Разлика между версии на „Рила“
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | Рила е планина в Южна България, част от [[Рило-Родопски масив]]. Най-високият връх на Рила, [[Мусала]], със своите 2925 м е и най-високият на Балканския полуостров. В Европа Рила се нарежда на 6-то място по височина. От планината извират реките [[Искър]], [[Марица]] и [[Места]]. | + | [[картинка:stob.JPG|right|thumb|200|Това е Рила]]Рила е планина в Южна България, част от [[Рило-Родопски масив]]. Най-високият връх на Рила, [[Мусала]], със своите 2925 м е и най-високият на Балканския полуостров. В Европа Рила се нарежда на 6-то място по височина. От планината извират реките [[Искър]], [[Марица]] и [[Места]]. |
Рила има следните граници (по посока на часовниковата стрелка): на север - река Джубрена, Клисурската седловина и река Клисурчица я отделят от Верила. Самоковското поле, Река Бистрица, Боровецката седловина, реките Малка Сливница, Сливница и Марица (до Долна баня) я делят от Ихтиманска Средна гора. Костенецко-Долнобанска котловина, река Марица, до сливането и с река Яденица, отделят Рила от най-югоизточните издънки на Ихтиманска Средна гора. На изток граничи с Родопите чрез реките Яденица и Юндолска, седловина Юндола, Люта река, Аврамова седловина, река Дрешенец и река Места до Разложката котловина. На юг - Разложката котловина. От Пирин е отделена чрез Раблевска река, седловината Предел, реките Кулина, Еловица и Градевска. На запад - Долината на река Струма от сливането и с Градевска до сливането и с Джерман. Долината на река Джерман от сливането и със Струма до Дупнишкото поле. | Рила има следните граници (по посока на часовниковата стрелка): на север - река Джубрена, Клисурската седловина и река Клисурчица я отделят от Верила. Самоковското поле, Река Бистрица, Боровецката седловина, реките Малка Сливница, Сливница и Марица (до Долна баня) я делят от Ихтиманска Средна гора. Костенецко-Долнобанска котловина, река Марица, до сливането и с река Яденица, отделят Рила от най-югоизточните издънки на Ихтиманска Средна гора. На изток граничи с Родопите чрез реките Яденица и Юндолска, седловина Юндола, Люта река, Аврамова седловина, река Дрешенец и река Места до Разложката котловина. На юг - Разложката котловина. От Пирин е отделена чрез Раблевска река, седловината Предел, реките Кулина, Еловица и Градевска. На запад - Долината на река Струма от сливането и с Градевска до сливането и с Джерман. Долината на река Джерман от сливането и със Струма до Дупнишкото поле. | ||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
[[Снимка:Stob.JPG|300px|right]] | [[Снимка:Stob.JPG|300px|right]] | ||
[[image:stob.JPG|300px|right]] | [[image:stob.JPG|300px|right]] | ||
| − | |||
Версия от 19:03, 30 март 2011
Рила е планина в Южна България, част от Рило-Родопски масив. Най-високият връх на Рила, Мусала, със своите 2925 м е и най-високият на Балканския полуостров. В Европа Рила се нарежда на 6-то място по височина. От планината извират реките Искър, Марица и Места.Рила има следните граници (по посока на часовниковата стрелка): на север - река Джубрена, Клисурската седловина и река Клисурчица я отделят от Верила. Самоковското поле, Река Бистрица, Боровецката седловина, реките Малка Сливница, Сливница и Марица (до Долна баня) я делят от Ихтиманска Средна гора. Костенецко-Долнобанска котловина, река Марица, до сливането и с река Яденица, отделят Рила от най-югоизточните издънки на Ихтиманска Средна гора. На изток граничи с Родопите чрез реките Яденица и Юндолска, седловина Юндола, Люта река, Аврамова седловина, река Дрешенец и река Места до Разложката котловина. На юг - Разложката котловина. От Пирин е отделена чрез Раблевска река, седловината Предел, реките Кулина, Еловица и Градевска. На запад - Долината на река Струма от сливането и с Градевска до сливането и с Джерман. Долината на река Джерман от сливането и със Струма до Дупнишкото поле.
Планината се подразделя на 4 главни дяла - Източна, Средна, Северозападна и Югозападна. За граници им служат реките - Черни Искър, Леви Искър, Бели Искър, Рилска, Илийна, Белишка и Станкова, както и билните седловини - Кобилино бранище, Кадиин гроб и Горни куки. Всеки от главните дялове, от своя страна, се подразделя на няколко поддяла, носещи наименованието на най-високия или средищен връх.
Стобски пирамиди
