Рило-Родопски масив

Рило-Родопският масив или Македоно-Тракийският масив e най-старонагънатият планински масив на Балканския полуостров. Простира се между река Марица на изток, Динарските планини и Шарско-Пиндската верига на запад, и Карпатско-Балканските планини на североизток.

Обхват

Рило-Родопският масив носи името си по най-големия и най-старонагънат масив Родопи, който е разположен на територията на Южна България и Северна Гърция. В масива се намира най-високият връх на Балканите - Мусала (2925 м). Към Рило-Родопският масив се числят западните погранични планини (от Осогово до Беласица), известни под името Осоговско-Беласишката планинска група, високите Рила и Пирин и просторните Родопи, както и планините Славянка и Стъргач. В западна посока масивът продължават на територията на Република Македония, Косово и Сърбия. На югозапад обема планините от двете страни по поречието на Вардар, включително Пелагонийския масив с планината Якубица и т.н. В Сърбия планините от двете страни на река Морава също са част от Рило-Родопският масив. Те са по-ниски и изградени от мезозойски и терциерни седименти на старонагъната основа.

Физикогеографски характеристики

Родопските планини са залесени и богати на флора и фауна. Над 1800-2000 метра надморска височина се простират пасища. Богати са на природни изкопаеми - хром, олово, цинк, желязо, злато и други руди.

Геоложки характеристики

Масивът е най-старата суша на територията на България. Представлява голям земекорен блок, изграден предимно от стари магмени и метаморфни скали. Има блоково-разломен строеж. Още от стари времена той е бил подложен на непрекъснато издигане и разрушаване. По време на нагъвателните процеси са се образували антиклинални и синклинални понижения. В Рила преобладават гранити и гранито-гнайси. В Северен Пирин преобладават метаморфни скали — мрамори, гнайси и други.

Рило-Родопският масив се характеризира с блоково-разломна структура. Изградена е от допалеозойски и палеозойски масивни и метаморфни скали и палеогенски масивни и седиментни скали. Характерни форми на релефа са денудационните заравнености, земните пирамиди, карстовите и глациалните форми. Поделя се на няколко основни подобласти:

• Осоговско-Беласишката планинска редица, която включва планините Осогово, Влахина, Малашевска, Огражден и Беласица. Към нея се включва и разломната долина на р.Струма и привързаните към долината грабеновидни котловини. Планините представляват хорстове и са изградени от най-старите у нас масивни и метаморфни скали. Характерни форми на релефа са денудационните заравнености, проломите и наносните конуси.

• Рило-Пиринската подобласт обхваща Рила и Пирин и грабеновидната долина на р.Места с привързаните към нея Разложка и Гоцеделчевска котловини. Планините Рила и Пирин са хорстови планини. В Северен Пирин широко разпространение имат мраморите, а в Югозападен Пирин - плиоценските песъчливи наслаги. Най-висок връх на Пирин е връх Вихрен (2914 м). Рила е най-високата планина на Балканския полуостров (връх Мусала – 2925 м). Изградена е от допалеозойски и палеозойски скали. Важно значение за съвременния релеф има кватернерното заледяване. Характерни форми на релефа са денудационните заравнености, карстовите и глациалните форми, а в плиоценските наслаги - земните пирамиди (при град Мелник и село Стоб).

• Западно-родопската подобласт е най-обширната блоково-разломна структура. Скалите, които я изграждат, са с допалеозойска и палеозойска възраст - гранити, гнайси, слюдени шисти, мрамори, риолити и др. Характерни форми на релефа са денудационните повърхнини, речните долини с речни тераси и ждрела, карстовите форми и др

• Източно-родопската подобласт представлява морфоструктурно понижение, дълбоко разчленено от река Арда и притоците ѝ. Скалите са с допалеозойска възраст, широко разпространени са и делувиалните наслаги. Характерни са денудационните заравнености, речните тераси, скалните гъби и др