като вилна зона, а някои от къщите му са превърнати в хотели.
		+
		+	50.2 Село Делчево – манастир „Света Богородица-Живоприемни източник“ – град Гоце Делчев (1,20 ч.)
		+	От площада се тръгва по асфалтираното шосе за гр. Гоце Делчев.

← По-стара версия		Версия от 15:31, 15 юли 2015
Ред 65:		Ред 65:

	... и т.н.		... и т.н.
		+	--[[Потребител:Dido\|Dido]] ([[Потребител беседа:Dido\|беседа]]) 18:31, 15 юли 2015 (EEST)

← По-стара версия		Версия от 15:30, 15 юли 2015
Ред 40:		Ред 40:

	--[[Потребител:Dido\|Dido]] ([[Потребител беседа:Dido\|беседа]]) 18:19, 15 юли 2015 (EEST)		--[[Потребител:Dido\|Dido]] ([[Потребител беседа:Dido\|беседа]]) 18:19, 15 юли 2015 (EEST)
		+
		+	== Конвенция за структурата на деня (статията ) ==
		+
		+	Помислете дали ще е добре да измислим и следваме фиксирана именована (дори номерирана?) структура на описанието в рамките на 1 ден, примерно (подредено както следва):
		+
		+	1. Заглавие на маршрута и кратка статистика.
		+
		+	2. Височинно сечение на маршрута.
		+
		+	3. Картна извадка на маршрута.
		+
		+	4. Същинско описание.
		+
		+	5. Секция с номерирано описание на по-дълги варианти по маршрута. В (4) ще бъде споменат накратко варианта и дадена препратка към (5)
		+
		+	6. Секция с отклонения от маршрута. Отново в (4) ще бъде споменат накратко отклонението и дадена препратка към (6)
		+
		+	7. Секция с полезни много кратки бележки ("Полезно" ???) като именуван списък, например:
		+
		+	* вода - ...
		+	* подслон - ...
		+	* храна - ...
		+	* забележителности - ...
		+
		+	... и т.н.

← По-стара версия		Версия от 15:19, 15 юли 2015
Ред 19:		Ред 19:

	нека всеки сподели коя система предпочита - кратката на латиница или пълна на български. Аз смятам, че кратката дава по-добра читаемост на текста; съответно пълната го претрупва в случаите на по-завъртяни посоки. --[[Потребител:Dido\|Dido]] ([[Потребител беседа:Dido\|беседа]]) 17:37, 15 юли 2015 (EEST)		нека всеки сподели коя система предпочита - кратката на латиница или пълна на български. Аз смятам, че кратката дава по-добра читаемост на текста; съответно пълната го претрупва в случаите на по-завъртяни посоки. --[[Потребител:Dido\|Dido]] ([[Потребител беседа:Dido\|беседа]]) 17:37, 15 юли 2015 (EEST)
		+
		+	== Първа редакция на примерния ден. ==
		+
		+	Ползвал съм специфичен израз за добавяне на оцветен текст - нека той ни бъде основния инструмент за залепяне на коректорски забележки.
		+	Можем да възприемем следната схема за корекции:
		+	* коректора добавя текст в жълто;
		+	* ако пишещия приеме коментара, коригира и променя цвета на зелен; ако го отхвърли, само променя цвета на червен;
		+	* коректора преглежда и изтрива коментарите си (приети или не)
		+
		+	Засега съм коментирал следните неща в статията:
		+	* Липса на посоки, дистанции и време. Изрази от сорта "наблизо", "вляво", "не след дълго" са относителни и смятам, че трябва да бъдат заменени от време, дистанция и посока, желателно комбинирани (примерно: "наблизо"->"на 100 м, NW").
		+	* Моето виждане е, че описанието трябва да следва линия време/дистанция. Всеки важен обект трябва да бъде отбелязан следвайки оста "време/дистанция" спрямо началото или спрямо по-предишен обект, примерно "достигаме Белева поляна (1:35h, 2.3 км от началото)", "достигаме чешмата Мечулица (0:30h, 700 м от Белева поляна).
		+	Особено внимание трябва да се обърне на следните обекти:
		+	* лесно различими опорни точки - сграда, връх, характерен разклон или други обекти. Тях да отбелязваме с описание и време/дистанция по времевата ни ос.
		+	* кръстопъти/места на смяна на посоката. Там освен време/дистанция, е добре да се даде новото направление (ако е нужно, и старото). Направленията трябва да се дават като картен азимут (примерно направление 245°, SW или азимут 245°, SW);
		+	* варианти на преминаване - по-кратки или по-дълги.
		+	* варианти за напускане на маршрута (тип пътека, към - селище/обект, направление, време, посока и дължина)
		+
		+	Моля Йори да огледа и оцени забележките в този дух и ако ги намери адекватни - да промени текста надолу (това да не замърсявам текста надолу с еднотипни забележки).
		+
		+	--[[Потребител:Dido\|Dido]] ([[Потребител беседа:Dido\|беседа]]) 18:19, 15 юли 2015 (EEST)

@@ Ред 7: / Ред 7: @@
 == Снимки, съдържание ==
-Мисля е добре снимката да показва достатъчно добре различими обекти по маршрута (субективно разбира се). Пиша това заради тази снимка -
+Мисля е добре снимката да показва достатъчно еднозначно различими обекти по маршрута (субективно разбира се). Пиша това заради тази снимка -
 [[Файл:KE_primer_image013.jpg|thumb|250px|center|Папратливите поляни]]
 по която която мисля няма как да различите местността "Папратливите поляни" --[[Потребител:Dido|Dido]] ([[Потребител беседа:Dido|беседа]]) 17:19, 15 юли 2015 (EEST)

← По-стара версия		Версия от 14:37, 15 юли 2015
Ред 10:		Ред 10:
	[[Файл:KE_primer_image013.jpg\|thumb\|250px\|left\|Папратливите поляни]]		[[Файл:KE_primer_image013.jpg\|thumb\|250px\|left\|Папратливите поляни]]
	по която която мисля няма как да различите местността "Папратливите поляни" --[[Потребител:Dido\|Dido]] ([[Потребител беседа:Dido\|беседа]]) 17:19, 15 юли 2015 (EEST)		по която която мисля няма как да различите местността "Папратливите поляни" --[[Потребител:Dido\|Dido]] ([[Потребител беседа:Dido\|беседа]]) 17:19, 15 юли 2015 (EEST)
		+
		+	== Конвенция за географските посоки ==
		+
		+	Добре ще е да се следва единна конвенция за географските посоки, както следва:
		+	* основни (N/S/W/E) север/юг/запад/изток
		+	* междинни (NЕ/NW/SE/SW) североизток/северозапад/югоизток/югозапад
		+	* допълнителни (N-NЕ/N-NW/E-NE/E-SE и т.н.) север-североизток/север-северозапад/изток-североизток/изток-югоизток и т.н.
		+
		+	нека всеки сподели коя система предпочита - кратката на латиница или пълна на български. Аз смятам, че кратката дава по-добра читаемост на текста; съответно пълната го претрупва в случаите на по-завъртяни посоки. --[[Потребител:Dido\|Dido]] ([[Потребител беседа:Dido\|беседа]]) 17:37, 15 юли 2015 (EEST)