Разлика между версии на „Пирин“
(→Положение) |
|||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
В наши дни Пирин се дели на три дяла. | В наши дни Пирин се дели на три дяла. | ||
| − | * ''Северен Пирин'' започва от седловината Предел и се простира до вътрепланинската седловина [[Тодорово]] (Тодорова поляна). Този дял е най-обширния и заема 73.1% от общата площ на планината. | + | * ''Северен Пирин'' започва от седловината Предел и се простира до вътрепланинската седловина [[Тодорово]] (Тодорова поляна). Този дял е най-обширния и заема 73.1% от общата площ на планината. |
* ''Среден Пирин'' е разположен от Тодорово до седловината [[Папазчаир]] (Попови ливади). Това е най-малкият дял на планината - има площ само 8.8% от общата. Най-високият връх в този дял е [[Ореляк]] (2099 м). | * ''Среден Пирин'' е разположен от Тодорово до седловината [[Папазчаир]] (Попови ливади). Това е най-малкият дял на планината - има площ само 8.8% от общата. Най-високият връх в този дял е [[Ореляк]] (2099 м). | ||
| − | * ''Южен Пирин'' се простира между двете седловини - Папазчаир и Парилската. Площта му съставлява 18.1% от общата. В Южен Пирин няма върхове над 2000 м. Най-високият връх на Пирин - [[Ушите]], е висок 1974 метра. В по-старите източници като първенец на този дял е споменаван връх [[Свещник]]. | + | * ''Южен Пирин'' се простира между двете седловини - Папазчаир и Парилската. Площта му съставлява 18.1% от общата. В Южен Пирин няма върхове над 2000 м. Най-високият връх на Пирин - [[Ушите]], е висок 1974 метра. В по-старите източници като първенец на този дял е споменаван връх [[Свещник]]. </onlyinclude> |
== Произход на името == | == Произход на името == | ||
Произходът на името е неясен. | Произходът на името е неясен. | ||
Версия от 10:13, 2 април 2011
Пирин - Вихрен, Кутело и Кончето
Пѝрин (Пирѝн, Перѝн) е втората по височина планина в югозападна България. Част е от Рило-Родопския масив. Най-високият връх на Пирин е Вихрен - 2914 метра.
Положение
На запад Пирин граничи с планините Огражден и Малешевска. Долината на река Струма е естествената граница между тези планини с най-голямо стеснение при Кресненската клисура. На изток река Места отделя Пирин от съседната планина Родопа. Северната граница на Пирин е седловината Предел (1140 м). На север от нея е разположена Рила планина. На юг Парилската седловина (1180 м) отделя Пирин от крайграничната планина Алиботуш (Славянка).
Днешните граници на планината са поставени през 1938 г от геологът проф. Георги К. Георгиев. Той изследва масивът на Пирин и установява сегашната му южна граница при Парилската седловина. Дотогава Пирин е възприеман като верига от планини, разположени между Рила и Бяло море. Частта между Предел и Алиботуш се е наричала Северен Пирин, а планините на юг - Алиботуш, Черна Гора, Шарлия, Боздаг, Сминица и Кушница, са се възприемали като Южен Пирин.
В наши дни Пирин се дели на три дяла.
- Северен Пирин започва от седловината Предел и се простира до вътрепланинската седловина Тодорово (Тодорова поляна). Този дял е най-обширния и заема 73.1% от общата площ на планината.
- Среден Пирин е разположен от Тодорово до седловината Папазчаир (Попови ливади). Това е най-малкият дял на планината - има площ само 8.8% от общата. Най-високият връх в този дял е Ореляк (2099 м).
- Южен Пирин се простира между двете седловини - Папазчаир и Парилската. Площта му съставлява 18.1% от общата. В Южен Пирин няма върхове над 2000 м. Най-високият връх на Пирин - Ушите, е висок 1974 метра. В по-старите източници като първенец на този дял е споменаван връх Свещник.
Произход на името
Произходът на името е неясен.
