Зимни обувки
Характерното за някои обувки от този вид е, че те са с "обувка в обувката". Т.е. имат фабричен, свалящ се "чорап"
Зимните обувки могат да се разделят на следните основни типове:
- Планински обувки (mountain boots). Високи обувки, предназначени за студени условия и снежен и скалист терен. Подметките са с дебел и по-твърд среден слой, изолиращ добре от студ и груб каменист терен. Мембраната осигурява добро дишане и запазване на топлината. Допълнителната височина и по-твърдите материали подкрепят изкачването по стръмен терен, където еластични и меки обувки биха придали по-голяма несигурност. По традиция твърдостта бива постигана чрез прилагането на тънка стоманена ивица в средната част на подметката, при все че някои производители вече прилагат въглеродни нишки.
Планинските обувки са конструирани, за да бъдат използвани с котки. За съвместимост с тях са оформени кантове откъм пръстите и петата на обувката, осигурявайки необходимата платформа за прикачване. Твърдостта на обувката повишава прецизността на изпълнение на котките и позволява алпинистът да следва по-стръмен и затруднен терен.
От друга страна, за защита от студ при свръхстудени условия за изолация са включени синтетични материали. В това си отношение се разделят на единични и двойни. Единичните са по-леки и изолиращият материал е неразделна част от обувката. Двойните се състоят от две части, които са неизолираща и изолираща прикачваща се част. Те имат или кожена, или пластмасова външна обвивка. Целта на обувката от две части е трайна защита от студени условия – ако изолиращият слой се намокри, той може да бъде изваден от външната обвивка и изсушен. Докато при единичните обувки изолиращият слой не може да бъде отделян и изсушаван, което не ги прави идеални за многодневни походи в студени условия. Планинските обувки са използвани по-конкретно за катерене по лед, смесено (скали и лед), преодоляване на цепнатини и за спасителни акции. Те не са съвсем сковани, както ски обувките, предвид че при тях е необходима определена гъвкавост, за да улеснява движенията в снежен или друг неудобен терен. Многостранните характеристики на тези обувки ги прави популярни и при други дейности. Със своята устойчивост и приспособимост към екстремални условия те биват използвани от хора с най-различни професии – снегопочистване, лесничейство, също от медицински служители, оператори на ски лифтове, шофьори на снегорини и др.
Планинските обувки се считат за твърде “сковани” за продължителни походи по обработени пътеки.
- Високопланински обувки (high altitude boots). За разлика от планинските обувки те са снабдени с допълнителни външни слоеве, които спомагат за изолирането от силно ниски температури и евентуални удари.
- Обувки, използвани при крайно ниски температури (expedition boots). Предназначени са за преходи при най-ниски температури като експедиции в Хималаите, Антарктика и др. Снабдени са с повече и по-дебели външни слоеве, основно за изолиране от студ и блокиране на удари.
Съществуват и отделни комбинации между гореспоменатите и други типове трисезонни обувки. Например обувки, предназначени едновременно за продължителни тежки преходи и за снежен и скалист терен.
Има и други типове, които са предназначени за зимата, но с по-специфична употреба. Например обувки, специализирани за катерене, или пък обувки с пълнеж от птичи пух, предназначени за лагеруване, но неподходящи за изкачвания.
