Текстилни материи, покрития и технологии

Синтетичните материали най-добре пропускат отделянето на влагата от тялото, в сравнение с вълната и памука, които я попиват. При полипропилена (който е и лек, и с по-добри изолиращи студа свойства от повечето други синтетични влакна) няма никакво задържане на влага, защото е хидрофобен материал- не приема влага и не губи способнотта си да изолира. Подобно свойство притежава и полиестерът. Другата им положителна страна е по-бързото съхнене. Вълненото бельо пък има антибактериални свойства, както и качеството до определена степен да пропуска влагата и отчасти да запазва топлината, когато е мокро, но при продължителни физически натоварвания може да предизвика и алергия на кожата.

Полиамидните (найлоновите) влакна са най-често използвани с цел да подсилват естествени влакна за по-добра стабилност. Те също подобряват еластичността и гъвкавостта на облеклото.

Еластанът (ликрата) е подобно на каучука синтетично влакно. То е еластично, но много жилаво и помага облеклото да прилепне равномерно по формата на тялото. Често е използвано в ниски проценти (3 – 4%) като вътрешен слой и подобрява и общата еластичност на облеклото.

Акрилното влакно е леко, меко и добре задържащо топлината, придавайки усета при докосването на вълна. Влакното е сравнително евтино и удобно за машинно пране, което го прави популярно в съчетаването с по-меки влакна. Често е използвано като по-евтина алтернатива на кашмиреното влакно в материали, поради мекото усещане. Има добри топлинни свойства, но не колкото тези на вълната.