Примерен ден (Йори)
Хижа Лескова – местност Зла поляна (7 часа)
Тръгва се на север от хижа Лескова, по черен път цветна маркировка?. След 100 м време/дист. се излиза на по-широк черен път, по който се върви 50 м на юг (вдясно). Тук пътят се напуска и се продължава по пътека на изток (в ляво). Отбивката е обозначена с табели и червена маркировка. Следват се марките направление? през гората и поляни, докато се излезе на друг черен път време/дист.. Върви се надясно и нагоре (юг-югозапад) по него покрай последните къщи на Лескова махала. След 10 минути се достига коловата маркировка, идваща от м. Разделната вода. Продължава се на изток през ливади, а после на юг. За още 20 минути време/дист. се слиза на седловина Преслопа. От едната страна (изток) е Тевната река – начален приток на р. Боговица, а от другата (запад) е Качаров дол – начален приток на р. Девич. От Преслопа все на юг се изкачва връх Бигла (1320,6 м). Самият връх е покрит с гори и от него няма гледки. Множество от дървосекачески пътища пресичат маркирания и затова трябва внимателно да се следи за такива отклонения на такива места е добре да се даде генерално направление. На слизане широколистната гора се превръща в смесена и пътеката от ясно очертана, става по-трудно проследима. Скоро време/дист. се навлиза отново в букова гора, където има сечище и някои от дърветата с марки са отсечени. 1 час време/дист. след Преслопа пътеката излиза от гората в северозападния край на Малка Белева поляна. Насреща посока? има височина, наричана от туристите връх Белева поляна, по подобие на поляните от двете му страни. Вляво посока? има ловджийско чакало. В него при необходимост могат да пренощуват двама човека, има врата и прозорци. Вдясно (на запад) се спуска път към махала Лак на с. Огоя (1 час до махалата или 1:30 часа до селото време/дист). На 10 минути надолу по пътя посока? се намира Хайдушкото кладенче, което понякога пресъхва. Вляво (на изток) води време/дист път до с. Литаково. От Малка Белева поляна се тръгва на юг, като се следва коловата маркировка, която минава през височината. От горе се открива гледка към върховете Мургаш, Звездец и Баба опц. да се спомене посоката, в която се виждат обектите. Има възможност да се подсече по пътека вляво (от изток), която минава през гората, но не е често използвана. От върха се слиза посока? по стръмен, чакълест път, също маркиран със ЗКМ. Пресича се Голяма Белева поляна генерална посока?. Пътеката минава вляво посока? от вр. Данчулица (113,2 м) , който представлява леко възвишение с трудно забележим бетонен знак. По поляната има пръснати каменни блокове. Мястото е удобно за лагеруване, заради намиращата се наблизо дист/посока чешма Мечулица. От Малка Белева поляна до тук се стига за 40 минути време/дист.
В края на поляната и в началото на гората на дясно отново се отделя път за махала Лак на с. Огоя, който следва първите притоци на Огойска река и след половин час се слива с пътя от Малка Белева поляна (т. нар. Водослив). В началото на пътя за Огоя, на 70 метра от пътеката се намира чешма Мечулица, изградена от доброволци през пролетта на 2014 г. Мястото е отбелязано с надпис върху последния кол от ЗКМ. Наблизо има и малка паметна плоча, след която пътя навлиза в гората и постепенно се изкачва, заобикаляйки от юг вр. Златаришка чукла (1261,9 м). Има сечище и трябва да следи маркировката, за да не се слезе по грешно разклонение надясно към Канни дол. След 30 минути се излиза на билната поляна Прекръстето. Пак се открива гледка към Мургаш, който видимо се приближава. Надясно се намират върховете Муртини чукли. Пътеката продължава наляво (на изток), като завоя е обозначен но отсрещен камък и на основата на единствения маркировъчен кол. 10 минути по-късно вдясно от пътеката се появява голям камък, с огнище в подножието му. Отляво се извисяват стръмните склонове на вр. Златаришка чукла, самия връх не се качва. Още 20 минути и отново се излиза на билна поляна – Осенов преслоп. Отново се появява ЗКМ. При втория стълб се отбива път вдясно (на юг) към с. Ябланица. Той е често използван от мотористите. По него за 1 час се слиза до асфалтов път между махалите Рудешки дол и Горановци, откъдето до центъра на с. Ябланица са 4,5 км. Следвайки ЗКМ пътеката се спуска през поляната. При предпоследния маркировъчен кол, преди да се навлезе в гората, вдясно има животинска пътека. На 100 метра по нея се стига до малко дере и изворче. За да се пие обаче, първо трябва да се почисти и утаи.
Продължава се напред (на изток), като се подсича вр. Рудешки камък (1178,4 м). Пътеката е добре маркирана. След около половин час вдясно от нея се появява оградата на ДДС „Витиня”, като от тук нататък тя ту се приближава, ту се отдалечава, но общо взето се върви покрай нея. Подсича се връх Погледец (1125,8 м). Върви се на югоизток.
За още 50 минути се достига до бариера, която предшества излизането на пътя Врачеш – Ябланица в местността Дълбокия трап. В едната посока се слиза при Ловен дом Търсава, махала Търсава на с. Ябланица, а в другата при Врачешкия манастир, на 3 км от село Врачеш. От Лескова до тук общо са 4 часа. Пресича се пътя и се продължава по коларски път в югоизточна посока. Пресича се сечище, след което вдясно от пътеката се намира закътаната малка Йовчева поляна. Има огнище, но липсата на вода я прави неудобна за лагеруване. Половин час след Дълбокия трап гората оредява и се излиза на открито място. Пътеката е обрасла с млади дървета, а след това с бодливи храсти. Гледката към Мургаш, който изглежда вече близо компенсира това. Следват гъсто обрасли с папрат и шипкови храсти поляни, известни сред ком-еминейците като Папратливите поляни. През тях има маркировъчни колове, като на основата на първия има знак за завой надясно и нагоре. Това е трудно за ориентиране място, защото коловете не се виждат един от друг. Допълнително затруднява туристите това, че освен отъпканата от предишните групи пътека, има и множество животински такива. При последния кол се достига тревисто възвишение с гледка към долината на река Чешковица.
Пътеката продължава на юг, през храсти, които почти я скриват. Следват няколко десетки метра с лоша маркировка, поради липса на място, където да се поставят марките. С появата на дърветата, маркировката отново започва да се следи. За 20 минути се минава връх Чилек, слиза се в местността Снегьова бара (800 м) и се стига до пътя, който върви покрай газопоровода. Надясно пътят се спуска стръмно в долината на река Еловица – начален приток на река Ябланица. Зад нея се извисява от север на юг гористият Калоянов рид. При липса на вода може да се слезе до реката, като се загуби половин час. Като се следва р. Еловица или Калояновия рид също може да се слезе до Горски дом Търсава. Наляво по пътя се слиза до Врачешкия манастир, който се намира на 3 км от с. Врачеш.
Тръбите на газопровода са заровени в земята, ориентир е разкопаваната земя, която е обрасла с къпини и малини. Има обозначение с ниски 50 сантиметрови колчета в червено и бяло, които не трябва да се бъркат с червената лентова маркировка. Разклона, където пътеката пресича газопровода е обозначен с табелка. Трябва да се преодолее еднометров стръмен праг. Алтернативата е да се продължи около 20 метра наляво (североизток) по пътя в посока Врачеш и после надясно и нагоре (на юг) по немаркиран път. Маркираната пътека и немаркираният път вървят успоредно известно време, след което се сливат малко преди излизането в местността Циганска поляна. От газопровода до нея се стига за 20 минути, а след още 20 и до местността Белия камък (1270 м). През поляните на Белия камък, пътеката следва коловете на ЗКМ, докато се стигне до подножието на скалите, дали наименованието на местността. На последния стълб има табели, които сочат към хижа Мургаш, връх Мургаш и прохода Витиня. На скалите високо горе е нарисуван червено-бял знак за разтрояване на маршрута.
Вариант І – през хижа Мургаш (2 часа до хижата + 2 часа до Зла поляна) Тръгва се по десния разклон (на югозапад). След 30 минути се пресича река Еловица. Почти веднага след това се излиза на широк път. Тук маркировката остава в сечище малко по-надолу от пътя, повечето от дърветата с марки са изсечени. По-добре е да се продължи надясно по пътя (на запад), който след 15 минути излиза на широкия път покрай газопровода. Продължава се наляво (юг) по него. Има стара маркировка и табели, но нарядко. След около час пътеката напуска пътя и се отбива вляво. Трябва да се следи отляво на пътя за дърво с марка и табели за х. Мургаш в едната посока и х. Лескова в другата. Две минути по-късно хижата се вижда между дърветата.
От хижата се тръгва в североизточна посока, връщайки се малко по пътеката за Лескова до дърво с указателна табела с надпис „вр. Мургаш 29 минути”. Добре маркирана пътека минава през красива гора със стари дървета с причудливи форми. За 20 минути се излиза на поляните югоизточно от върха. Появява се ЗКМ и се вижда сградата на метеорологичната станция, която е разположена на вр. Мургаш. За още 20 минути се достига върха.
Повечето туристи се снимат при табелката с името на върха, поставена на измервателните уреди пред станцията. Триангулачната точка обаче се намира зад нея, на малка височина, която показва колко е заравнен върхът, за да се построи сградата. По традиция в метеорологичната станция има черен котарак, носещ името Чавдар, а посетителите често са черпени с кафе от приветливите метеоролози. От връх Мургаш прекрасно се вижда изминатия път от връх Ком до тук. Тръгва се на изток по билото, минава се покрай червено-белия купол на изоставена сграда на мобилен оператор. Следи се ЗКМ, която почти съвпада с лятната пътека. Следва стръмно спускане до мястото, където се отбива пътека за х. Лескова, обозначена с табела върху един от коловете. През поляните на север (наляво и надолу) има 6 маркировъчни кола, а в гората добра лентова маркировка до м. Белия камък. Маркировката към Зла поляна продължава все на изток вече с по-малък наклон. В тревата се виждат основите на ветрогенератори, за които е правен неуспешен опит да бъдат поставени там. Докато се върви по билото вляво и долу може да се види Зла поляна – следващата цел за този ден. За още 20 минути се излиза на Йоцова поляна. Пътят завива на север и през гората се излиза на Зла поляна. В последната си част е изровен от мотористи, които често посещават района.
Вариант ІІ – през билото (2 часа) Този вариант е по-кратък, но по-стръмен от този през х. Мургаш. От Белия камък се тръгва на юг (нагоре) към скалите, които се заобикалят отдясно. Поради тревистия терен, маркировката се появява едва при навлизането в гората. Постепенно буковата гора отстъпва място на тесен пояс от иглолистни дървета, после пак става букова. Пътеката върви на серпентини по склона, на моменти се открива гледка към върха, но през повечето време няма видимост. За около час се излиза на края на гората, където нагоре продължават колове, а вляво се отбива маркирана пътека в източна посока. Тази пътека минава малко под границата на горския пояс и след 20 минути се слива с вариант І, преди да се излезе на Йоцова поляна. Ако се продължи нагоре по коловете се излиза на билната маркировка. В източна посока (наляво) е Зла поляна (вариант І), а в западна (надясно) на 20 минути е вр. Мургаш.
Вариант ІІІ – директно от Белия камък към Зла поляна (1 час)
От Белия камък се продължава на изток (наляво) по маркирана пътека. На първото дърво има указателни табели за Витиня и Зла поляна и голяма марка. След около 20 минути се стига да р. Чешковица. Често това място се използва за обяд и почивка. Така се избягва почивката на Зла поляна, където трудно може да се намери чисто място за сядане заради стадата от крави. Изкачването по пътеката продължава плавно и след още 40 минути се достига до Зла поляна. Това е най-краткият и щадящ силите вариант, затова обичайно е предпочитан от ком-еминейците.
Зла поляна е важно място за снабдяване с вода при вариант ІІ – от Белия камък директно през връх Мургаш. В южния (долния) край на поляната има чешма и удобно място за бивакуване. Водата е обозначена с надпис на основата на маркировъчен кол и по дърветата край пътеката, водеща до чешмата. Вляво от пътеката се намира сграда, известна като Говедарника. Тя е планинският дом на говедарите, които пасат стадото си около Мургаш. В Говедарника може да се нощува дори когато стопаните му са там.
